FacebookGoogle PlusEmail
Close
Лимфоми, свързани с инфекциозен причинител

Свързани ли са с инфекция лимфомите?

  Лимфомите на маргиналната зона* могат да възникнат в резултат на индиректна антигенна лимфопролиферация под влиянието на инфекциозни причинители (H. pylori, C. jejuni, В. burgdorferi, C. psittaci, HCV), променяйки вида на терапията и прогнозата при малигномите, показаха резултатите от проучване на Suarez и сътр., публикувани през април (2006) в списание Blood.

  Географската хетерогенност на В-клетъчните неходжкинови лимфоми (non-Hodgkin – NHL) предполага инфекциозна етиология. Генетичната нестабилност на лимфоцитите предразполага към повишен риск за трансформация, която може да бъде отключена в процеса на хронична инфекция, при имунодефицитни състояния или автоимунни реакции.

  Конгениталните и придобитите имунодефицитни състояния, свързани с HIV инфекция, както и с трансплантацията на органи и стволови клетки, повишават вероятността за отключване на В-клетъчни NHL. Синдромът на Сьогрен, както и други автоимунни състояния, също водят до повишен риск за развитие на лимфоми.

  Инфекциите допринасят за лимфомогенезата чрез увеличаване на лимфоцитната пролиферация или намаляване на апоптозата (програмираната клетъчна смърт) на лимфоидните клетки:

  • чрез директно влияние върху лимфоидните клетки – вирусът на Епщайн-Бар (EBV), човешкият херпес вирус (HHV8) и човешкият Т-лимфотропен вирус HTLV-1 например стимулират онкогенната експресия
  • индиректният механизъм се базира на персистирането на инфекциозните причинители в тъканите на гостоприемника, отключвайки лимфоидна пролиферация в клетъчни клонове, зависими от антигенна стимулация. Според този модел, микробните и вирусни патогени са източник на антигени, увеличаващи пролиферацията и трансформирането на лимфоидната популация

  H. pylori-индуцираният гастрален MALT лимфом вероятно възниква чрез хронична антиген-зависима имунна стимулация. Изясняването на механизмите за този индиректен път, както и определяне на популациите на отговорните за него микроорганизми, може да доведе до откриване на нови терапевтични методи за лечение на тази подгрупа лимфоми.

  В началото заболяванията са индолентни, с ниска степен на пролиферация, като постепенно се активират различни клетъчни взаимодействия, последвани от хромозомни транслокации или инактивация на тумор-супресорни гени, в резултат на хиперметилиране или мутации.

  Патологичният клон произхожда от лимфоцитите на маргиналната зона (MZ) – намиращи се в слезка, лимфните възли и в асоциираната с мукозата лимфна тъкан (MALT) и играещи роля на бариера при навлизането на микроорганизмите. Ниският им праг на активация е предиспозиция за неопластична трансформация.

  Директна трансформация на лимфоидните клетки от микробния патоген EBV се асоциира с редица малигноми – лимфом на Бъркит, болест на Ходжкин, посттрансплантационни лимфопролиферативни нарушения, както и с малигнени пролиферации на NK-клетки (клетки-убийци) и други популации на Т-клетките. Той инфектира и трансформира В-клетките, създавайки условия за латентна инфекция.

  Това се осъществява чрез синтезирани от онкогени група латентни мембранни протеини (LMP1 и LMP2A), чието действие, чрез активиране на пролиферацията, трансформирането на B клетките и антигенната мимикрия на В-клетъчни рецептори, води до патологична трансформация.

Рийд Щернберг клетка  Предполага се, че при болестта на Ходжкин, основните патологични клетки на Рийд-Щернберг произхождат от В-клетки на герминативната зона на лимфните възли, които поради мутации в имуноглобулиновите гени са с нарушена функция на някои повърхностни рецептори.

  При липса на заболяване, този патологичен клон би следвало да бъде елиминиран, но при болестта на Ходжкин нарушението на пролиферативните и антиапоптичните сигнали посредством LMP1 и LMP2A помага за оцеляването на малигнения клон чрез избягване на апоптозата.

  Друг вирус, асоцииран с В-клетъчни лимфопролиферативни нарушения, е HHV8, свързан с възникването на болестта на Castleman. Механизмът на повлияване на клетъчната трансформация е идентичен с този на EBV – изява на патологични гени и нарушен жизнен цикъл на клетките.

  Индиректна трансформация на лимфоидните клетки

  MALT-лимфомите могат да се развият в стомаха и тънките черва. Те се срещат и в слъзните и слюнчените жлези, житовидната жлеза и бронхите. Типичен представител е H. pylori асоциираният MALT-лимфом.

  Ерадикацията на бактерията води до регресия на почти 80% от малигномите в ранния стадий. Ретроспективни анализи сочат наличие на патологичен клон В-клетки при гастрит, още преди изявата на лимфома. Индолентните лимфоми могат бързо да се трансформират в по-агресивни форми на болестта.

  Други подобни лимфоми на маргиналната зона В-клетки могат да възникнат след въздействието на HCV, Borrelia burgdorferi (Лаймска болест), Chlamydia psitacii. Хроничното възпаление и последващите клетъчни нарушения причиняват масивна експресия на автоантигени – тези лимфоми се свързват със синдрома на Сьогрен и тиреоидита на Хашимото.

  Дешифрирането на антигенната специфичност на MZ В-клетъчния отговор е важна стъпка в разгадаването на лимфомогенезата в условията на персистираща антигенна стимулация. В клиничен аспект, по-голямата част от директно или индиректно инфекциозно-индуцираните лимфоми могат да бъдат лекувани без цитостатична терапия, особено в ранния стадий на болестта.

 * Първични екстранодални лимфоми, произхождащи от В-клетките на маргиналната зона (marginal zone – MZ) на асоциираната с мукозата лимфна тъкан (mucosa-associated lymphatic tissue – MALT)

Източник: www.spisaniemd.bg

Споделете страницата:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *