Всичко за Лимфом
Всичко за Лимфом Всичко за Лимфом

В този сайт можете да намерите информация за Лимфом.
Симптоми, видове, диагностициране, лечение, химиотерапия, хранителни добавки, мнения и препоръки.
Добре дошли Гост | 25.07.2016 | 05:23
Последно добавено

Как да подкрепите сайта


Мобилно приложение Lyfe - да живееш с лимфом


Събрание на Европейска Коалиция на Онко Пациенти, 06.2016


Всичко, което започва, когато свършва ракът - изтеглете книгата.


PET скенер в Сити Клиник София

Сайт меню
Реклами

    Имунна и лимфна система на човека

Имунна и лимфна система на човека
Трябва да знаем как функционира нормалната имунна система, за да се опитаме да обясним и разберем лимфома.

Имунната система е съвкупност от органи, тъкани, клетки и техни продукти, изграждащи динамична физиологична система, която осъществява имунния отговор. Основната функция на имунната система е да разпознае и да неутрализира проникналите от външната среда, чужди за организма и представляващи заплаха вещества (антигени), както и да реагира на неопластични промени на организма (тумори и др.). Имунната система осъществява динамично равновесие в самата себе си и потиска и регулира имунния отговор до оптимално за организма ниво. Лимфоцит
Основните групи клетки, които изграждат имунната система са макрофагите, B- и T-лимфоцитите, NK-клетките, фоликулно-дендритните клетки и др. Главните групи белтъци са имуноглобулините, системата на комплемента, цитокини, лимфокини и др.
   Макрофагите са клетки получени при диференциацията на моноцитите в тъканите. Тяхната роля е да фагоцитират (поглъщат и смилат) клетъчни отломки (дебри) патогени, както като стационарни клетки, така и като мобилни. Те са професионалните фагоцитиращи клетки, които атакуват чужди субстанции, вкючително микроорганизми и туморни клетки, като ги разрушават и поглъщат остатъците от тях. Образуването на гранулом е реакцията на макрофагите срещу големите чужди частици, обикновено резистентни на фагоцитоза и ензимно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, прилепени плътно едни за други.
   B-лимфоцити (бе лимфоцити) са лимфоцити имащи основна роля в хуморалния имунен отговор. Незрелите В-клетки се формират в костния мозък. Човешкото тяло всеки ден произвежда милиони различни видове В клетки, които циркулират в кръвообращението и лимфната система, изпълнявайки ролята на имунологично "куче пазач". Докато не са напълно активирани те не произвеждат антитела.
   T-клетките / T-лимфоцитите принадлежат към групата на белите кръвни клетки известни още и като лимфоцити. Играят основна роля при клетъчно медиирания имунитет. Те се отличават от останалите типове лимфоцити като B клетки и NK клетки по наличието на специален рецептор на повърхността им, наречен Т клетъчен рецептор. Цитотоксични T-клетки унищожават вирусно инфектирани или неопластично трансформирани (ракови) клетки. Те са отговорни и за отхвърлянето на трансплантираните органи. Т клетки на паметта са подвид антиген-специфични Т клетки, които персистират в кръвообращението дълго време след преодоляване на инфекцията. Те бързо се делят и достигат голям брой ефекторни клетки при повторно експониране на антигена, към които са специфични. По този начин се осигурява памет на имунната система към минали инфекции. Регулаторните, известни в миналото и като супресорни T клетки, са жизнено важни за поддържането на имунния толеранс. Тяхната основна роля е да изключат Т клетъчно медиирания имунен отговор след края на имунната реакция.
   Клетки естествени убийци (от английски Natural killers), по-известни като NK-клетки, са третата основна популация на лимфоцитите. Те не притежават маркери за Т-лимфоцити и В-лимфоцити и се отличават със способността си за спонтанна цитотоксичност спрямо голям брой туморни и вирусно инфектирани клетки.

Имунната система се състои от милиарди клетки, които са организирани в централни и периферни лимфоидни тъкани и органи. В централните органи на имунната система се осъществява първичната пролиферация и деференциация на стволовите клетки на имунната система. Това са костния мозък, тимуса и фабрициевата торбичка.
Костният мозък (на латински: medulla ossea) бива червен и жълт. Червеният е основен кръвообразуващ имунен орган, който запълва спонгиозната тъкан на плоските и късите кости и епифизите на дългите кости. Най-голямо е количеството му в млада възраст, когато запълва и дифизите на тръбестите кости. Жълтия се среща в дифизите на тръбестите кости при възрастните животни и хора. Той е съставен от дегенерирала ретикуларна тъкан, чиито клетки са вмастени. Между червения и жълтия костен мозък не съществува рязка граница, защото и в червеният костен мозък част от клетките са вмастени. Между стромата и съдовете на червения костен мозък се разполагат хемопоезните клетки: стволови и полустволови, както и различни стадии на зреещи еритробласти, миелоцити, гранулоцити, лимфобласти, В-лимфоцити, макрофаги и др.
В периферните лимфоидни органи и тъкани на имунната система се осъществява съзряване на лимфоцитите и превръщането им в имунокомпетентни клетки. Това са далака, лимфните възли, сливиците, лимфните фоликули и дифузната лимфна тъкан.

Макрофаги и рак    Важна роля на имунната система е да идентифицира и премахва тумори. Преобразуваните туморни клетки излъчват антигени, които не се намират върху нормалните клетки. За имунната система, тези антигени се явяват чужди, и тяхното присъствие кара имунните клетки да атакуват преобразуваните туморни клетки. Антигените, изразени от тумори, имат няколко източника: някои са получени от онкогенни вируси като човешкия папилома вирус, причиняващ рак на шийката на матката, докато други са собствени протеини на организма, които са налични в ниско ниво в нормалните клетки, но достигат високи нива в туморните клетки. Пример е един ензим, наречен тирозиназа, който, когато се излъчи в най-високи нива преобразува определени клетки на кожата (напр. меланоцити) в тумори, наречени меланоми. Трети възможен източник на туморни антигени са протеини, обикновено важни за регулиране на клетъчния растеж и оцеляване, които често мутират в раково индуциращи молекули, наречени онкогени.
Основният отговор на имунната система към туморите е да унищожи анормалните клетки с помощта на Т-клетките убийци, а понякога с помощта на помощни Т-клетки. NK (natural killer)-клетките също убиват туморни клетки. Понякога се образуват антитела срещу туморните клетки, които позволяват тяхното унищожаване от допълнителната система.
Ясно е, че някои тумори успяват да избегнат имунната система и се развиват, за да станат рак. Някои туморни клетки често успяват да се скрият от откриване от Т-клетките убийци. Други туморни клетки могат да излъчат продукти, които потискат имунния отговор, например като тези, които секретират цитокини TGF-β, които потискат дейността на макрофагите и лимфоцитите. В допълнение, може да се развие имунологична толерантност срещу туморни антигени, така че имунната система вече не атакува туморните клетки.

Лимфна система на човешкия организъм

Лимфната система е част от защитната система на организма. Лимфна системаТя предпазва организма от заболявания и инфекции и е една от най-важните части на имунната система. Лимфната система е изградена от мрежа от лимфни съдове из цялото човешко тяло. Лимфните съдове са изпълнени с лимфа. Лимфата представлява течност съдържаща мазнини, малко белтъци, фибриноген (може да се съсирва) и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 - 2,5 л. лимфа. Тя изпълнява следните функции:
-   Транспортна - пренася хранителните вещества, които са всмукани от стените на червата;
-  
Защитна функция;

-  
Хомеостатична функция - отвежда излишната течност в междуклетъчното пространство;
В мрежата от лимфни съдове се намират и лимфните възли - подобни на бобено зърно структури. Хиляди лимфни възли се намират в нашето тяло, включително по шията, под мишниците, в слабините. Лимфата циркулира през лимфните възли и специализираните лимфни структури като далак (слезка), костният мозък, тимусната жлеза.
Лимфните възли филтрират лимфата, очиствайки я от бактерии, вируси и други чужди субстанции. Ако голямо количество бактерии премине през един или група от лимфни възли те могат да се подуят и станат болезнени при допир. За пример, ако имате възпалено гърло, лимфните възли под челюстта и по шията могат да се подуят. Голяма част от уголемените и болезнени лимфни възли се дължат на реакция към различни инфекции и не са злокачествени (ракови).
Лимфните възли са особено многобройни в медиастинума в гърдите, врата, таза, аксилата (мишницата), ингвиналната област (слабините), както и свързаните с кръвоносните съдове на червата. Някои групи от тях са: супраклавикуларни (по шията), аксиларни (под мишниците), ретростернални (зад гръдната кост), паратрахеални (по трахеята), аортопулмонални (по аортата), бифуркационни, хилусни, ретроперитонеални (зад корема), параилиачни (долната част на гърба) и др.

Подкрепи с дарение
Сайтът се поддържа с лични средства. Ако искате да го подкрепите, можете да го направите тук:


Търси
Реклами
Полезни връзки

Блог за емоциите на моята Подкрепа по време на лечението

Инфо за Лимфом

Българско Сдружение Лимфом

Facebook група Лимфом

Европейска Коалиция на Онко Пациенти

Реклама
Намери онлайн намаления
Статистики