FacebookGoogle PlusEmail
Close

Странични ефекти

 СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ПРИ ХИМИОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА ХЛ И НХЛ

 По време на лечението е възможно усещането на така наречените „странични ефекти” или „токсичност” от провежданото лечение. Химиотерапията и лъчетерапията могат да дадат различни странични ефекти. За щастие има и различни начини тези странични ефекти да бъдат направени по-леки и поносими. Притеснението е излишно и трябва да се говори с лекуващия екип за тези странични ефекти. Често страничните ефекти могат да се редуцират с лекарства или промяна на начина на живот.

 ЧЕСТИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ПРИ ХИМИОТЕРАПИЯ

 Химиотерапията е най-ефективният метод за унищожаване на бързоделящите се ракови клетки. За съжаление обаче, лекарствата, които се използват не са селективни и те засягат и унищожават и нормалните клетки, особено тези, които бързо се размножават – например космените фоликули, лигавицата на устата и гастроинтестиналния тракт, клетките на костния мозък. Страничните ефекти варират значително в зависимост от вида и комбинацията на използваните лекарства, както и чувствителността на самия пациент. Страничните ефекти могат да бъдат леки или сериозни. Някои от най-честите странични ефекти са:

 НАМАЛЕНА ПРОДУКЦИЯ НА КРЪВНИ КЛЕТКИ: червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити се произвеждат постоянно от костния мозък.

 МИЕЛОСУПРЕСИЯ (подтискане на костния мозък) е израз, който се използва в случаи, в които химиотерапията повлиява способността на костния мозък да произвежда нормално количество кръвни клетки.

 АНЕМИЯ е израз, който се използва, когато при миелосупресията има намалено производство на червени кръвни клетки и хемоглобин (съдържанието на червените кръвни клетки). При анемия пациентът се чувства отпаднал. Леката и умерена анемия е очакван резултат при голяма част от схемите на химиотерапия и не изисква лечение. При тежка анемия при агресивни схеми на химиотерапия е добре да се запита лекуващия лекар дали прилагането на растежен фактор като Еритропоетин е подходящо в конкретния случай. Еритропоетинът стимулира костния мозък да произведе червени кръвни клетки. При тежка анемия е възможно и преливането на еритроцитни концентрати (кръвопреливане), за да се повиши нивото на червените кръвни клетки.

 НЕУТРОПЕНИЯ е израз, който се използва, когато миелосупресията води до намаление на неутрофилите – основните представители на белите кръвни клетки. Тъй като неутрофилите играят важна роля в борбата с инфекциите, ниския брой неутрофили може да доведе до развитието на тежки, дори животозастрашаващи инфекции, които налагат приемането във болница и прилагането на антибиотици. Също, ако абсолютният неутрофилен брой е нисък, лекарят може да намали дозата на дадено лекарство или отмени прилагането на курса, за да се избегне развитието на инфекция. Инфекцията често е съпроводена от температура. Други симптоми са втрисането и нощните изпотявания.

 СЪВЕТИ ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ИНФЕКЦИЯ:

 Кажете веднага на лекуващия екип, ако имате: температура по-голяма от 38.0 С, втрисане, възпалено гърло, обрив, диария, зачервяване, подуване или обрив около рана.

 За да предотврати и контролира неутропенията лекарят ще проверява левкоцитния и неутрофилния брой преди и след всеки цикъл химиотерапия. Ако поради неутропения е невъзможно да бъде приложена определената доза химиотерапия е възможно да бъдат назначени лекарства като Филграстим или Сарграмостим (Filgrastim; Sargramostim; Neupogen; Granocyte), които стимулират костния мозък да произвежда бели кръвни клетки. Тези лекарства съкращават продължителността и тежестта на неутропенията. Предпазвайки понижаването на белите кръвни клетки, тези лекарства помагат спазването на дозата и циклите на химиотерапия. Понякога се предписват антибиотици, за да се предотврати евентуално възникването на инфекция.

 ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ е израз, който се използва когато кръвните плочици (тромбоцититите) са твърде ниски. Тромбоцитите помагат на кръвта да започне да се съсирва при кървене, затова при ниски тромбоцити е възможно появата на синини, кървене от носа или венците, или кървене без предшестващо нараняване (спонтанно кървене). Възможно е да се преливат тромбоцитни концентрати, за да се предотвратят тези усложнения.

 КОСОПАД: за много пациенти загубата на коса (алопеция) е притеснителен страничен ефект на химиотерапията. Изтъняване или загуба на окосмяване може да се появи на всяко място, включително скалпа, веждите, миглите, ръцете, краката или таза. Интензивността варира, в зависимост от индивидуалната чувствителност и използваните лекарства, от пълна загуба на окосмяване до изтъняване.

Обикновено загубата на окосмяване се появява две-три седмици след началото на лечението. Косопадът е временен и нормалното окосмяване се появява след приключване на лечението, като косата може да бъде различна на цвят и структура в сравнение с тази отпреди химиотерапията.

 СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С КОСОПАДА:

  • Подсушавайте косата меко с кърпа, вместо да я разтривате;
  • Използвайте мека четка или гребен с едри зъбци;
  • Избягвайте употребата на маши, преси или сешоари;
  • Избягвайте боядисването или къдренето;
  • Използвайте перука, шал, тюрбан или мека памучна шапка;
  • Избягвайте излагането на скалпа на директна слънчева светлина;

 ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ: химиотерапията може да предизвика гадене или повръщане, които варират в зависимост от индивидуалната чувствителност и прилаганите медикаменти. Лекарствата, които подтискат гаденето и повръщането се наричат антиеметици. Към тази група лекарства спадат кортикостероидите (Prednisolone; Methylprednisolone; Dexamethasone), медикаменти, стимулиращи перисталтиката (Metoclopramide (Degan; Reglan; Cerucal)) и такива, блокиращи отделянето на серотонин (Ondansetron (Zofran); Granisetron (Kytril); Dolasetron (Anzemet); Palonosetron). Гаденето най-често започва в деня на химиотерапията, но е възможно да започне и няколко дни след това. Лекарят може да предпише антиеметици, които частично или напълно ще блокират гаденето и повръщането.

 СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С ГАДЕНЕТО И ПОВРЪЩАНЕТО:

  • Яжте течно-кашава храна преди химиотерапията, избягвайте трудносмилаеми храни;
  • Избягвайте прекалено топли или студени храни, съшо и такива, които са прекалено сладки или пикантни;
  • Яжте начесто малки порции храна, а не голямо количество на веднъж;
  • Избягвайте остри и натрапчиви миризми, проветрявайте въздуха в помещението, в което се намирате;
  • Вземайте или изисквайте да Ви дадат предписаното леакарство преди химиотерапията; При повръщане си осигурете достатъчно количество течности, за да избегнете дехидратирането;

 РАЗСТРОЙСТВО: може да бъде страничен ефект на химиотерапията. Тъй като най-често диарията не е тежка, единственото важно нещо, което трябва да се помни е набавянето на течности, за да се предотврати дехидратацията. Съобщете на лекуващия екип, ако имате примеси на кръв в изпражненията или диария и висока температура.

 СЪВЕТИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДЕХИДРАТАЦИЯТА ПРИ ДИАРИЯ ИЛИ ПОВРЪЩАНЕ:

  • Пийте много течности (2-3 литра на ден);
  • Следете за признаци на дехидратация – суха кожа и лигавици, намалено количество урина, прималяване и световъртеж при изправяне;
  • Избягвайте млечни продукти и храни, съдържащи фибри, които могат да влошат диарията;
  • Яжте банани и други храни, съдържащи калий (посъветвайте се с лекуващия екип дали тези храни няма да повлияят на приеманите лекарства);
  • Вземайте редовно лекарствата, предписани от лекуващия лекар и го уведомете, ако се появи диария;

 АФТИ ПО УСТНАТА ЛИГАВИЦА: лигавицата на устната кухина може да се зачерви, възпали или разязви по време на химиотерапията. Терминът, който се използва за това е мукозит. Възможно е и допълнително лигавицата да се инфектира от бактерии, вируси или гъби. Ако гърлото Ви е възпалено, съобщете на лекуващия екип. Ако те преценят може да се вземе намазка от гърлото (гърлен секрет), за да се изследва за инфекция.

 СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА УСТНАТА ЛИГАВИЦА:

  • Поддържайте добра устна хигиена, използвайте мека четка за зъби и пасти, несъдържащи абразиви. Използвайте овлажнител за устни;
  • Избягвайте използването на вода за уста, която съдържа алкохол;
  • Избягвайте цитрусови плодове и сокове;
  • Избягвайте пикантни храни;
  • Яжте меки храни, за да избегнете разраняването на устната кухина по време на химиотерапия;
  • Избягвайте използването на конец за зъби, ако кръвните показатели са ниски;

 ПРОМЯНА НА ВКУСА: някои пациенти усещат промяна във вкуса на храни и напитки по време на химиотерапията. Сходни храни понякога имат различен вкус или вкусът на някои храни не е толкова силен. Някой пациенти може да имат усещането за метален вкус в устата. Тези странични ефекти са временни и обикновено изчезват след приключване на химиотерапията.

 УМОРА: умората е чест страничен ефект на химиотерапията и обикновено изчезва след приключването й. Понякога може да трае седмици или месеци, докато отзвучи напълно. Силната умора и слабост може да бъде и признак на анемия. Ако лекуващият лекар прецени, може да прелее еритроцитен концентрат или да приложи растежен фактор (Еритропоетин).

 СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С УМОРАТА:

  • Водете си дневник по кое време на деня сте най-жизнеспособни или какво ви зарежда с енергия. Това ще Ви помогне да планирате своето ежедневие;
  • Помолете за помощ! Това е трудно за много хора, но можете спокойно да го приемете, ако някой Ви предлага съдействие за неща, които не можете да направите сами. Много членове на семейството или приятели биха били щастливи да Ви помогнат!
  • Подддържайте физическа активност! Ако лекарят каже, че няма противопоказания, можете да извършвате подходящи упражнения. Леката разходка зарежда с енергия, а половин час разходка на ден е препоръчителна;
  • Почивката и сънят по време на химмиотерапия са важни, но се опитайте да не прекалявате с тях. Много пациенти намират следобедната дрямка за начин да се справят с умората, но при други това води до нарушения на съня през нощта. Ако имате проблеми със съня нощем, говорете с лекаря си;

 ДРУГИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ:

 Някои от страничните ефекти на химиотерапията са кашлица, влошаване функцията на белия дроб или сърцето, кожни обриви, слабост. Някои лекарства могат да причинят нарушение във функцията на периферните нерви (така наречената периферна невропатия). Нарушената функция на нервите може да доведе до запек или мравучкане и изтръпване на пръстите и стъпалата. Пациентите на химиотерапия са с повишен риск от развитието на различни инфекции (например херпес зостер). Говорете с лекуващия екип ако имате необичайни симптоми, които Ви притесняват.

 СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ НА ЛЪЧЕТЕРАПИЯТА

Лъчетерапията е безболезнена и няма да навреди на хората покрай теб, но понякога води до някои странични ефекти. Тези странични ефекти зависят от мястото на облъчване и оплакванията са от органите, засегнати от облъчването

 ЗАГУБА НА ВКУС И АПЕТИТ: често по време на лъчетерапия може да се окаже, че храни, които преди сте хресвали, вече не са апетитни за вас. Храненето обаче ще ви помогне да се почувствате добре по-бързо и ще ви зареди с енергия. Яденето на малки порции по-често може да е по-комфортно от яденето два или три пъти през деня на големи порции.

 СУХОТА В УСТАТА: временно нарушение в продукцията на слюнка по време на лъчетерапията води до сухота в устата. Състоянието се нарича ксеростомия. Тъй-като слюнката съдържа вещества, които възпрепятстват развитието на бактерии, поддържането на устната хигиена е от голямо значение.

 ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ГЪРЛОТО: ако при лъчетерапията се облъчват гърлото, шията или гърдите е възможно да се появят кашлица, сухота в устата, гадене, болки при преглъщане. Тези странични ефекти отшумяват с приключване на лечението. Яжте леки, лесни за смилане храни. Яжте начесто, малки порции. Избягвайте дразнещи, твърди, пикантни храни. При тежък мукозит се посъветвайте с лекуващия лекар, за да Ви изпише готови течни хранителни добавки.

 КОЖНИ РЕАКЦИИ: възможно е появата не зачервяване, излющване и болезненост на кожата (както при слънчево изгаряне). Тези оплаквания обикновено изчезват за няколко седмици. Не излагайте кожата на директна слънчева светлина. Облъчваните зони имат нужда от слънчева защита дори след приключване на лъчетерапията. Носете удобно облекло или шапка и използвайте слънчезащитен крем (SPF 15 или повече), ако Ви се налага да се излагате на слънце.

 ГАДЕНЕ: пациентите могат да имат гадене и повръщане особено при облъчване в зоната на корема. За справяне с проблема виж „Гадене и повръщане по време на химиотерапия”.

 ЗАГУБА НА ОКОСМЯВАНЕ И УМОРА: виж раздела Химиотерапия по-горе.

СПРАВЯНЕ С БОЛКАТА:

 Хората, живеещи с лимфом, могат да имат болки, дължащи се на самото заболяване, когато процеса засегне кости, нерви или различни органи. Болката може да се дължи и на прилаганото лечение или процедури и тестове (например при костномозъчна биопсия). Болката може да бъде остра (силна и траеща кратък период от време) или хронична (по- лека или тежка и траеща дълъг период от време). Ако болката продължи, оставена без лечение, тя води до раздразнителност, депресия и липса на тонус.

 Важно е да знаете, че не е необходимо да живеете в болка и лекуващият екип ще ви помогне да се справите с болката. Има голям напредък в лечението на болката и разбирането на механизма на действие на лекарствата. Воденето на дневник относно характера на болката, нейната продължителност, появата й във времето и усета за нея, ще помогне на лекаря да изготви план за лечението й.

Източници:
www.lymphom-bg.com
www.cancerresearchuk.org

Споделете страницата: