FacebookEmail
Close
Хипократ

Клетвата на пациента*

Профилактиката е право, но и задължение на всеки

 Още от диагностицирането ми с лимфом през 2012 г. започнах да се питам „Кое причини болестта?“, „Мога ли да направя нещо, за да избегна рецидив?“, „Трябва ли да променя навиците си на хранене, движение, мислене, за да не стигна пак до болничното легло?“, както и множество други съществени и несъществени въпроси, свързани с темата.

 Разбира се, на някои от въпросите не намерих еднозначен отговор, за други – изобщо нямаше отговори, а за трети имах нужда от допълнително знание, за да си отговоря. Често се замислях и за ролята на самия пациент като участник в процеса на лечение, както и за отношението и ролята му по време на и след края на назначената терапия.

 Преди време попаднах на интересен текст, писан за Щатите и за техния „разходо-ефективен“ икономически модел на здравеопазване, който дава добра основа за размишления по темата. Преведох и адаптирах текста, но той е просто подсказка за важна обществена тема, а не крайна версия или конкретно предложение.

Интересен факт, който не знаех е, че в България има санкция от 50 до 100 лв. за лица, които попадат в рискови групи и подлежат на задължителен допълнителен профилактичен преглед, но не се възползват от него (към 06.2018). Профилактиката е право, но и задължение на всеки, смятат от Здравната каса.

А и според чл. 94. от Закона за здравето, пациентът е длъжен:

  • да се грижи за собственото си здраве;
  • да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;

 „Половината българи не са стъпвали при джипито си“

 Националната Пациентска Организация уведомява, че над 52% от българите не са ходили на преглед при джипито си нито веднъж за цялата 2017 г. Това показват данни от проучване на Евростат за честотата на визитите при семеен лекар за гражданите от страните на Европейския съюз. Около 20% от българите са направили визита при джипито между един или два пъти в годината, докато 5% от сънародниците ни са посетили своят доктор повече от 10 пъти през 2017 г.7

 Ще направя няколко поста на тази тематика, а и ще добавя данните, с които разполагам, за връзката между активирането на пациента по отношение на своето лечение и повишената вероятност за по-благоприятен изход от това лечение. Това важи с особена сила за пациенти с хронични болести, които е нужно да проследяват заболяванията си и да ги държат под контрол, доколкото е възможно.

Дух и тяло

 В крайна сметка, единственото нещо, което наистина притежаваме и е с нас от самото ни раждане до края на земния ни път, е тялото ни.

 И кой друг, ако не ние самите, сме най-силно задължени да го поддържаме в добра форма?

* * *

 Клетвата на пациента*

 Автор е Ричард Н. Фостър от The Tincture Collective1. Това е съкратена и адаптирана версия.

 Лекарите са носели отговорността да осигуряват грижи за пациентите още от времето на Хипократ, но широкото обществено възприемане на идеята, че пациентите имат реципрочни задължения да поддържат собственото си здраве, адаптират начина си на живот, за да се съобразят с най-новите изследвания и тенденции в превенцията на заболяванията, изостава.

 Хипократовата клетва действително е праотецът на съвременните задължения на лекарите. Основните принципи и задължения, описани в съвременната Хипократова клетва, са станали част от самата структура на медицинското обучение, и се поддържат от образователните институции, за да се гарантира, че медицинската практиката е в крак с развиващата се научноизследователска база, за да максимизират ползите и намаляват риска.

 През последните четиридесет години основната тежест при болестите се е преместила от инфекциозни заболявания към заболявания, свързани с начина на живот (напр. тези, които обикновено са свързани с човешката дейност, или липса на такава, като коронарна болест на сърцето, ракът, свързан с тютюнопушенето и т.н.).

 Стив Даунс, главен директор по технологиите и стратегията на Фондация „Робърт Ууд Джонсън“, казва: „Ние сме създали начин на живот, който не отговаря на биологичния вид, в който сме се превърнали6. Даниел Либерман в своята забележителна книга „Историята на човешкото тяло3 твърди, че:

Човешкият вид не е еволюирал да живее в света, който сме създали. Ние бързо и драстично сме променили нашата околна среда.

