FacebookGoogle PlusEmail
Close

Лъчетерапия

 Какво е лъчетерапия?

 Лъчетерапията използва лъчение, като рентгеновите лъчи, за да унищожи клетките на лимфомa или да намали техния растеж и развитие. За да бъде облъчването насочено към лимфома и страничните ефекти да са минимални, планирането на лечението играе важна роля в лъчетерапията. То предполага няколко консултации в радиологичното отделение преди започване на действителното лечение.

Лъчетерапия Областта, която ще се лекува, се определя внимателно и апаратурата се настройва така, че само областта с лимфомните клетки да бъде изложена на максималната доза на облъчване. Поради необходимостта от прецизно насочване към засегнатата част от тялото, понякога се прави приспособление, което да поддържа тази част неподвижна и в дадено положение по време на сеансите.

 По този начин нормалните клетки, заобикалящи лимфома не получават пълната доза и затова могат да се възстановят по-лесно, отколкото лимфомните клетки. Следователно с помощта на лъчетерапията може да се постигне контрол на растежа или унищожаване на клетките на лимфома при минимално и възстановимо увреждане на нормалните клетки.

 Лъчевата терапия е важна модалност за лечение на пациенти с болестта на Ходжкин. Въпреки това, лъчевата терапия обикновено не е единственото лечение за болестта на Ходжкин, освен в определени обстоятелства. Само химиотерапия или в комбинация с лъчева терапия обикновено се използва дори за болест в ранен стадий. Поради това е от съществено значение за пациенти с болест на Ходжкин да бъдат лекувани в медицински центрове, където медицински онколози, радиационни онколози и хирурзи работят заедно.

 Целта на лъчевата терапия е да убива раковите клетки за получаване на максимална вероятност за излекуване с минимум странични ефекти. Радиация обикновено се дава във формата на високо енергийни лъчи, които депозират доза радиация в тялото, където се намират раковите клетки. Лъчетерапията, за разлика от химиотерапията, се счита за локално лечение. Раковите клетки могат да бъдат убити само там, където действителната радиация се доставя в тялото. Ако съществуват ракови клетки извън радиационното поле, то те няма да бъдат унищожени. Също така е важно да се разбере, че лечението на болестта на Ходжкин с лъчетерапия и химиотерапия все още се развива, с тенденция към използването на по-малко радиацонна терапия и повече химиотерапия, с цел намаляване на дългосрочните странични ефекти на радиацията.

 Лъчетерапията е средство на избор за лечение при болните в I, II и IIIА клиничен стадий. Облъчват се не само ангажираните, но и съседните лимфни възли, тъй като рецидивите започват най-често от тях. Лъчелечението се реализира в режим на телегаматерапия или бетатрон. Най-ефективна е общоогнищна доза 40 – 45 GR, която болните получават за период от 4 до 5 седмици. Лъчетерапията при наддиафрагмена локализация на болестта се осъществява чрез мантелни полета, като се включват шийните, супраклавикуларните, аксиларните и медиастиналните лимфни възли. При поддиафрагмена локализация се облъчват парааорталните, тазовите, ингвиналните лимфни възли и слезката. Осиryрява се защита от лъчите на следните органи: бели дробове, сърце, бъбреци, яйчници. При болните с В – симптоматика, както и при тези с ангажиране на медиастинума се провеждат предварително 2 – 3 курса на химиотерапия.

 „Доставяне” на лъчева терапия за лимфом

 Модерната лъчева терапия се прави чрез машини, наречени линейни ускорители, които произвеждат високо енергийни лъчи за външни лъчения, които проникват в тъканите и доставят дозата на облъчване, дълбоко в областите, в които ракът се намира. Тези модерни машини и други най-съвременни техники позволяват на радиационните онколози значително да намалят нежелани странични реакции, като същевременно подобряват способността да се доставя радиация в области, в които има развитие на Лимфом.

 Радиационни „области“, използвани при лечение на лимфом

Облъчване лъчетерапия Области, включени в облъчването: Пациенти с болест на Ходжкин, лекувани с радиация, винаги получават третиране в областта, където се намира лимфома, включително съседните лимфни възли. Обикновено „тласъкът“ или допълнителна доза радиация се излъчва към областта, където се намира основния лимфом.

 Облъчване с мантелни полета: това лъчелечение се прилага при пациенти с лимфом на Ходжкин в медиастинума (зад гръдната кост), лимфните възли в областта на шията или под мишниците и е проектиран да обхване площта на рака и общата дренажна лимфна система. Облъчените области включват медиастинума, някои белодробни тъкани и дренажната система за източване на лимфата от областта на шията и подмишниците. Радиационните онколози се опитват да избегнат, доколкото е възможно, облъчване на белите дробове и на гърдите, които са най-чувствителни към увреждане.

 Обърнато Y: Това e лъчелечение в лимфните възли пред долната част на гръбнака (парааортни) и слабините. Всяка слабина представлява разклонение на обърнатия Y.

 Лечение на далака: Слезката често е включена при лимфом на Ходжкин. В миналото, когато лъчевата терапия е била първичното лечение, на пациентите са им отстранявали далака и лъчетерапия се е правила в областта, където са били вързани кръвоносните съдове. В някои случаи, лъчева терапия се прави на далака и без премахване. Въпреки това, повечето от тези видове лъчелечение са изоставени с развитието на ефективна комбинирана системна химиотерапия.

