Изследвания и процедури

 Преди диагностицирането на болестта и назначаването на съответното лечение, както и по време и след края на самото лечение, ще Ви се наложи да минете през различни изследвания и процедури, някои болезнени, други – не, но е хубаво да сте запознати с тях и да знаете какво да очаквате.

Инвазивни процедури

Биопсия (изваждане на лимфен възел)

 Биопсията е процедура, при която малко парче от тъкан, подозирана за рак се изрязва и се изследва под микроскоп. Информацията, получена при изследването на тъканта, е задължителна за поставянето на диагнозата и има отношение към лечението.

 Има няколко вида биопсии. Един от тях е така наречената тънкоиглена биопсия, при която игла се поставя във лимфният възел и малко парче се изважда за изследване. Този тип биопсия се извършва под локална упойка и обикновено не налага шиене. Такъв тип биопсия се използва по скоро при диагностициране на рецидив, отколко за поставяне на първоначалната диагноза.

 Тъй като при тънкоиглената биопсия материалът обикновено не е достатъчен за установяване на диагнозата, днес се смята че ексцизионната биопсия е задължителна. Това е хирургическа манипулация, която се извършва с локална упойка (понякога се налага и пълна упойка) в хирургична зала, при която целият уголемен лимфен възел се изрязва и се изпраща за изследване. Мястото се зашива.

 Когато единствените признаци на лимфом са в корема или малкия таз е възможно да се извърши лапароскопия или операция, за да може да се вземе материал за изследване.

 След като се вземе проба от тъканта, тя се изпраща за изследване от патолог (лекар, който изследва материала под микроскоп, за да докаже болестта). Патологът изследва материала от биопсията под микроскоп, след което изпраща своето заключение на хематолога. При изследването се получава информация за типа на Лимфом. Ако заключението на патолога не е категорично, биопсията трябва да бъде преразгледана от специалист хематопатолог.

  Изследване на костен мозък (трепанобиопсия)

 Костният мозък е подобна на гъба материя във вътрешността на костите. Съдържа незрели клетки, наречени стволови клетки, които се развиват в трите основни класа кръвни клетки в човешкия организъм: червени кръвни клетки (еритроцити), които доставят кислород до тъканите и органите и извличат въглеродния двуокис от тях; бели кръвни клетки (левкоцити), които защитават организма от инфекции; и кръвните плочици (тромбоцитите), които помагат на кръвта да се съсирва (спират кървенето). Лимфом може да се разпространи и засегне костният мозък, или може да започне развитието си от костния мозък. Заради това, лекарят трябва да изследва костния мозък за да се види дали той е засегнат или не. Изследването се нарича костномозъчна аспирация (миелограма) или костномозъчна биопсия (трепанобиопсия). При миелограмата с тънка игла се прониква в гръдната или тазовата кост и се аспирира костен мозък за изследване. При трепанобиопсията иглата е режеща, и малката проба от костен мозък се изпраща в патологията за изследване; Манипулациите могат да бъдат болезнени в момента, в който се аспирира костен мозък.

  Самата процедура трае около 15 мин. Преди да почне процедурата, взимат кръв от пръста, след което се ляга на една кушетка. Идва доктора и слага упойка на мястото, за да изтръпне. Изчаква се няколко минути, през което време може да се говори с доктора, да му се задават въпроси, доктора да успокои пациента и т.н. След около 5-6 мин. доктора прави трепанобиопсията, не се усеща болка, само натиск, за да се стигне до костния мозък. Да, неприятно е, но не е страшно. На мен са ми правили 4 пъти, всеки път е различно, единия път дори натиск не усетих. Като свърши лекаря, пациента става и изчаква десетина минути, след което може да си тръгне веднага без проблеми. Няма силна или остра болка, има усещане като от натъртено през деня, което през следващите ден-два отшумява, но може да се ходи и да се прави всичко.

Изследване на гръбначномозъчна течност (ликвор)

 При малка част от пациентите, лимфомът може да се разпространи и засегне нервната система. Когато това се случи течността, която циркулира покрай главния и гръбначния мозък (гръбначномозъчна течност или ликвор) може да съдържа туморни клетки. За да определи това, лекуващият ти лекар може да назначи извършването на гръбначномозъчна пункция (лумбална пункция), при която тънка игла се поставя между прешлените в областта на кръста след локална упойка. Малко количество ликвор се изтегля и се изпраща за изследване.

Образни изследвания

 Лекарят ще Ви назначи различни изследвания, чрез които се получава образ от вътрешността на тялото. Повечето от тези изследвания са безболезнени и не се налага поставянето на упойка. Няколко различни вида образни изследвания са необходими, за да се изследва най-добре лимфома:

• Рентгенография (рентгенова снимка): при рентгенографията се използва радиация (ретгненови лъчи) за да се получи образ от вътрешността на тялото. Количеството на радиация използването при рентгенографията обикновено е малко и рискът за пациента е малък.
• КАТ скенер(компютърна аксиална томография) или скенер: изследване, при което се скенира тялото под различен ъгъл, като образът се обработва от компютър и дава изображения в детайли. При пациенти с Лимфом често се налага КАТ на шия, гръден кош, корем и малък таз за проследяване на болестта. Изследването дава представа за големина и разпространение на лимфните възли, както и за засягането на вътрешните органи от лимфом.
• ЯМР (ядрено магнитен резонанс): изследването е сходно с КАТ, но тук вместо рентгенови лъчи се използва магнитно поле. ЯМР дава информация за органи и тъкани, особено при засягане на нервната система. ЯМР изследване може да бъде назначено, когато лекарят иска да има данни за състоянието на костите, главен и гръбначен мозък и дали те са засегнати от Лимфома.
• ПЕТ (позитрон емисионна томография) сканиране: ПЕТ скенът се прави вече на няколко места в България. Много по-чувствителен е от другите изследвания, особено за процеси в коремната кухина. При това изследване се определя активността на лимфома в различни части на тялото. При това изследване радиоактивна глюкоза (захар), която служи като проследявана субстанция се инжектира в тялото. В последствие тялото се скенира с позитронна камера и се получават различни образи. Изследването е особено полезно за проследяване на ефекта от лечението. Докато при КАТ се определят големината на лимфните възли, с ПЕТ се определя дали те са активни (все още засегнати от болестта). Повече за моето изследване можете да прочетете тук: www.canfight.blogspot.com