FacebookGoogle PlusEmail
Close

Кръвна картина

ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВТА, КОМПОНЕНТИ И ПОКАЗАТЕЛИ

 Преди всяка химиотерапия, както и на всеки контролен преглед се дава кръв за изследване, за да се направи анализ на показателите и да се установят изменения, ако има такива. Важно е да знаем какво означава всеки показател, за да зададем правилните въпроси на лекаря си.

Ето моите кръвни изследвания по време на лечението ми – Тук и Сега: Кръвни показатели.

 Пълна кръвна картина (ПКК) е панел от кръвни изследвания, даващ информация за кръвните клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити). Вземането на кръв за изследване на левкоцити се прави сутрин на гладно. Затова не се препоръчва приема на храна преди изследването, тъй като може да се получат отклонения в стойностите на левкоцитите.


Левкоцити Левкоцити
. Левкоцитите (бели кръвни телца) са неделим компонент на кръвта. Те са част от имунната система и защитават организма от инфекции и болести. Съществуват няколко вида левкоцити въз основа на техният размер и форма:

  • Гранулоцити- неутрофилни, еозинофилни и базофилни;
  • Моноцити – клетки с фагоцитарна функция;
  • Лимфоцити- В-лимфоцити и Т-лимфоцити ;
  • Еозинофили;
  • Базофили.

 Едни от най- важните видове са лимфоцити, неутрофили и моноцити.

 Лимфоцитите се произвеждат в лимфоидната тъкан в областта на далака, лимфните възли и тимус. Лимфоцитите произвеждат антитела и клетки, които могат директно да атакуват микроорганизмите в тялото ни.

 Неутрофили също са основен компонент в защита на организма срещу бактериални инфекции. Те се произвеждат в костния мозък. Обикновено една сериозна бактериална инфекция подтиква организма да произвежда по-голям брой неутрофили, което води до по-високи от нормалните стойности левкоцити (WBC). Когато броят на левкоцитите е нисък, това означава, че неутрофилите са недостатъчно (неутропения) и  защитната им функция срещу бактериални инфекции е слаба.

 Моноцити, които представляват между 4 и 8% от общия брой на белите кръвни клетки в кръвта, се движат към огнището на инфекцията. Тези клетки се хранят изцяло с убити микроорганизми и затова са ефективни при пряко унищожаване на патогени ипремахване на клетъчни остатъци.

  При увеличен брой левкоцити говорим за левкоцитоза. Тя се наблюдава при:

  • наличие на инфекция някъде в тялото
  • лечение с кортикостероиди
  • алергични състояния
  • ендокринни заболявания
  • заболявания на костния мозък
  • силно физическо натоварване
  • при гърчов, болка
  • силни емоционални реакции
  • бременността и раждане

 При намален брой левкоцити говорим за левкоцитопения, това е сравнително рядко състояние и се проявява при:

  • заболявания на кръвта
  • заболявания на ендокринната система
  • инфекциозни заболявания
  • при по продължителна почивка

 Еритоцитите са безядрени кръвни клетки с форма на двойно вдлъбнат диск. Te съдържат предимно хемоглобин и тяхната основна функция е транспорт на кислород от белите дробове до тъканите и въглероден диоксид от тъканите до белите дробове. Броят на еритроцитите в кръвта е важен показате, чрез който се установява наличието на анемия или полицитемия.

Хемоглобин Хемоглобинът е протеин, който се открива в червените кръвни клетки. Хемоглобинът пренася кислорода от белите дробове до тъканите и въглеродния диоксид от тъканите към белите дробове. Хемоглобинът има много важна роля и в запазване на нормалната форма на червените кръвни телца. При други структури на хемоглобина се променя формата на червените кръвни клетки, променя се тяхната функция, както и нормалното им движение в кръвоносните съдове.

 Хематокритът представлява отношението на обема на всички кръвни клетки спрямо общия обем на кръвта. Тъй като обемът на  червените кръвни клетки е многократно по-голям от този на всички останали формени елементи, хематокритът практически дава информация за отношението на обема на еритроцитите спрямо общия обем на кръвта.

 Средният обем на еритроцитите MCV заедно с показателите МСН и МСНС се използват при определяне на различните видове анемия.

 Тромбоцитите са най-малките по размер кръвни клетки. Те имат много важна роля в процесите на кръвосъсирване. При кървене тромбоцитите набъбват и се слепват като образуват запушалка, която спира кървенето. Ако броят на тромбоцитите е нисък може да има много продължително кървене. Ако броят на тромбоцитите е висок, има повишен риск от образуване на тромби (съсиреци) в кръвоносните съдове. Тромбоцитите могат да участват и във формирането на атеросклеротичните плаки.

 Изследването на алкална фосфатаза е тест, с помощта, на който се измерва количеството на този ензим в кръвта. Алкална фосфатаза се открива основно в черен дроб и кости и в по-малки количества в червата, бъбреците и плацента. При възникване на някои състояния и заболявания се повишават нивата на този ензим в кръвта.

 Много високите стойности на АФ могат да се дължат на чернодробни заболявания (хепатит, цироза, рак или метастази в черен дроб), заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища (камъни). Средно високите стойности на АФ може да се дължат на заболявания на костите (болест на Paget, остеомалация, рахит, тумори, метастази), хиперпаратиреоидизъм. Нормалното зарастване на костите също може да доведе до повишаване на нивата на АФ.

 Високите стойности на АФ може да се дължат на сърдечна недостатъчност, мононуклеоза, инфаркт, рак на бъбреците, сепсис. Ниски стойности на АФ може да се дължат на недохранване и някои заболявания (целиакия, скорбут и др.) свързани с недобро и нарушено усвояване на хранителните вещества.

 АСАТ. Изследването на аспартат аминотрансфераза (АСАТ) е тест, с помощта, на който се измерва количеството на този ензим в кръвта. При заболявания или увреждане на черния дроб, както и на други тъкани и органи в кръвта се освобождава голямо количество АСАТ. Нивото на АСАТ в кръвта е директно свързано със степента на увреждане. Стойностите на АСАТ се повишават след 6-10 часа и остават високи за около 4 дни. Обикновено изследването на АСАТ се прави едновременно с изследване на АЛАТ. Съотношението между двата ензима помага да се определи дали се касае за увреждане на черния дроб или друг орган.

 Много високите стойности на АСАТ могат да се дължат на:

  • Вирусен хепатит;
  • Лекарствена реакция;
  • Разпадане на голям тумор;

 Средно високите стойности на АСАТ може да се дължат на:

  • Хронично (дългогодишно) заболяване на черния дроб – цироза;
  • Инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност;
  • Злоупотреба с алкохол;
  • Прием на високи дози витамин А;
  • Увреждане на бъбреците или белия дроб;
  • Мононуклеоза;
  • Дистрофия на Duchenne
  • При някои видове тумори;
  • При някои автоимунна заболявания – миозит

 Нивата на АСАТ се повишават при настъпване на заболявания свързани с увреждане на тъканите. Понижаване на нивата на АСАТ е белег за възстановяване. Освен при чернодробни заболявания АСАТ може да се повиши при тежки изгаряния, белодробна емболия, травматични увреждания, инфаркт на миокарда, отравяне с гъби.

 АЛАТ. Изследването на аланин аминотрансфераза (АЛАТ) се провежда за оценка на функцията на черния дроб. При заболявания или увреждане на черния дроб в кръвта се освобождава голямо количество АЛАТ.

 Високите стойности на АЛАТ могат да се дължат на:

  • Вирусен хепатит;
  • Отравяне с олово;
  • Лекарствена реакция;
  • Излагане на токсични субстанции; Разпадане на голям тумор;

 Средно високите стойности на АЛАТ може да се дължат на:

  • Мононуклеоза;
  • Хепатит;
  • Злоупотреба с алкохол;
  • Употреба на някои лекарства;
  • Бърз растеж при деца.

 Леко повишените стойности на АЛАТ може да се дължат на:

  • Стеатоза (мастни отлагания) на черния дроб;
  • Злоупотреба с алкохол;
  • Прием на някои лекарства – статини, антибиотици, химиотерапия, аспирин, барбитурати и др.

 Изследването на билирубин е тест, с помощта, на който се измерват нивата на билирубин в кръвта. Билирубинът е кафеникаво-жълта субстанция, която може да бъде открита в жлъчката. Билирубинът се отделя с изпражненията и на него се дължи кафявия им цвят. Нивата на билирубин в кръвта се повишават при заболявания и увреждания на черния дроб и червените кръвни телца (еритроцитите).