 В този дух, не е ли възможно да се въведе „Клетва на пациента или набор от задължения, които да насърчават и изискват хората да участват активно [в лечението си] в духа на постигане на най-добрия резултат?

Ситуацията сега: ре-активно действие, a не про-активно

 Хората все повече осъзнават, че техните действия могат да имат съществено значение при предпазването от определени заболявания. Сегашният модел на здравеопазване е такъв, че човек се обръща към здравните специалисти едва когато нещо в него напълно се е повредило.

 Независимо от лесният достъп до информация и широкото медийно отразяване на темите, свързани със здравословния начин на живот, от пациентите не се изисква да уверяват лекарите си, че ще се заемат с грижата за себе си (например спазване на подходяща диета, навременно приемане на нужните лекарства и т.н.). Никой не ги кара да се ангажират с минимално ниво на упражнения всяка седмица, да не приемат вредни лекарства или медикаменти или да не пренебрегват медицинските препоръки, без първо да обсъждат алтернативни планове със своите лекари.

 Тези действия са особено важни в ерата на свързаните с начина на живот заболявания, при която резултатите зависят както от назначената терапия от лекаря, така и от действията на самия пациент.

 Пациентите имат ясни задължения и винаги са имали.

 Задължението да се придържат към препоръчаните изменения в хранителния им режим и начина на живот и предписания курс на лечение например.

 Лекарите са изключително претоварени и връзката с пациентите често страда от това. Много пациенти негодуват от тази липса на всеобхватна, емоционално задоволителна връзка с лекаря си и реагират на това като се отказват от определени аспекти на лечението почти механично.

 Лекарите обикновено не ангажират пациентите с контрол на болестта. Те нямат времето или желанието да информират адекватно пациентите за лекарствата, които предписват.

 „Изследванията показват, че пациентите, които се доверяват на своите лекари, са много по-ангажирани и последователни в дългосрочен план. Очевидно, няма рецепта за изграждане на доверие и това е голямо предизвикателство в борбата срещу непридържането към лечението. Доверието“ включва усещането на пациента, че е включен във взимането на решенията, и че неговите коментари, притеснения и мнения са чути и ценени.

Задължението на пациента

  Нека да разгледаме един мисловен експеримент: Какво би станало, ако обществото поиска в замяна на грижите, които получават пациентите, те да спазват три основни задължения?

  1. Първо, да се грижат за себе си колкото е възможно по-добре, за да избегнат ненужните медицински интервенции.
  2. На второ място, съвместно със своите лекари да разработят план за действие.
  3. На трето място, да съблюдават и активно участват в плана си за лечение или да се съгласят за постигане на ново споразумение със своя лекар, ако е нужно такова своевременно.

Рентгенова снимка ОК

Простият въпрос, който трябва да се зададе, е:

 „трябва ли пациентът да има реципрочно задължение за придържане към отговорен план за грижи, разработен съвместно с лекаря си и здравните специалисти?

Клетвата на лекарите

 За разлика от пациентите, лекарите, от началото на XVI в. насам, полагат Хипократовата клетва (написана през IV век пр.н.е.), изискваща от тях да предоставят най-подходящите грижи по най-състрадателния начин на своите пациенти.

 Съществуват, разбира се, случаи на лекари, които игнорират духа и принципите на тази клетва и със своите действия нанасят вреда на пациентите, но това са по-скоро изключения, отколкото стандарт. Мнозинството от лекарите и медицинските специалисти са избрали здравеопазването като професия, защото това е призвание.

 Хипократовата клетва съдържа следното5:

Аз ще препоръчам на болните подходящия режим според силата и познанията си и ще се въздържам от причиняване на вреда и несправедливост.

Храната като лекарство - Хипократ
„Нека храната бъде твое лекарство и лекарството твоя храна.“ Хипократ

 Това изречение съдържа думата „режим“. Тя е във всички преводи на клетвата. Хипократовата медицинска школа за първи път обръща внимание, че начинът на живот също влияе върху здравето на хората.

 Може би е крайно време всички страни да постигнат споразумение: най-добрият резултат да печели – за пациентите, за медицинската общност и за обществото.

