Да си върнеш стария живот

Може би познавате актьора Джейми Биймиш (Jamie Beamish) – наскоро той изигра Найджъл Бербрук в Бриджъртън, а преди това беше Сиаран в Derry Girls. Тук той обяснява как неговата диагноза лимфом, когато е бил на 30 години, му дава различна гледна точка за живота.

Това е превод на статия от последното издание на списание “Lymphoma matters – лято 2021“, което можете да намерите в раздел “Библиотека на английски” и да свалите в електронен вариант на английски език.

**Завръщане към стария живот (лична история)**

Бях диагностициран с лимфом на 30 г. За мен най-важното беше да се върна там, където бях, когато болестта започна. Когато това се случи, оценявах всичко много повече.

Бях на 30 и играех Рой Кийн в музикалната комедия „Аз, Кийно“ в Дъблин. Играта на сцената може да бъде физически трудна, със седем или осем представления седмично, така че тренирах предварително и отслабвах, подготвяйки се за ролята си в шоуто.

Забелязах безболезнена бучка до ключицата си, на пипане беше като гумена, затова отидох да видя личния си лекар. Той мислеше, че това е инфекция, а бучката е възпален възел. Минаха обаче няколко седмици, а аз я усещах как се търкаше в костта и не намаляваше, така че личният ми лекар ме насочи за рентгенова снимка на гръдния кош. Снимката разкри сянка в гърдите ми; това беше началото на множество тестове.

Беше денят след премиерата на “Аз, Кийно“, когато направих ядрено -магнитен резонанс и биопсия, взета от възпаления възел на врата ми. Бях диагностициран с класически лимфом на Ходжкин, етап 2В (В показва, че съм имал симптоми). Нощното изпотяване току-що беше започнало, имах бучка, отслабнах и ме сърбеше. Симптомите бяха налице, но повечето от тях можех да обясня с нещо друго и не мислех много за това.

Не беше трудно да бъда на сцената. Уплаших се от лимфома, но актьорството ми даде нещо, върху което да се съсредоточа за няколко часа всяка вечер

След диагностицирането продължих да работя, тъй като щяха да минат няколко седмици преди началото на лечението. Актьорството беше нещо, към което се придържах.

Четях за лимфома на Ходжкин и всичко звучеше страшно, така че потапянето в шоуто за няколко часа всяка вечер беше чудесно. Лимфомът не ме караше да се чувствам зле, и въпреки че по-късно се почувствах зле – то беше поради лечението. Като се замисля, вероятно от известно време съм имал лимфом на Ходжкин – със сигурност преди да започна работа по шоуто.

Бях откровен с актьорския състав за диагнозата и всички бяха притеснени и съпричастни. Черният хумор ни помогна да счупим леда. Някой предложи „Аз, Кийно“ да бъде променено на „Аз, Химио!“.

Трябваше да правя всякакви неща с косата си, когато работех, така че загубата й не беше проблем

Имах шест кръга на химиотерапия с ABVD в продължение на шест месеца. През 2007 г. антиеметиците (лекарствата против повръщане) не бяха толкова ефективни, колкото сега, така че беше малко тежко. Ставаше ми много лошо.

Въпреки че обикновено живея в Лондон, „Аз, Кийно“ беше поставен в Дъблин. Затова бях диагностициран и лекуван у дома в Ирландия. Имаше голяма разлика да бъда със семейството си, а майка ми и баба ми наистина да се грижат за мен.

Актьорската ми работа спря, което беше истински удар

Веднага щом започна лечението, трябваше да спра турнето на „Аз, Кийно“. Предстоеше ми игра в още две пиеси, но не можех да участвам в тях и си спомням, че се чувствах съсипан, че продължават напред без мен. Но тогава моят хематолог ми каза, че биопсията на костния мозък е чиста и всичко изведнъж беше поставено в ясна перспектива. Здравето ми беше това, което наистина имаше значение по това време, и въпреки че бях разочарован, че актьорската ми работа спря, знаех, че в бъдеще ще има още роли.

