FacebookEmail
Затваряне

Животът след лечението

Живот след лечение лимфом Стигнали сте до края на лечението. Свободни от планирането на химиотерапия или лъчетерапия и не е необходимо да виждате лекаря си поне за месец – два. Е, а сега накъде?

 Това обикновено е време на смесени емоции. За някои хора последната терапия е мечтана цел и я достигнат с облекчение, дори с усещане за празненство. За други, това може да бъде време, когато се чувстват изненадващо потиснати и тревожни, по-самотни и с по-малка подкрепа, отколкото са се чувствали в продължение на месеци. Това е и времето, когато все още може да изпитвате странични ефекти на лечението.

 Вашият външен вид, начин на живот и взаимоотношения вероятно всички ще са се променили до известна степен през последните няколко месеца. Всеки се приспособява към живота след лечението на лимфома по различен начин, но има много сходни преживявания, през които хората преминават.

 Може да бъде полезно да се знае какво да се очаква на този етап и на тази страница ще намерите информация за:

  • физическото възстановяване от лимфома и от страничните ефекти на лечението;
  •  как да се грижите физически за себе си;
  •  чувствата и как да се справят с тях;
  •  Вашите взаимоотношения;

 Вашето физическо възстановяване

 Кога ще започна да се чувствам по-добре?

 Не очаквайте да се чувстват по-добре веднага. Може да отнеме известно време, преди да започнете да се чувствате по-добре, така че не се чувствайте разочарован или притеснен, ако не се чувствате по-“нормално” възможно най-бързо, както бихте искали. Колко бързо ще се чувствате физически по-силен ще зависи от:

  • какво лечение сте получили – например при по-интензивни лечения като трансплантация на стволови клетки обикновено отнема повече време да се възстанови човек;
  • Вашата възраст, общото състояние и дали имате други здравословни проблеми;
  • как се чувствате вътре в себе си – да сте в състояние да признаете и да говорите свободно за чувствата си по отношение на лимфома ще Ви помогне да се почувствате по-добре както физически, така и емоционално;

Възстановяване от страничните ефекти от лечението

 Посъветвайте се с Вашия екип за информация за страничните ефекти и какво може да очаквате през следващите месеци. Страничните ефекти могат да продължат известно време след приключване на лечението. Това е нещо, което трябва да имате предвид, ако сте планирали да се върнете към работа или училище и сте решили да поемете отново известни отговорности.

Хранителни проблеми – апетита Ви и промените във вкуса трябва да започнат да се подобряват скоро след края на лечението. Ако сте имали мукозит (възпаление на устата) или язви в устата, може да отнеме малко повече време.

Загубата на коса – косата Ви трябва да започне да расте отново около 6 седмици след края на лечението. Може да започне да расте различна от тази, която познавате – може да откриете, че косата ви е фина и мека или къдрава, а някои хора откриват, че тя расте с малко по-различен цвят.

Периферна невропатия – някои видове лечения за лимфом се отразяват на нервите и това може да доведе до болка, загуба на чувствителност и изтръпване, обикновено на ръцете и краката. Това състояние би трябвало да започне да се подобрява в рамките на няколко седмици, въпреки че при някои хора това ще продължи по-дълго време. При малък брой хора това няма да изчезне напълно.

Функцията на костния мозък обикновено се възстановява в рамките на около 6 седмици, въпреки че може понякога, с някои химиотерапевтични схеми да отнеме малко повече от това, за да се върне към нормалната си работа. Говорете с Вашия екип относно какво ще означава това за вас – може да бъдете посъветвани да избягвате някои дейности, като например контактни спортове или пътувания в чужбина, докато кръвната картина Ви се възстановява.

Умора – крайната умора може да продължи месеци и много хора казват, че това е един от най-изтощителните и дълготрайни странични ефекти от лечението. Умората не е причинена само от лечението – тя може също да се влоши от понижено настроение, лош апетит и завишени хормонални нива. Хората понякога прекаляват с неща, когато лечението им свърши – може би ще се върнат на работа твърде рано или ще работят твърде много часове – само, за да открият, че трябва да „успокоят топката” отново за известно време.

Chemo brain – „химио мозък” (chemo – химиотерапия и brain – мозък, ум)” -известен още като ” когнитивно разстройство причинено от рак” – някои хора ще имат проблеми с паметта и концентрацията след химиотерапия. Може да отнеме месеци, за да се подобри дейността на мозъка.

Ранна менопауза – ако Вашето лечение е довело до ранна менопауза може да имате ниски нива на хормоните и симптомите на менопаузата, включително горещи вълни, умора, наддаване на тегло, сухота на влагалището, проблеми със съня и раздразнителност. Може да отнеме до няколко години, за да преминат тези симптоми. Потърсете помощ от личния си лекар, ако имате проблеми с това.

Загуба на тегло – ако сте загубили тегло поради заболяването или лечението, постепенно би трябвало да наддавате тегло отново през следващите няколко месеца, като станете по-активен и апетита Ви се подобрява. Ако това не се случи или апетитът си остава слаб, консултирайте се с Вашия лекар за това как да си възвърнете теглото.

Повишаване на тегло – ако сте повишили теглото си в следствие на лечението, може да отнеме известно време, за да се нормализирате.

Как да се грижим за себе си след края на лечението

 Един от първите въпроси, който много хора си задават на този етап е “Какво мога да направя, за да остана в ремисия?”. За съжаление, няма набор от инструкции за оставане в ремисия, но ако сте в толкова добро състояние и здраве, колкото това е възможно, това ще означава, че вие ще бъдете в състояние по-добре да понесете всяко по-нататъшно лечение, което може да се наложи в бъдеще. Също така ще намалите риска за получаване на късни усложнения от лечението, което сте получили и развитието на други сериозни заболявания в бъдеще.

 Като се грижите за себе си, не само ще подпомогнете физическото си възстановяване, но ще се справяте и с емоциите по-добре. Много хора се ориентират към промени в диетата си, започват да правят упражнения и се опитват да намалят количеството стрес в живота си след лечението от лимфом.

 Здравословна диета

 Доброто хранене е важно за възстановяването Ви от лечението и неговите странични ефекти. Ако смятате, че има място за подобрение във Вашата диета, винаги можете да направите постепенни промени в начина си на хранене. (За повече информация, вижте страницата “Диета при рак” и “Рейтинг на храните“). Поставете си цели, по които да работите при постигането на здравословна диета. Здравословната диета е с високо съдържание на фибри, плодове и зеленчуци и ниско съдържание на наситени мазнини, захар и сол. Риба и бели меса са по-добре за Вас, отколкото червени и преработени меса. Важно е също така да бъдете внимателни с количеството на алкохола, който приемате. Тежкото пиене увеличава риска от развитие на сериозни здравословни проблеми и може да доведе до по-нататъшно покачване на теглото.

Поддържайте се активни

 Страничните ефекти от лечението, проблемите с яденето и умората имат влияние върху Вашето състояние и физическа сила. Има много доказателства, че поддържането на активност по време на и след лечението помага при умора и като цяло подобрява общото благосъстояние. Някои упражнения също ще Ви помогнат да спите по-добре и да поддържате здравословно тегло. Количеството на упражнения все пак трябва да бъде изградено постепенно и трябва да бъде приятно и безопасно. Говорете с Вашия онколог или личен лекар за това коя форма на дейност би била най-добре за Вас – ако все още имате лоша кръвна картина, например, може да Ви посъветват да избягвате упражнение, което увеличава риска от кървене или инфекция, като например контактни спортове. Да сте активни не е необходимо да включва ходене на фитнес или да е нещо скъпо – ходенето е една от най-добрите форми на аеробни упражнения, а други ежедневни дейности като градинарство или дори изкачване на стълби са добри форми на упражняване.

Отказване на цигарите

 Пушенето (или вдишване на вторичния тютюнев дим на други хора) ще забави възстановяването Ви, а също така ще увеличи значително риска от друг вид рак в бъдеще, особено ако сте имали лечение с лъчетерапия. Има много източници на подкрепа и съвети, които да Ви помогнат да се откажете от тютюнопушенето. Говорете с Вашия личен лекар как да го направите.

Защита от слънцето

 Някои лекарства за химиотерапия могат да направят кожата Ви по-чувствителна към вредното въздействие на слънцето – дакарбазин, винбластин и метотрексат, например. Колко чувствителна ще бъде Вашата кожа ще зависи от Вашия тип кожа, кои лекарства сте взимали и колко от тях сте взимали. Посъветвайте се с Вашия медицински екип, ако има вероятност лечението да Ви засегне по този начин. Лъчетерапията също може да направи кожата на облъчената площ по-чувствителна към слънцето. Тези ефекти може да продължат с месеци или дори години. Важно е да се вземат предпазни мерки, като например да стоите на сянка, да се покривате и да използвате слънцезащитни кремове.

