Едно смислено интервю за увеличените лимфни възли и нуждата от биопсия с проф. д-р Стефан Горанов, ръководителя на клиниката по хематология към УМБАЛ “Свети Георги”, Пловдив. Считам за смислено да се набляга на информираността за симптомите, при по-ранно диагностициране, шансовете на един пациент са много по-високи. Ето го и интервюто:– Професор Горанов, кои са първоначалните симптоми на лимфома? За това заболяване сякаш не се знае много.
– Увеличението на лимфните възли. Но то се среща при най-обикновени вирусни и бактериални инфекции, при паразитни или гъбични заболявания. И за радост увеличените лимфни възли, които са доброкачествени, са повече от злокачествените. Семейните лекари трябва да могат да отдиференцират и да насочат пациентите навреме за уточняване на състоянието при болни лимфни възли. Обикновено заболяването със злокачествен характер започва изолирано в един лимфен възел, без да води до нарушаване на общото състояние на организма. Няма отклонение и в кръвната картина. Най-често започва над лявата ключица. Мъжете го откриват при бръснене или друг тоалет. Някой път се появява под мишниците. Тези лимфни възли не болят. Не са с белези на възпаление зачервена кожа, чувствителност при натиск. Точно тук е този момент, че неболезнените лимфни възли, изолирани, дори на фона на много добро общо здраве, трябва да бъдат сигнал поне за наблюдение. Пациентите обаче не обръщат внимание и много често идват едва когато и на други места са се появили увеличени лимфни възли, а това значи напреднало заболяване. Нерядко се оказва инфекция, но това трябва да се докаже, а не да се интерпретира свободно. Например “прекарал си ангина” или нещо подобно.– Как да накараме личния лекар да обърне внимание?
– Аз бих препоръчал един лимфен възел с големина сантиметър-сантиметър и половина, зад който не се крие доказана инфекция и не се повлиява от антибиотик, да бъде биопсиран (б.а. вземане на проба за изследване). Страхът от биопсия е неоправдан. В съзнанието на населението е залегнало погрешното мнение, че ако се пипне лимфен възел, ще се увеличи възможността за метастазиране. В 90 процента от случаите се оказва доброкачествено заболяване. В 10 на сто обаче е злокачествено. Но в ранен стадий, което гарантира много добра прогноза и преживяемост. Ако семейният лекар не обърне внимание и извика пациента на контролен преглед след 2-3 месеца, може да установи, че освен над ключицата се е появило увеличение и под мишницата.– Кои зони са най-засегнати? Къде да гледат хората?
– От двете страни на шията. В началната окосмена част около ушите и тила. Двете ямки над ключиците, подмишниците и слабините.– Има ли други симптоми освен увеличените възли?– Пациентът може да помогне на лекаря си, ако потърси и други субективни симптоми. Много характерно за лимфните възли със злокачествен произход е нощното изпотяване, което ангажира горната част на туловището гърдите и особено врата. Яката на пижамата и възглавницата под тила стават влажни. Както се поти малко рахитично дете.
Това е много сериозен симптом, който присъства при всеки втори пациент в дебюта на заболяването. Друг симптом е немотивираният субфебрилитет. Пациентът идва и съобщава: Докторе, имам температура около 37.2, не всеки ден, обикновено в следобедните часове. Тя преминава и без лекарства. Тази температура е подозрително упорита. Това трябва да наведе лекаря, че зад нея трябва да има болест. Третото, което могат хората да наблюдават, е повишен сърбеж. Загубата на апетит и отслабването издават напреднала фаза на заболяването. В късен стадий битката е много жестока, и то с препарати, които съвсем не са безвредни. Затова трябва да се търси ранна диагноза.– Кои са рисковите фактори за лимфома?
– Съвременната медицина е разгадала механизма на възникване на злокачествените заболявания, но не е така убедена в причините за заболяването. Много добре се знае, че радиациите, описани на базата на случаите от авариите в атомните централи, са непосредствена причина за развитие на злокачествено заболяване. Или работата със смазочни материали, ацетонови разтворители, работата в уранови рудници. Статистиката показва повишен процент на заболяваемост на този контингент.
Освен тях по-висока заболяваемост се наблюдава при работещите в мините, в дърводобива, ранна заготовка. Прибавяме и нездравословния начин на хранене, злоупотребата с цигари. Не бива да пропускаме и наднорменото тегло, развитието на хронични възпалителни заболявания. Има и болести с вроден имунен дефицит, при които честотата на лимфомите е изключително голяма.– При лимфомите има ли наследственост?
– Статистиката показва, че има фамилии със струпване с това заболяване. Тоест трябва да търсим наследственост. Има генетично предразположение към такива болести и това е една червена лампичка, която трябва да светва у семейния лекар при разпит на пациентите.– Проф. Горанов, на какво се дължи това увеличение на болните от лимфом?
– През 80-те години честотата е малка 4 на 100 000 души. Тя обаче прогресивно нараства. През 2005/2006-а тя става 15 на 100 000. Но някаква причина до момента не съществува. Нашата клиника лекува и наблюдава около 500 болни с лимфом.– Има ли напредък в лечението и надежда за болните?– Има. И напредък, и надежда за добра прогноза и преживяемост. Особено от началото на новия век. Появиха се нови лекарствени средства, които имат изключителен ефект върху лимфомните клетки. Това е т. нар. таргетна (прицелна) терапия. Тоест препаратът атакува само болната клетка, а щади другите.
Интервю на Мария КАРАБОЙЧЕВА, 20 Септември 2009
Източник: www.marica.bg
