За стреса преди контролно изследване

Тревогата преди контролен скенер (скенстрес)

 Аз съм минал през лечение, постигнах ремисия, получих рецидив, ново лечение и отново постигнах ремисия. През годините, лекарите са проследявали болестта ми чрез обикновени или по-модерни скенери. Имам купища дискове с изследвания.

 Всички ги правим – скенер, ПЕТ-скенер, понякога обикновен рентген, ехограф дори. Образни изследвания. Правим ги години наред, някои от нас – по-често, други по-рядко, но всеки периодично чува „Време е за един  контролен скенер…“.

Напрежението

 И както горе-долу спокойно сме си живели, нещо ни хваща за гърлото, а стомахът ни се свива на топка. Напрежението е породено от първичен и неосъзнат страх. Страхът от резултата. Страх дали болестта не се е завърнала.

 През цялото време, там някъде има някакъв страх. От рецидив, от неуспех в лечението, от смъртта. Събуждаш се нощем, очи вперени в тавана, душа свита, а в ума – хаос. Задаваш си въпроса “ами ако…?”. Страхът е естествена реакция на човек и е по-добре да се изговори, отколкото да стои потиснат или да липсва.

 Всички сме го преживели и знаем – неизбежно е, няма как да го контролираме този страх, точно в тези дни. На английски език има подходящ термин, съставен специално за това – „scanxiety“ – съчетание от scan (скенер, образно изследване) и anxiety (тревога, безпокойство, чувство на притискане в гърдите). На български не намирам подобен термин, но може да ползваме „скенстрес“.

 Въпросът е как да си помогнем, за да ни е по-леко.

Специалистите съветват:

• Предварително поговорете с близки и колеги за тези ваши състояния. Така те хем ще знаят причината и няма непрекъснато да ви питат какво ви е, хем може и с нещо да помогнат като ви отвлекат вниманието;

• Разсейвате се с нещо. Някои пациенти споделят, че по цял ден гледат филми с леки сюжети, четат интересни романи, рисуват, плетат, шият, майсторят разни неща… намират някакво занимание, което хем ангажира ума, хем е приятно;

• Отидете на някакво забавно обществено събитие – концерт, състезание… Там ще има много хора и в началото ще ви се наложи да потискате собствените си страхове, но постепенно, заразени от общото настроение ще ги позабравите;

• Избягвайте в тези периоди разни дейности, изискващи голяма концентрация и бързо и аналитично мислене. Отложете ги за след няколко дни;

• Не ходете на изследване сами. Идете с някой наистина близък човек. Не някой още по-притеснен и от вас, който панически повтаря „Всичко ще е наред, не се притеснявай…”, а някой който действително ще ви разбира и подкрепя.

• Не гледайте на тези изследвания като на проблем, а като на средство за решаване на проблем. Ако ремисията продължава – всичко е наред, ако болестта се развива, благодарение на изследването ще може да се реагира навреме.

Така или иначе, в тези ситуации няма как да предотвратим страха, но можем да се опитаме да сме една крачка пред него, да го овладеем и да не му се поддаваме. Да не му позволим да ни срине.

Пациентите съветват:

Запитани как се справят със страха, пациенти от групите и от срещите ни с психолог споделят:

Как се справяте със страха?

• “Вярата в Бог! Това ме спасява…. И се старая да живея. Да имам хоби. Да взимам сега редовно разни добавки. Да бъда на въздух, да се движа. Да бъда днес малко по-добра от вчера.
  Иначе от страха си не можем да избягаме. Можем да му заглушим гласа. Понякога успешно, понякога – не. Дори като се моля, усещам как страха ми намалява и не се панирам за най-малкото. ”

• “Здравейте, бях с Ходжкин и от 6 месеца съм в ремисия. Чакам ПЕТ скенер и независимо дали усещам или не, не мога да спра да мисля за болестта, рецидив, лечение…. Следя лимфите дали са се подули, гледам, пипам. Доста ми помагат книгите, слагат ред в ума ми. Препоръчвам “Да прецакаш Дявола” от Наполеон Хил, “Как да продължим да се радваме на живота“ от Дейл Карнеги и други подобни.”

• „Не знам дали някога ще се отърва от страха. За сега съм го натикала в ъгъла. На мен много ми помогна връщането на работа след дългия болничен. Животът си тръгна в нормалния си ритъм и някак си спрях да мисля, че съм болна.“

• „Аз се разхождам в гората и наблюдавам природата. Дава ми много сила и енергия. Намерих си и ново хоби – дърворезба. Докато работя над дървото, не мисля за нищо, прекрасно действа за спиране на прекалено бързи, лоши мисли.
  Музиката също помага.
  Другото, което се сещам, когато някой страх наистина ме обсеби, е да си припомня пътя, който извървях и да си припомня или променя нещо от всекидневните си решения, за да съм сигурна, че този кошмар, доколкото зависи от мен, е зад гърба ми – минала съм през най-адекватното лечение и съм помогнала и помагам на организма си да се възстанови стабилно и да е здрав.
  Преди две седмици пак нещо се размислих и направих нов план за прочистване от токсини и пр. Сега го следвам и някакси самото придържане към този план ми дава комфорт чрез мисълта, че поне малко може да допринасям за добри резултати на следващия скенер. Другото – Божа работа.“

• „Аз съм майка на дете с ХЛ. За 4 години лечение все още не съм открила рецептата срещу страха, може би става постоянен спътник. Но най тежко ми беше в началото, когато сутрин не исках да се събуждам и мислех, че съм попаднала в кошмар… Сега просто не правим дългосрочни планове и си даваме сметка, че утре може и да няма, което като се замисля е валидно и за всички живи и здрави хора.“

• „Аз съм в ремисия, но два пъти ми правиха ПЕТ през една година, защото се видяха лимфни възли, за радост неактивни. Старая се да водя предишния си живот – събирам се с приятели, работя, но някъде в мен е скрит винаги страхът. Не натоварвам близките си с моите тревоги, споделям с „колеги”, но много се радвам, че имам близки хора, които ме обичат. Мисля, че най-силното ми лекарство е любовта, която получавам и давам.“

• „Преди години изучавах мъдростта на толтеките и писанията на Кастанеда. Една от мислите, които съм приел от тогава е, че „смъртта е най-добрият съветник„.
  Идеята е, че осъзнаването на неизбежното, което важи както за болния, така и за здравия, дава възможност на човек да прави най-правилните избори и да живее по-пълноценно всеки ден.
  Това е непривична идея за нас, забързаните западняци, но ето, че при сблъсъка с болестта, всеки стига до този извод. Няма време за вайкане и оплакване. Каквото е положението, такова е. Осъзнаваш, приемаш и продължаваш.“

• „Страхът е неизбежен, но трябва да се научите да го контролирате и да не му се поддавате, защото се натоварвате и сривате излишно. Опитайте се да поработите с ума си и да го насочвате към ежедневни дейности и рутинни действия.
  Ако можете да правите нещо с ръцете си – още по-добре. Четете, разхождайте се, ако времето позволява. Помислете дали искате да разберете повече за медитация, релаксиращи упражнения, йога и потърсете повече информация по темите.
  Говорете с близките си, обикновено те са опора. Винаги ще има някаква форма на страх, дори и след години, но не трябва да му позволявате да съсипва психиката ви. :)“

• „Знам, че е трудноприложимо, но целта ни е някой ден да достигнем осъзнаването, че:
  “Ако ситуацията може да се оправи, значи няма смисъл да се тревожиш. Ако не може да се оправи, значи няма да помогне, ако се тревожиш.““

• „Според мен е до живот, защото знаем какво може да престои. След няколко седмици трябва да направя скенер. Лечението и пътя по него ме научи да не мисля за проблеми, които още нямам. Оставям мисленето, действам, когато имам проблем. По случая на скенера, заминавам за екскурзия, която никога не бих направил преди – две седмици преход в пустинята.“

• „Силно ме успокояват лавандулово масло или дори само лавандулова вода. Имам си шишенце и като ми е напрегнато го отварям, помирисвам и след малко вече съм доста по-спокойна. Също съм си направила и спрей с карамфилова вода – ползвам го и за парфюм понякога.“

• „Резултатите ще бъдат такива, каквито ще бъдат. Тревоженето няма да ги промени. Важното при наблюдението и проследяването на раково заболяване е да знаете какво да правите, когато има проблем. Да можете да „пресечете моста”, когато знаете, че има проблем. Не се опитвайте „да го пресечете“ преди да има нужда. Това само ще доведе до още напрежение.“

Ако все пак никое от тези неща не помага, не се притеснявайте да се обърнете към специалист за специализирана подкрепа или временно медикаментозно лечение за справяне със страха.

Колкото и клиширано да е, понякога просто трябва да се разсеете или както беше онзи филм и книга – „Яж, моли се и обичай” 😊 . Или да излезете на разходка.

Природата наистина помага

Всички ние прекарваме много време вкъщи и онлайн. Но последните проучвания сочат, че природата може да помогне на нашите мозъци и тела да останат здрави и да намали стреса. В някои държави лекарите могат да предписват разходки в природата вместо лекарства, а в Япония разходката в гора и прегръщането на дървета е древна практика.
Как природата помага?

1. Да бъдеш в природата намалява стреса;
2. Природата ви прави по-щастливи и по-малко мрачни;
3. Природата облекчава умората и увеличава креативността;
4. Природата може да ви помогне да бъдете мили и щедри;
5. Природата ви кара да се „чувствате по-живи“;

Източници:

1. “How Nature Boosts Kindness, Happiness, and Creativity” – www.mindful.org
2. www.cancercare.bg
3. A dose of nature: doctors prescribe a day in the park for anxiety – www.nbcnews.com
4. Shinrin-Yoku (Forest bathing Is Great for Your Health) – www.time.com