Често срещани емоции след лечениетo

 Често срещано е да се изпитват цяла гама от емоции след лечението, понякога веднага след това, понякога седмици, месеци или дори години по-късно. Това не е изненадващо след катаклизма, който диагнозата и лечението са предизвикали в живота Ви. Късни ефекти от лечението, смущения в ежедневието и усещането, че животът никога няма да бъде същия, могат да доведат до чувства, с които е трудно да се справите. По-долу са изброени някои често срещани емоции, които хората изпитват. Вероятно няма да имате всичките, но може би някои от тях ще са Ви познати.

Загуба на самоувереност

 Може да не се чувствате уверени да се “върнете към нормалното”, поемайки ролите, който някога сте имали, както и да бъдете човека, който някога сте били. Вашето лечение може да доведе до промени във външния вид, като например загуба на коса или промяна в теглото, и тези неща могат да променят съзнанието Ви.

Шок и гняв

 След края на лечението, реалността за това, което Ви се е случило може да ви удари отново или дори за първи път, а някои хора казват, че изпитват чувство на шок на този етап. Може да се чувствате ядосан за това, през което сте минали, или за това как заболяването е нарушило живота Ви. Може да е трудно да общувате с хора, които не са имали рак. Някои хора търсят да обвинят някой – може би себе си, може би някой друг – за това, което им се е случило. Можете да се чувствате раздразнителни и да се разстройвате за малките неща, които не биха Ви притеснявали обикновено.

Тревожност и несигурност

 Вероятно се чувствате неспокойни и уплашени от време на време. Може би се чувствате уплашени да не се върне лимфомът. Много хора откриват, че последващите контроли и времето до тях са моментите, в които са най-тревожни. Важно е да се помни обаче, че ако нямате нови симптоми, то е малко вероятно Вашият лимфом да се върне.

 Чувството на несигурност, че нямате контрол, може направи трудно да планирате бъдещето си и да продължите с живота си. Може би чувствате цялостна тревожност, без да знаете защо. Тревожността може да Ви пречи да спите, почивате или концентрирате. Понякога безпокойството ще причини физически симптоми, като изпотяване, учестен пулс, усещане за болест или болки в гърдите. Хората са описвали наличието на такива симптоми или дори силни пристъпи на паника много години след края на лечението им.

Изолация

 След последната си терапия изведнъж може да се почувствате изолирани от мрежата на подкрепа, която сте развили, докато сте били редовно в болницата. Може би прекарвате повече време сами или с хора, за които мислите, че не напълно разбират през какво сте преминали. Чувството на изолация може да се влоши, когато другите хора очакват от теб да се чувстваш облекчен и щастлив, че лечението е приключило

Тъга и депресия

 Нормално е да чувствате потиснат от време на време или да сте тъжен за това, което се е случило с Вас и тези, които са близо до Вас. Ако се чувствате потиснат или тъжен за дълги периоди от време, обаче, това би могло да означава, че сте депресирани. Депресията е често срещана при хора, които са оцелели от всякакъв вид рак.

 Депресия не означава, че не можете да се справите. Не става въпрос за „да се стегнете”. Това е заболяване и имате нужда от помощ, за да го преодолеете. Депресията може да засегне хората по различни начини. Ето кои са честите симптоми на депресията: постоянно чувство на тъга, безпокойство или “празнота”; чувство на безнадеждност или песимизъм; чувство на вина или безполезност; загуба на интерес или удоволствие от хобита и дейности, които преди са Ви доставяли удоволствие; трудно заспиване, ранно сутрешно събуждане или успиване; безпокойство, раздразнителност; затруднено концентриране, запомняне или вземане на решения; постоянни мисли за смърт или самоубийство или опити за самоубийство;

 Депресията може да Ви направи по-малко наясно със собственото си поведение и по-малко склонни да си помогнете. Слушайте тези, които са близо до Вас.

Коментар: Ако смятате, че имате емоционални проблеми или че може да сте депресиран, потиснат или имате затруднения с лични взаимоотношения, Българско Сдружение „Лимфом” може да Ви помогне.