 Схема на третиране

 Типичен курс на облъчване за лимфом на Ходжкин би включвал ежедневно облъчване, от понеделник до петък, от 3 до 5 седмици. Всъщност самото облъчване обикновено не трае повече от няколко минути на ден, като през това време пациентът е малко вероятно да изпита дискомфорт. Не е необходима анестезия за облъчването, а пациентите обикновено имат малки ограничения на дейностите по време на лъчева терапия. Много от пациентите продължават да работят по време на седмиците на лечение. Препоръчва се на пациентите, обаче, внимателно да се прецени как се чувстват и да не се пренатоварват.

Странични ефекти и усложнения

 По-голямата част от пациентите са в състояние да завършат лъчевата си терапия за лимфом без значителни затруднения. Странични ефекти и потенциални усложнения на лъчева терапия са редки и, когато се случват, обикновено са ограничени до областите, които са подложени на лечение с радиация. Шансовете един пациент да изпита странични ефекти, обаче, са силно променливи. Доза, която причинява някакъв дискомфорт при един пациент може да не предизвика нежелани реакции при други пациенти. Ако се появят странични ефекти, пациентът трябва да информира технолозите и радиационния онколог, тъй като ефективно лечение и облекчение на симптомите почти винаги има.

 Лъчева терапия на коремната / тазовата област може да предизвика диария, коремни спазми или повишена честота на уриниране или дефекация. Тези симптоми обикновено са временни и преустановяват веднъж щом курса е завършен. Понякога коремните спазми могат да бъдат придружени от гадене.

 Кръвната картина може да бъде засегната от лъчевата терапия, но обикновено това не се случва при пациенти с лимфом на Ходжкин. Въпреки това, много институции , където се прави лъчетерапия са включили в политиката си проверка на кръвната картина най-малко веднъж по време на облъчвания. Не е необичайно за някои пациенти да забележат промени в навиците за сън или за почивка по времето, на което получават лъчева терапия, а някои пациенти описват чувство на умора и отпадналост.

 Значително късно усложнение след лъчетерапия за лечение на болестта на Ходжкин е увреждане на белия дроб с фиброза и затруднено дишане. В едно проучване на 36 пациенти с лимфом, етап I-IIA, лекувани с лъчетерапия, намаление в белодробната функция се отбелязва при всички пациенти. Въпреки това, намаляването на белодробната функция се наблюдавало, че се подобрява с течение на времето и се е смятало, че е обратимо.

 Хипотиреоидизъм (необичайно ниски нива на хормони на щитовидната жлеза) е един от най-често срещаните късни усложнения на лъчева терапия за лимфом и се среща в около една трета от пациентите, получаващи лъчева терапия само или в комбинация с химиотерапия. Това не е усложнение, което се случва, когато се използва самостоятелно приложение на химиотерапия за лечение на лимфом. Важно е пациентите, които са получили лъчева терапия да се изследват редовно, защото признаците и симптомите на хипотиреоидизъм се появяват много късно и са едва доловими. Сърдечни заболявания са късно усложнение при радиация на медиастинума. В една група от 157 пациенти, лекувани с първично лечение с лъчетерапия на медиастинума, 8,3% са починали от сърдечно заболяване, което е 5 пъти повече от това, което биха били очакваните нива за тази възрастова група. Рискът от сърдечно-съдови заболявания е свързано с по-високи дози радиация и по-големи размери на облъчваната област.

 Един от основните странични ефекти от лечението на лимфом е развитието на вторичен рак. Тези вторични ракове са предизвикани от лъчетерапията, химиотерапията или комбинацията от лъчева и химиотерапия, използвани за лечение на лимфома. В едно проучване на над 5500 пациенти, лекувани за лимфом на Ходжкин, са открити 322-вторични случаи на рак. Това означава, че 6% от всички пациенти, лекувани от болест на Ходжкин развиват вторичен рак. Те включвали рак на стомашно-чревния тракт, белия дроб, на гърдата, на костите, меките тъкани и левкемия. Честотата била най-висока при по-възрастните индивиди, но много лекувани в по-ранна възраст, още не са достигнали рисковия период. В друго проучване на 1120 пациенти с лимфом на Ходжкин, рискът от развитие на вторичен рак до 15 години е 11,7%. Рискът от развитие на левкемия е 1%, риска от неходжкинов лимфом е 3%, а риска от твърд рак е 7.7%. Лечението в ранна възраст, в крайна сметка ще доведе до по-висока честота на вторичен рак, след лечение на лимфом на Ходжкин.

 По-голямата част от пациентите, диагностицирани с болестта на Ходжкин могат да очакват да се излекуват от рак, когато съвременните терапевтични стратегии са правилно приложени. Много различни стратегии за лечение могат да лекуват пациенти в стадий I или IIA. Сегашната цел на лечението е да се лекува пациента, като се създават колкото се може по-малко странични ефекти, свързани с лечението.

Продължава с част II – „Лъчетерапия при лимфом“ на следващата страница.

Споделете страницата: