Диалогът на пациента със своя лекар е един от най-съществените компоненти на лечението на всеки онкопациент, но на много места (не само в България) това се оказва и най-пренебрегнатият аспект. Всички знаем за свръхнатовареното работно време на лекарите и огромния работен товар, който поемат медицинските сестри, но и всички сме разбрали колко е важно и каква нужда имаме като пациенти да можем да провеждаме качествен и пълноценен диалог със своите лекари.
Темата е обширна и има много какво да се желае и от двете участващи страни, но попаднах на една кратка статия от главния редактор на списание “Медицински Dайджест” в броя от ноември 2016 и понеже ми се стори много смислена, актуална и искрена, реших да я споделя.
Д-р Диляна Янкова се обръща към своите колеги чрез статията:
“За диалога с пациента, за диалога с колегата“:
Човек, дори и добре да живее, един ден се разболява и, няма как, трябва да потърси медицинска помощ… И тогава, в ролята си на пациент, най-добре разбира колко важно е да получи правилна информация, разяснения и подробности за здравословния си проблем, който нарушава качеството му на живот.
Била съм пациентка в различни държави – в Австрия и Англия, в САЩ и Швейцария. Има разлика, когато си плащаш частно и когато разчиташ на стандартната си здравна осигуровка, има разлика и когато те преглежда добър медицински специалист или лекар без достатъчно клиничен опит.
Голямата разлика с България е, че като правило, колегите в тези страни отделят време (и търпение) да говорят с пациента. Да му обяснят същността на проблема, ключовите стъпки в терапията, възможните усложнения и шансовете за успех.
В много лекарски кабинети в развити държави получаваш много разбираемо, но и много професионално написана брошура/листовка, която описва дадено заболяване или терапия. Други насочват към подходящи онлайн публикации.
Вижте брошурата на Българско Сдружение Лимфом “Пътят на пациента с лимфом. Въпросите, които да обсъдите с лекаря си“
Не е сложно, но май често се забравя: тези лекари те гледат в очите като говорят; разменят по няколко думи с хората, които те придружават; предлагат телефонна консултация за проследяване на случая. Дори разрешават да направиш видео запис на извършваната в момента от тях медицинска процедура (с условието, разбира се, да не го постваш във Фейсбук).
Обяснението, че са професионални и показват загриженост, защото получават добро заплащане, вече не е сериозно. Въпреки че „здраве не се купува“, и в България има много хора готови да плащат на своя лекар цена, която лекарят определи. В замяна очакват малко: описаното по-горе.
Опасявам се, че не го получават. Не се наемам да анализирам защо, но умението да обясниш на достъпен език един сложен медицински казус изисква професионализъм, задълбочени познания, интелект. Затова, медицината е не само наука, но и изкуството да се лекува.
Мога да кажа какво става с тези български пациенти, които искат да получават много професионална, експертна помощ (и са готови да платят за нея) – отиват и за консултации в чужбина. Най-често ходят в Австрия, Германия, Швейцария и Франция.
Ще се изненадате от какво са най-изненадани там от лекаря, който:
- обясни моя проблем така, че най-после го разбрах
- отговори на всичките ми въпроси
- каза, че не е сигурен (!) в диагнозата и се консултира със свои колеги, като ми обясни, че са по-добри специалисти за моя проблем
- описа ми ново лечение, заедно с плюсовете и минусите му, и обясни защо не го препоръчва
- получих всички препоръки и по имейл
- обади ми се по телефона след три дни да провери как съм
Интересното е, че тези български пациенти вече не са изненадани от лукса или от модерната апаратура в чуждите клиники. Те говорят основно за нещо, за което са готови да платят и което не получават в България – комуникация с лекуващия си лекар.
Все пак, човек и добре да живее, един ден има нужда от лекар. Тогава у нас започва ходенето по мъките. Защото, пациентите не са сигурни в компетентността на българските лекари (това не означава, че я няма).
Водещата причина за тази несигурност е, че българските лекари се срамуват да признаят, когато нещо не знаят или нещо не умеят. И пациентите започват да обикалят от лекар на лекар – един колега им казва прави това, следващият – не го прави.
Ние не само не комуникираме правилно с нашите пациенти, но не комуникираме правилно и помежду си, вътре в колегията. Затова, в частните кабинети в Австрия и Германия има много пациенти от Източна Европа, включително и от България. И то тези пациенти, които искат да платят за качествена медицинска помощ, включително за качествена комуникация със своя лекар.
Този пост няма за цел да изяснява причините за ситуацията, да хвърля обвинения върху лекари или пациенти, а още по-малко да подрива авторитета и компетенцията на лекарите. Аз имам доверие и вяра в българските медици и съм изключително доволен от лекарите, които ме лекуваха по време на моите борби с лимфома.
Години след последното си лечение, все още се възползвам от телефонния номер на лекаря, който ме преведе през трансплантацията – д-р П. Ганева и съм безкрайно благодарен за това, че тя винаги отговаря на обажданията ми и ми дава съвет по телефона. Тя е моят пример за изключителен специалист и страхотен човек.
Има информация по темата защо ситуацията е такава, какво може да се направи и до какви подобрения води пълноценната комуникация между лекар и пациент и с течение на времето ще добавям още статии, свързани с това.
Източник: Списание “Медицински Dайджест“, ноември, 2016