В края на 2007 г. влязох в ремисия и бях проследен с редовни прегледи. Но през лятото на 2009 г. контролно сканиране показа, че лимфомът се е върнал.

Първоначалното преминаване през лимфома и лечението беше трудно, но срещата ми с рецидив беше много по-трудна

Вече бях на 32 и рецидивът ми дойде като сериозен удар. Моят хематолог обясни, че са планирали да направят автоложна трансплантация на стволови клетки (ASCT), използвайки моите собствени стволови клетки, с цел да излекуват моя лимфом. Тези думи бяха обнадеждаващи.

За пореден път всичко се случи по време на работа. Участвах в пиеса в Националния театър, Лондон, а също така имах малка роля във филма „Робин Худ“, режисиран от Ридли Скот и с участието на Ръсел Кроу. Трябваше да започна лечение, така че моят агент разговаря с продуцентите, обяснявайки, че ще трябва да се оттегля, тъй като никой не може да гарантира, че ще бъда достатъчно добре.

Вече бях приел ефекта върху работата си и бях шокиран да чуя, че все още искат да участвам в Робин Худ. Очевидно Ридли Скот беше чул за моята диагноза и каза, че ако съм достатъчно добре, той иска да ме има на снимачната площадка. Това беше невероятен жест, тъй като имах малка роля, но той искаше да помогне на човек, изпаднал в лоша ситуация. Това ми даде огромен тласък по онова време.

Минавах през ICE химиотерапия, преди да съберат клетките ми за автоложната трансплантация. Бях казал на лекуващия ми екип за възможността все още да съм в Робин Худ и те планираха лечението ми така, че да съм в най-добрия си момент, когато трябва да се снима моята роля. Беше толкова голямо това, което всички правеха за мен, но те казваха, че са щастливи, че могат да осъществят това да се случи по този начин. Година по-късно, за мен беше много вълнуващо да заведа баба си да види филма.

Трансплантацията беше добре. След това се разболях

Самата трансплантация беше наред – почти не я възприех като събитие след всичко друго. Всъщност се разболях след трансплантацията.

Възстанових се по-бързо, отколкото си представях и след три седмици вече говореха за изпращането ми у дома. Изпитвах нервност да напусна болничната среда, където бях изолира, а хората бяха облечени така, че да ме предпазят от микроби. Сега се прибирах вкъщи, за да бъда сред пак хората.

В действителност, възстановяването започна след като се прибрах вкъщи. Болестта никога не ме накара да се чувствам зле, но лечението го направи. Беше трудно, но наистина си заслужаваше, особено като погледна назад 12 години по -късно.

Когато сте болни, никога не мислите, че отново ще бъдете по–добре

Когато сте слаби и болни, мислите, че никога повече няма да бъдете по-добре. Дори да имате нещо дребно като настинка, в рамките на няколко дни забравяте какво е усещането да се чувствате добре. А тъй като аз минавах през продължителен период на възстановяване, беше трудно. Ще бъда ли същият? Ще мога ли да правя нещата, които съм правил преди?

Малко по малко нещата се подобряваха отново. Обичам това, което правя, но това заболяване ме спря да правя това, което обичам да правя, както и други неща в живота.

За мен най-важното беше да се върна там, където бях, когато болестта започна. Когато това се случи, оценявах всичко много повече.

Когато получих сценария за Бриджъртън (Bridgerton – сериал в Netflix), това изглеждаше като страхотен проект, но си мислех, че едва ли ще получа ролята, тъй като те търсеха англичанин, докато аз съм ирландец и звуча отчетливо ирландски. Изпратих обаче касета и получих предложението да играя Найджъл Бербрук, който е нещо като злодея в първите два епизода.

Мащабът на склада за костюми ясно показа, че това ще бъде голяма продукция, а невероятните места за снимки в Англия бяха фантастични. Да бъдеш в Бриджъртън беше невероятно и много забавно – и аз наистина се насладих на целия фурор, който предизвика!

За моя лимфом, лечение, рецидив и трансплантация можете да прочетете на страница “Моят рецидив и трансплантация”. Прочетете и други истории на пациенти в раздел “Истории за надежда“.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!