Клетвата на пациентите

 За разлика от лекарите, пациентите не полагат клетва да се грижат за себе си преди да влязат в системата на здравеопазването. Сега ли е време да попитаме дали кръгът трябва да бъде затворен? Сега ли е моментът да се даде на компетентния пациент възможност (но не и задължение) да отговори на клетвата на лекаря с тържествена клетва да следва съветите на своите лекари?

 Какво може да съдържа такава „клетва на пациента“? Една от възможностите би била Клетвата на пациента да съдържа обещания, подобни на следните:

 „Ще се опитам да разбера причините за неблагоприятното ми състояние, колкото мога най-добре, с помощта на моя лекар и онези, които се грижат за мен.“

 „Ще посещавам редовно лекаря си за рутинни физически прегледи, които са сред най-ефективните методи за ранно установяване на признаците на дадено заболяване. Признавам, че ранната диагноза е съществен елемент от ефективното лечение. „

 „Ще попитам моя лекар за причините за моето заболяване и възможностите за лечение, докато ясно не разбера какво трябва да се направи, за да се излекува, отстрани или облекчи моето състояние. Предвид нивото на моето разбиране, ще обещая да следвам съветите на лекаря си през цялото време, което той препоръчва.“

 „Ако, след като започна лечение, открия странични ефекти, които не са били очаквани при разговорите с лекаря си, ще се консултирам отново с него, за да установи дали назначената ми терапия трябва да бъде променена“.

 „Ако не успея да се придържам към препоръчания от лекаря курс на лечение, веднага ще информирам лекаря си.“

Клетвата на пациента ли е единственият начин да се увеличи участието на пациентите?

 Ще има различни мнения относно подходящите обещания за включване в „клетвата на пациента“. Както се споменава, не трябва да се очаква, че „клетвата на пациента“ обхваща всички пациенти, но би могла да обхване значителен брой от сегашните „здрави пациенти“.

 Това със сигурност не е и единственият фактор. Освен това е и малко вероятно тя да се задържи без съответни усилия в образованието от ранна възраст. Обучаването на предстоящите поколения възрастни как да мислят критично за това как техните действия са причинно свързани с добро или влошено здраве, биха помогнали за ангажираност със система за сътрудничество в здравеопазването. Може би трябва да се въведе минимално ниво на здравно образование в училище.

Трябва да им се покаже, че апатията, пасивното бездействие и нарастващият страх от медицински интервенции най-често водят до лоши резултати.

А всичко това започва с осъзнаването колко дълбоко трябва да ценим здравето си6.

* * *

* Използването на думата „пациент“ тук се отнася до психически и физически компетентен възрастен, който е способен да се грижи за себе си самостоятелно.

Източници:

  1. The Patient’s Oath – www.tincture.io;
  2. НПО – „Какво е новото за годишните профилактични прегледи?“ – www.npo.bg;
  3. Daniel E. Lieberman – „The Story of the Human Body: Evolution, Health, and Disease“;
  4. Благой Благоев – „Съвременният човек болeдува заради несъответствие на старите гени с новата среда„;
  5. Любомир Калудов – „Хипократовата клетва – ранна смърт или вечна забрава„;
  6. Steve Downs – „How technology can shape our lives — for the better„;
  7. НПО – „Половината българи не са стъпвали при джипито си
  8. Credit: Photo – www.foundationalmedicine4life.com/single-post/2015/05/10/10-Healthy-Foods-That-Calm-DeStress
  9. Credit: Photo – www.crossfitlogic.com.au/gut-health-why-its-important-and-how-to-achieve-it
  10. Credit: Photo by Owen Beard on Unsplash

 

Създател на сайта. Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2012 и постигнах ремисия, но през 2013 получих рецидив. Тогава минах през 2 курса химиотерапия DНАР и aвтoлoжнa тpaнcплaнтaция нa cтвoлoви клетки. Сега съм доброволец към Българско Сдружение Лимфом, подкрепям други пациенти и поддържам този сайт. Повече за мен можете да прочетете в меню "За мен". Аз съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес contact@limfom.info

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *

Вижте още:
"Увеличава се броят на хората…