FacebookGoogle PlusEmail
Close

Кратка история на лимфом на Ходжкин

30 години Немска група за изучаване на лимфома на Ходжкин

  Повече от 30 години Немската група за изучаване на лимфом на Ходжкин (German Hodgkin Study Group – GHSG) насочва усилията си към оптимизиране на диагностиката, лечението и последващите грижи при лимфомите на Ходжкин и досега повече от 15 000 пациенти са участвали в техните изпитвания.

Координационният център на GHSG е част от Отделението по вътрешна медицина на Университета в Кьолн. Той набира пациенти от цяла Европа, за да ги включи в клинични проучвания. С резултатите от различните мащабни проучвания (контролирани, проспективни, рандомизирани проучвания) за всички стадии на ходжкинов лимфом, GHSG имат решителен принос за големия напредък, постигнат в лечението на ходжкинов лимфом през годините. Въз основа на тези резултати, най-новите проучвания на GHSG са насочени към намаляване на вредните ефекти от терапията при запазване броя на излекуваните.

На сайта www.en.ghsg.org, те предлагат информация относно лимфом, сегашните актуални терапии и дейността на GHSG. Тя е предназначена за лекари, пациенти и всеки, който има интерес.

Видеото е посветено на 10-ти Международен Симпозиум за Лимфом на Ходжкин (10th International Symposium on Hodgkin Lymphoma – ISHL), състоял се през Октомври, 2016.

  „Някои биха казали, че историята на Ходжкиновия лимфом е пример за успех. Не само поради феноменалното подобряване на процента на преживяване, но и поради нарастващото ни разбиране за това заболяване.

  Всичко започва преди повече от 180 години, когато през 1832 г. Томас Ходжкин за първи път описва заболяването. Той работел по някокло случая на пациенти, при които се наблюдавали масивно уголемени лимфни възли.

  Към края на века Пол Ърлиш се опитвал да убеди света, че живите клетки се управляват от химични сигнали и учените може би ще могат да открият начин да ги контролират. По време на изследванията той си представял идеално лечение за всяка болест – „Магическият куршум“, лекарство, чиято цел е да атакува само нашественика. Дълго време учените не разбирали истинската същност на Ходжкиновия лимфом. Някои мислели, че това е нетипичен вид туберкулоза, други смятали, че е рядка автоимунна болест или в крайна сметка злокачествено заболяване.

  В началото на XX-ти век микроскопът позволил на Дора Рийд и Карл Стейнберг да опишат две странно изглеждащи големи клетки с две ядърца (част от структурата на клетъчното ядро). Кръстени в тяхна чест, клетките „Рийд-Стейнберг“ станали отличителния идентификатор на Ходжкинов лимфом.

  По време на Втората световна война Луи Гудман и Алфред Гилман откриват смъртоносен препарат – азотен иприт. Те демонстрирали, че веществото било ефективно и при пациенти с рак и по-специално такива, страдащи от злокачествени лимфоми, превръщайки химическо оръжие в ефективно цитостатично лекарство (препарат за лечение на злокачествени клетки и тумори, което е насочено към потискане на митотичната дейност и предотвратяване на необичайно бързото делене на клетките). Тези ранни опити бележат появата на химиотерапията.

  По същото време лъчетерапията също се развива. Приложението на линейни ускорители извън научните лаборатории се считало за твърде спорно, но лъчеонколозите вече имали своето първо оръжие – високоенергиен „нож“, който да унижощи рака.

  През 1965 г. Лукс и Бътлър разработват класификацията „рай“, базирана на хистологичните показатели и прогноза.

Те дефинират четири подтипа:

  • Лимфоцитно-предоминантен ходжкинов лимфом
  • Нодуларна склероза
  • Смесено-клетъчен
  • Лимфоцитно-изчерпан

 През 1979 г. Дийл и неговите колеги успешно съставят първите перманентни туморни линии, давайки възможност на учените да разберат по-добре същността на заболяването и да приложиат изпитания на лекарства „ин витро“. Първият международен симпозиум за Ходжкинови лимфоми се проведе през 1987 г., базиран на отдавна установени традииции на сътрудничество и споделяне на знания в тази така вълнуваща област.

  Технологичната революция през 80-те и 90-те години ни дарява с много нови методи. Микроманипулаторът позволява за първи път подробен анализ на една единствена Рийд-Стейнберг клетка. През последните десетилетия подобряването на лечението и съпътстващите грижи, както и комбинацията от химио- и лъчетерапия довеждат до впечатляващи резултати. Излекувахме много пациенти, които са били нелечими само преди едно поколение назад.

 В последно време интензитета на химиотерапията беше адаптиран към по-ниски дози при ранните стадии и в по-високи комбинации при напредналите.

 През 2012 г. всичките ни мечти се превърнаха в реалност, насочвайки се към определящите заболяването антигени CD30. Антигенният конюнгат Brentuximab vedotin започна да доставя активните вещества на химиотерапията директно към злокачествените клетки. Създаден е първият „магически куршум“ при Ходжкиновият лимфом.

  През последните няколко години наблюдаваме развитието на т.нар. блокажни инхибитори – антитела, които са насочени към програмираната смърт на клетките и реактивират имунната система на пациента, за да унищожи раковите клетки.

  Този подход е на път да ни доведе до още един значителен пробив в нашата мисия – да можем да лекуваме повечето от пациентите с Ходжкин без химио- или лъчетерапия.

  Някои биха казали, че историята на Ходжкиновия лимфом е пример за успех. Бяха спасени много животи, а напредъкът е невероятен. Ние знаем, че това е не само успешна, но и вълнуваща история.

   Има още много „магически куршуми“ и тайни за откриване.“

   Източник: www.en.ghsg.org

    Благодарност към Л. С. – доброволец към Българско Сдружение Лимфом, който създаде субтитрите към видеото.

   Ако искате да помогнете и Вие с нещо за развитието на този сайт или обогатяване на общественото знание за тази болест, научете повече тук.

Споделете страницата:

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *