FacebookGoogle PlusEmail
Close

6 полезни неща по време на лечение

6 неща, които ми помогнаха по време на лечението*

 

1. Колкото и да е трудно, и колкото и зле да се чувстваш физически, винаги намирай време за разходка навън. Стараех се да се движа в дните, в които се чувствах по-добре и определено дори най-малката разходка ми действаше освежаващо. Разбира се, избягвайте разходки в лошо време или при мръсен въздух.

2. Когато започнат да се прокрадват мрачни мѝсли в ума ти, мислѝ за положителни неща. За положителния краен резултат от лечението. Преди да заспя, особено вечер, когато тялото е в покой и както знаем, нахлуват мисли за много неща, си представях как болестта е едно „лошо човече“ вътре в мен, но след старта на лечението ми, в мен се появяват едни „добри агенти„, които съсипват „лошите„.

 Буквално си го представях като анимационно филмче. Може да звучи странно, но такива положителни мисли, които си насаждаш, са много важни в такива моменти. Та, представях си как „добрите герои“ побеждават това „зло“ чрез системите, лекарствата и т.н. Визуализирах си и едно огромно слънце, което се разлива в мен.

  Също така си представях, че съм в един тъмен тунел и постепенно Слънцето заменя мрака.

3. Оставете се на грижите и подкрепата на близките си. Те бяха моят спасителен пояс. Когато бяха около мен, сякаш черпех сила и от тях. Може би по-важна е тази емоционална опора, която ни дават близките, от всяка една друга подкрепа, която можем да получим.

4. Колкото и приятели да имате, дори само един, важното е, че е с вас и то в най-трудните ви моменти. Излизайте с него / нея, споделяйте емоциите си, говорете си и за положителни преживявания, или планувайте нови.

5. Правете всички онези неща, които винаги са ви били любими и преди заболяването, любими хобита като рисуване, изработване на интересни неща, които обичате, четене на книги и т.н. и т.н. Всичко зависи от вас. Изберете нещо и му се наслаждавайте със следобедното кафе.

6. Би било чудесно ако имате домашен любимец. Аз се сдобих с котка малко преди лечението и това ме направи адски щастлива, защото от малка си мечтаех за котка у дома. И както казват… всяко зло за добро. Една пухкава топка ми прави компания и ми мъркаше успокояващо в най-кофти периода ми, почивах си, а тя само ми предаваша енергията си (или пречистваше моята). Чувствах се наистина много по-добре, когато я наблюдавах, лежаща в мен.

 Дори и да имате друг любимец, смятам, че в такива моменти те са доста добър помощник. Ако решите да си вземете животинче, моят съвет е да осиновите куче от приют или да вземете коте от улицата.

 Така хем ще направите добро, хем ще си имате благодарно същество, за което ще бъдете целия свят!

 Това са моите 6 съвета, а разбира се, вие може да добавите още много лично ваши, различни и интересни.

  Важното е да си помагате да се чувствате колкото е възможно по-добре поне емоционално, а постепенно това ще се отрази и на физическото ви състояние.

Съвет 7. Прочетете личните разкази, които други пациенти са разказали тук в категорията „Истории за надежда, разказани от пациенти„, след като са преминали през лечение и са постигнали ремисия. Това ще ви помогне да се почувствате по-добре. 


* Автор е Велислава Велева, която създава записите в категория „Мисли и чувства„. Това са размисли за живота и чувствата ѝ по време на, и след лечението, през което е преминала. Нейната история можете да прочетете тук – „След буря трябва да успееш сам да се изправиш„.

 Сега тя е #ПосланикНаНадежда.

 Можете да се свържете с нея на мейл адрес velislava_galinova@abv.bg .

Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2015. Сега подкрепям други пациенти и пиша в категорията "Мисли и чувства". Тук са споделени моите размисли и емоции по време на и след лечението. Повече за мен можете да прочетета на страницата "След буря трябва да успееш сам да се изправиш" в категорията "Истории за надежда". Сега съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес velislava_galinova@abv.bg

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *

Вижте още:
Най-голямата ми амбиция... е да…