Справяне с емоциите

 Има много различни начини за справяне с трудни емоции. Те се състоят главно в поемането на контрол над нещата, които можете да контролирате и намиране на подкрепа, която отговаря на Вашите нужди и начина, по който искате да направите нещата. Тук има някои примери за стратегии за справяне, които други хора са намерили за полезни. Бъдете честни със себе си и с хората около Вас, за това как се чувствате. Не е признак на слабост да покажете емоциите си, въпреки че много хора намират това за трудно. Опитвайки се да потиснете чувствата си сега може да ги направи още по-силни, или по-трудни за преодоляване в дългосрочен план.

 Говоренето с други хора може да Ви помогне да се справите с чувствата си. Това може да означава да говорите с някой близък или с някой друг, който има лимфом или да потърсите професионална помощ. Може да бъде полезно да споделите чувствата си с партньора си или семейството си, но понякога е твърде трудно да говорите с хората, които са най-близо до вас. Често е по-лесно да говорите с някой извън семейството, така че може би е хубаво да се обърнете към подкрепящ приятел. Много хора смятат, че помага да говорите с други хора, които са били засегнати от лимфом. Може да бъде много окуражаващо да говорите с някой, който е преминал през нещо подобно, дори ако техният опит не е идентичен с Вашия. Други хора споделят опита си или тревоги в онлайн форуми за подпомагане. Вижте Facebook групи за взаимопомощ.

Коментар: На Запад съществува нещо, известно като buddy scheme (схема на другар/приятел). Свързвате се с някой, който е минал през това, което преминавате и Вие и той става Ваш „другар”. Много хора ми пишат на мен или на моята Подкрепа с молба за съвет или просто да споделят емоциите си. Вие и Вашият другар бихте могли да разговаряте по телефона или на живо, ако имате нужда от емоционално разтоварване или просто разговор и споделяне. Понякога едно телефонно обаждане може да означава много за Вас.

Бихте могли да се свържете с Българско сдружение „Лимфом” и също да потърсите помощ от там или да потърсите някой в подобна ситуация като Вашата.

Ако има желаещи да помагат по този начин на други пациенти и техни близки, минаващи през подобна ситуация, с радост ще приемем помощта. Може да ми пишете в мейл историята си и дали бихте приел да сте „другар” на някого, който има нужда от помощ.

 Писане

 Можете също така да запишете Вашите чувства в дневник или блог. Дори ако никой друг няма да да види това, което пишете, процеса на изливане на чувствата Ви върху една страница, може да бъде много терапевтичен. Може да Ви накара да се чувствате по-спокойни и може да Ви помогне да осмислите емоциите си. Много хора си водят онлайн блог, в който описват преживяванията си.

 Професионална помощ

Може да откриете, че е полезно да се потърси професионална помощ за справяне с чувствата и емоциите Ви. Терапевтите могат да Ви помогнат да преодолеете този етап от живота Ви.

 Вашите отношения

 Вашето изпитание с лимфом със сигурност ще е засегнало и вашите близки. Те самите ще са преминали през труден период, ще са имали много силни емоции и може да им е трудно да се приспособят към “нормален” живот след края на лечението. Понякога това сплотява хората, но понякога техните реакции може да внесат допълнително напрежение.

Вашият партньор

 Ако имате партньор, те могат да изпитват подобни на Вашите чувства в края на лечението – шок, страх от бъдещето, тъга или гняв какво се е случило. По време на лечението може да са били силни, но да изпитват тъга или скръб веднъж като всичко е свършило. Могат да искат да Ви предпазят от страховете си или да им е трудно да бъдат честни за чувствата си относно Вашия лимфом. Тези неща могат да ви накарат да се почувствате по-далечни или по-сприхави един с друг.

 Разбира се, напрежението от болестта, страничните ефекти от лечението, възможните проблеми с фертилността и финансовите въпроси, свързани с това да имаш такава сериозна болест като лимфом, могат да направят проблеми, които може би вече сте имали във връзката ви по-лоши. Някои връзки стават много проблемни, ако са били нестабилни и преди това.

 И двамата се нуждаете от време, за да се възстановите. Трябва да се приспособите към нормален живот и да възвърнете увереността в бъдещето си заедно. Опитайте се да бъдете честни за чувствата си и да говорите за тях един с друг. Ако двойките могат да преодолеят този труден момент, те могат да намерят нова сила в отношенията си. Може да смятате, че трябва да промените приоритетите си в живота, да се съсредоточи повече върху насладата от важните неща като семейството и приятелите си. Отношенията могат да станат по-близки и по-любвеобилни.

 Вашият сексуален живот

 Често срещано е да се чувствате по-малко заинтересувани от секса по време на и за известно време след като лечението. Това се случва по много причини. Това може да се случи, ако сте потиснати или тревожни, ако имате умора или ако имате проблеми с преждевременна менопауза. Може би се чувствате по-малко желани, ако сте загубили или увеличили теглото си. Вашият партньор може да почувства, че сте променили по някакъв начин или, че сте твърде слаби за секс. Загубата на интерес към секса може да доведе до недоразумения. Вашият партньор може да чувства, че не ги обичате вече. Опитайте и говорете с партньора си за това какво се случва и как се чувствате в момента. Вие все още може да показвате привързаност един към друг, дори и да не правите секс. Опитайте и опознайте физическа интимност и демонстрации на привързаност, които не включват секс.

 Двойките могат да изпитат сексуални затруднения по време на и след лечението. Понякога има физически причини за това, като вагинална сухота или еректилна дисфункция. Консултирайте се с Вашия личен лекар или онколог, ако имате тези проблеми – има помощ. Промените в сексуалния живот обикновено не са постоянни, но може да поискате да потърсите помощта на професионален съветник.

 Вашите деца

Вашите деца са минали през травматично преживяване. Децата могат да изпитат всички емоции като възрастните, но може да не са в състояние да изразят как се чувстват. По-малките деца могат да помислят, че те са виновни за това, което Ви се е случило. Може да е трудно да разберат какво се случва. Те могат да бъдат уплашени, че ще умрете. По-големите деца могат да негодуват срещу това, което се е случило и да се чувстват ядосани за въздействието на Вашето заболяване върху живота им. Наличието на страх, тъга и гняв може да означава, че децата и младите хора ще проявяват по-предизвикателно поведение, както у дома, така и в училище. Вашите деца ще се нуждаят от много успокояване и може да се наложи някои неща да им се обясняват отново и отново. Окуражавайте ги да задават въпроси, ако желаят, и се опитвайте да бъдете търпеливи към любопитството им. Малките деца често ще използват играта и рисуването, за да изразят как се чувстват или това, от което се страхуват, така че се опитвайте да ги насърчите да изследват чувствата си по този начин. Може да помогне да привлечете на помощ и подкрепа други възрастни – може би други членове на семейството, близки приятели или учители – да поемат част от напрежението, което изпитвате Вие и Вашия партньор.

 Семейството и приятелите

 Семейството и приятелите вероятно ще почувстват облекчение, щастие и оптимизъм, че лечението е свършило и да очакват Вие да се чувствате по същия начин. Може да се окаже трудно да разберат защо Вие не реагирате така. Те не могат да осъзнаят колко време е необходимо, за да се чувствате по-добре, да имате повече енергия. Понякога може да е трудно да се чувствате комфортно и спокойно със семейството и приятелите. Обяснете им как се чувствате, ако можете, и че е нормално възстановяване да отнеме известно време.

 Може да откриете, че някои отношения се променят въз основа на преживяването Ви с лимфома. Може да бъде трудно да се съотнасяте към други хора понякога, след като сте преминали през такова променящо живота преживяване. Може да Ви бъде трудно да бъдете близки с хора, които нямат представа какво е да имат рак. От друга страна, може да сте създали нови приятелства с хора, които изглеждат по-разбиращи, които може би са минали през същия опит.

 Хората, които са най-близо до Вас, ще са имали собствени трудни емоции и те могат да се чувстват неспособни да говорят за това с Вас, може би, за да Ви предпазят. Вие всички се нуждаете от време за адаптация. Често има и положителни страни – много хора смятат, че техните семейства, накои от връзките и приятелствата са станали много по-силни и по-смислени, защото те са споделили Вашето преживяване.

 Оригиналната брошура на английски език и в пълен вариант можете да изтеглите от тук:  Life after lymphoma treatment

Източник: www.lymphoma-action.org.uk


  1. През есента на 2016 Българското сдружение лимфом издаде книгата “Всичко, което започва, когато свърши ракът“. Повече можете да намерите в раздел “Библиотека“, откъдето можете и да свалите нея и други книги в електронен вариант.
  2. Прочетете речта на д-р Питър Харви, консултант клиничен психолог “След като лечението приключи – тогава какво?“.
  3. Можете да намерите и напътствия на английски език във файл тук: Physical recovery after treatment
Споделете знанието
Вижте още:
I. При лимфом на Ходжкин…