Алън има индолентен лимфом

Диагностициран с индолентен В-клетъчен неходжкинов лимфом, Алън говори за лечението и периодите на активно наблюдение.

Това е превод на статия от последното издание на списание “Lymphoma matters – лято 2021“, което можете да намерите в раздел “Библиотека на английски” и да свалите в електронен вариант на английски език.

Или да я прочетете на сайта им – https://lymphoma-action.org.uk/alan

**Опитът на Алън (лична история)**

През 2009 г., на 67 години, току-що се бях върнал от почивка. Въпреки че бях с тен, което обикновено кара хората да изглеждат добре, аз се борех с болки в стомаха и имах обрив в тази област.

Освен това бях загубил значително тегло по време на пътуването си. Отидох при личния лекар, който мислеше, че имам херпес зостер и ми даде антивирусни средства. За съжаление болката не отшумя.

Върнах се при моя лекар, който имаше млад временен заместник с него, затова той помоли тя да ме прегледа. Тя мислеше, че имам увеличен далак, така че беше предложено веднага да направя кръвни изследвания. В рамките на един ден получих телефонно обаждане от консултант-хематолог с молба да отида да го видя.

Далакът ми, вместо да бъде прибран безопасно под ребрата ми от лявата страна, се простираше надясно през коремната ми кухина. Това, заедно с нощното изпотяване, което сега имах, и загубата на тегло сигнализираха за сериозен проблем за хематолога. Трябва да призная, че към този момент не се чувствах много добре.

Първоначалното предположение беше левкемия, но след като бяха взети проби от костен мозък и бяха направени допълнителни тестове, бях диагностициран с индолентен В-NHL неходжкинов лимфом, етап IVB.

Лесно е да си обясниш симптомите с това, че остаряваш.

Бях прегледан от водещ специалист по спленектомия и се заговори за отстраняване на далака ми. След като проучих какво точно прави далака, разбрах, че ако работи правилно, той осигурява около 30-40% от имунната система, затова много исках да си го запазя. За щастие беше избегната спленектомия и, макар и компрометирана, имунната ми система все още включва далака ми.

Химиотерапията започна през февруари 2010 г. с R-CVP (ритуксимаб, циклофосфамид, винкристин и преднизолон), която беше успешна без твърде много неприятни странични ефекти. Започнах лечението вече частично плешив, така че загубата на част от косата ми не ме притесни. Положителното беше, че далакът ми намаля почти до нормален размер. Това, което ме притесняваше най-много, беше, че ми се гади. Чувствах се наистина зле в голяма част от времето, но имах късмет да нямам ужасните язви, с които други хора се борят.

Бях поставен под активно наблюдение (наблюдение и изчакване) без допълнителни лекарства до 2016 г., когато далакът ми започна отново да се увеличава и броят на червените кръвни клетки да намалява.

За втората ми доза химиотерапия получих ритуксимаб и бендамустин, които за щастие отново бяха успешни, с по-малко странични ефекти. Преживяването не беше толкова тежко, колкото при предишната химиотерапия и бях особено облекчен, че лекарствата против гадене, които ми бяха дадени, бяха значително по-добри от предишните. Сега съм отново под активно наблюдение (изчакване и наблюдение).

Сега осъзнавам, погледнато в ретроспекция, че лимфомът вероятно е присъствал в тялото ми няколко години преди да се пенсионирам.

Като погледна назад и си давам сметка, че съм имал лимфом поне няколко години преди това, но си мислех, че намаленото ми ниво на енергия и сила са само защото остарявам.

След пенсионирането и докато се самоизолирах по време на химиотерапия започнах да пиша книга. Публикувах я през 2019 г. и е озаглавена „Работен живот“ от A.F. Lodge. В нея разглеждам някои от очарователните места, на които съм работил по време на кариерата си в сектора на химическото инженерство.

Отчасти е и като блог за пътувания и включва страни като Русия, България, Иран и Индия, които съм посещавал в много различни периоди през последните шестдесет години. По ирония на съдбата, предпоследната работа, върху която работих, беше валидиране на завод в Испания, построен за производство на ритуксимаб, моноклоналното антитяло, включено в лечението ми.

На писането, заедно със съпругата ми и прекрасният персонал, който ме лекуваше и ми помагаше да живея, дължа голямо „благодаря“.

Прочетете и други истории на пациенти в раздел “Истории за надежда“.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!