 Високите стойности на билирубин може да се дължат на:

  • Инфекция на жлъчния мехур (холецистит).
  • Камъни в жлъчния мехур и жлъчните пътища.
  • Рак на панкреаса.
  • Вродени заболявания (синдром на Gilbert).
  • Заболявания на черния дроб (хепатит, цироза, мононуклеоза).
  • Заболявания на червените кръвни клетки (апластична анемия)
  • Алергична реакция по време на трансфузии.
  • Прием на някои лекарства – антибиотици, противозачатъчни, индометацин, фенитоин, диазепам и др.

 Ниските стойности на билирубин може да се дължат на:

  • Прием на някои лекарства – витамин C (аскорбинова киселина), фенобарбитал, теофилин.

 ЛДХ. Лактатдехидрогеназата (ЛДХ) е оксидоредуктаза с коензим никотин-амидадениндинуклеотид. Тя катализира двупосочно прехода от аеробна към анаеробна гликолиза. ЛДХ и ХБДХ са добър ретроспективен показател за инфаркт на миокарда. Потвърждават наличието на мускулни увреждания, мегалобластни и хемолитични анемии.

 Увеличена активност 10 пъти над горната референтна граница на ЛДХ:

  • напреднала мегалобластна анемия (предимно средните изоензими).

 Увеличение 5-10 пъти над горната референтна граница:

  • инфаркт на миокарда (предимно бързите изоензими и алфа-ХБДХ);
  • мускулни травми, миозити и други мускулни заболявания (за сметка на  бавните изоензими, които имат кратък живот в серума);
  • хемолитични анемии – от еритроцитен произход;
  • остри панкреатити (предимно средните изоензими);
  • тежък токсичен хепатит (предимно бавните изоензими – ЛДХ-М4).

 Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:

  • инфекциозна мононуклеоза;
  • чернодробни паренхимни увреждания (за сметка на бавните изоензими М4 и НМ3, които имат кратък живот в кръвта);
  • у възрастни лица с диспептичен синдром насочва към първичен или метастатичен рак на черния дроб, особено при нормални или леко увели­чени трансаминази (несигурен показател).

 Намалената активност обикновеннo няма клинично значение.

 СУЕ. Скоростта на утаяване на червените кръвни клетки (СУЕ) представлява кръвно изследване, чрез което се измерва скоростта с която еритроцитите се утаяват, на дъното на права стъклена епруветка (пипета). Това измерване е важно за откриването на възпалителни процеси в организма. При наличие на възпаления или инфекции, червените кръвни клетки се слепват една с друга и се утаяват по-бързо.

 Високи стойности на утаяване, те могат да бъдат причинени от:

  • Автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус или ревматоиден артрит;
  • Рак;
  • Наличие на вирусни инфекции;
  • Хронично заболявания на бъбреците;
  • Инфекции – пневмония, възпаление на таза, апендицит;
  • Възпаление на ставите и кръвоносните съдове;
  • Възпаление на щитовидната жлеза (Базедова болест);
  • Инфекции на бъбреците, костите, ставите, кожата, или инфекции на сърдечните клапи;
  • Бременност и прееклампсия (токсемия на бременността).

 Ниските стойности, те могат да бъдат причинени от:

  • Високи нива на кръвната захар.
  • Полицитемия.
  • Тежко чернодробно заболяване.
  • Сърповидно-клетъчна анемия.

 CRP. Изследването на C-реактивен протеин се провежда, за да се определи какво е количеството на C-реактивен протеин в кръвта. С изследването на C-реактивен протеин се измерва възпалителната реакция в организма. Високите нива на C-реактивен протеин се дължат на инфекция или на продължително хронично заболяване. С това изследване не може да се посочи мястото на инфекцията или причината за нея. Ако имате отклонения в нормалните стойности на CRP Вашият лекар ще Ви обясни на какво могат да се дължат, дали е необходимо провеждане на допълнителни изследвания и лечение.

Източници:
www.medpedia.framar.bg
www.medicine.bg
www.arsmedica.bg

Споделете страницата: