FacebookYouTubeEmail
Затваряне

Важното е човек да не губи надежда

С Ани и семейството ѝ се запознахме на живо на годишното събитие на Сдружение “Лимфом” през 2017-та, което тогава проведохме в хотел “Хемус” в София. Всички бяха много разтревожени след наскоро поставената диагноза на Ани. Говорихме надълго и нашироко, получиха подкрепа от нас и от други пациенти. Дълго време след това майка ѝ ми пишеше, за да сподели с мен всеки свой страх и емоция.

Сега Ани споделя своята история пред медиите и тук, в секцията “Истории за надежда, от пациенти за пациенти“.

“Подаряваме надежда и вяра, че нищо не е толкова трудно, колкото изглежда първоначално. Особено, ако до теб е някой, минал по същия път.
Правим го, защото са го правили и за нас.”

Това е посланието на две млади жени – Ангелина Ангелова и Виктория Парушева, обединени в каузата за подкрепа на хората с онкохематалогични заболявания, представено пред medicalnews.bg

Ангелина Ангелова

Ани АнгеловаЗаболяване: дифузен едър Б-клетъчен лимфом, 2017 година
Лечение: химиотерапия, лъчетерапия, автоложна трансплантация
В ремисия от: 2019-та.

При мен болестта се появи през 2017 година в момента, в който завършвах университет – бях на 23 години, току-що бях взела държавния изпит с отличие и тази новина ми дойде като гръм от ясно небе. Не можех да повярвам какво се случва с мен. До този момент нямах никакви здравословни проблеми, просто една сутрин се събудих с болки в гърдите, буквално не можех да дишам“, споделя Ангелина.

👉 Вижте страницата “Пътят на пациента и най-важните въпроси, които да зададете на лекуващия лекар

Диагностициране и лечение

Следват скенер, биопсия и диагнозата Неходжкинов лимфом. Шокът за мен и семейството ми беше огромен, признава Ангелина. „Всичките ми планове се промениха, защото трябваше да започна битка буквално на живот и смърт“, допълва тя.

Именно в тези дни на неизвестност какво предстои Ангелина разбира за дейността на сдружение „Лимфом“. Там Ангелина се среща с хора, които са преминали през сходна диагноза. „На първата среща отидох с цялото си семейство, защото бях много притеснена. Не знаех нищо за това заболяване, дотогава не бях чувала за лимфом, дори не знаех дали има лечение“, спомня си младата жена.

Пътят на Ангелина срещу заболяването преминава през 10 химиотерапии и 25 лъчетерапии. Болестта обаче не отстъпва и прогресира. Тогава лекарите излизат с мнение, че е нужно да ѝ се приложи автоложна трансплантация. „Това беше много труден период за мен. Докато при други хора лечението даваше някакъв успех, при мен болестта прогресираше“, не крие и трудните мигове Ангелина.

За щастие, трансплантацията дава резултат и заболяването обръща хода си. И този момент обаче не минава с лекота: „След трансплантацията аз се възстановявах близо година и половина. През първите три месеца не можех да стана от леглото, бях смачкана, повръщах постоянно, отслабнах, бях станала буквално кожа и кости. Болките в костите също бяха силни“, спомня си тя.

Въпреки трудните мигове Ангелина не избира пътя на отчаянието. „Знаех, че в сдружението има много хора, които са били в това състояние, че са имали рецидиви преди това, но при тях нещата са се развили успешно. Затова и аз си продължавах с вяра и надежда“, споделя още тя.

👉 Вижте страницата “Рецидив и автоложна трансплантация на Мартин Монов

Природата лекува

Постепенно организмът ѝ започва да възвръща енергията си и силата ѝ да се възстановява. През тези трудни дни копнежът на момичето към природата е едно от нещата, които ѝ помага и разсейва мрачните мисли. „Шест месеца след трансплантацията аз не вярвах, че ще мога да се движа, защото нямах никаква енергия. През цялото време обаче не спирах да си представям, че съм сред природата – чувах шума на вълните, вятъра“, разказва тя.

Ани на вр. Ботев По малко и полека силите ми се възвръщаха и аз започнах да правя леки преходи в планината, докато година и половина след трансплантацията ми, реших да изкача връх Ботев, който е сочен за един от най-трудните върхове в България. Реших да поема този риск.

Когато се изкачих горе, няма да крия, че емоциите взеха превес. Заплаках, а до мен имаше един непознат човек. Попита ме защо плача, след като съм изкачила такъв труден връх… Отговорих му, че за мен това не е просто изкачване на един връх, а знаейки през какво съм минала, за мен това е една много голяма лична победа“, спомня си Ани.

Днес младата жена е в ремисия, води активен живот, във всяка свободна минута е в планината и е един от членовете на сдружение „Лимфом“, който не пести помощта си за хора, чийто път е сходен на нейния.

Важното е човек да не губи надежда

Ангелина и Виктория са единодушни, че пътят към надвиването на болестта е по-лесен, когато е споделен с „другар“ по съдба. Именно това ги подтиква днес да не пестят от личното си време, за да помагат с информация, приятелски разговор и съвет на всеки, който потърси помощ заради болестта. Отговарят на запитвания в социалните мрежи, срещат се лично с пациенти и техни близки. „Понякога просто сядаме в едно кафе и говорим, говорим, говорим“, описва срещите си хора, обърнали се към Сдружението, Ангелина.

👉 Включете се в нашата поверителна “Група за подкрепа към Българско Сдружение Лимфом

Това, което искам да кажа на хората с такива диагнози, е че има надежда за всички. Тялото може да изтърпи всичко, но важното е човек да не губи надежда, трябва да си намери сам своя стимул и мотивация“ е посланието на Ани.

Гледай напред с Надежда, назад с Благодарност, нагоре с Вяра, настрани с Любов.” допълва тя.

Световният месец за борба с рака на кръвта

През септември се отбелязва Световният месец за борба с рака на кръвта. Тази година мотото на информационната кампания „Иновация за живот“ е „Животът не спира на червено“.

Иновация за животОрганизатори на инициативата са Българско сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Повече за дейността на сдружение „Лимфом“ може да прочетете на страницата му или във Facebook.

Източник: Полина Тодорова от www.medicalnews.bg/2021/09/27/ангелина-и-виктория-които-връщат-наде

Прочетете и други истории на пациенти в раздел “Истории за надежда“.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!

Свързани материали:

Споделете знанието
Създател на сайта. Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2012 и постигнах ремисия, но през 2013 получих рецидив. Тогава минах през 2 курса химиотерапия DНАР и aвтoлoжнa тpaнcплaнтaция нa cтвoлoви клетки. Сега съм доброволец към Българско Сдружение Лимфом, подкрепям други пациенти и поддържам този сайт. Повече за мен можете да прочетете в меню "За мен". Аз съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес contact@limfom.info

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Вижте още:
Епикризата е основен документ, който…