Имунна и лимфна система на тялото
Трябва да знаем как функционира нормалната имунна система, за да се опитаме да обясним и разберем лимфома.
Имунната система е съвкупност от органи, тъкани, клетки и техни продукти, изграждащи динамична физиологична система, която осъществява имунния отговор. Основната функция на имунната система е да разпознае и да неутрализира проникналите от външната среда, чужди за организма и представляващи заплаха вещества, както и да реагира на неопластични промени на организма (тумори и др.). Имунната система осъществява динамично равновесие в самата себе си и потиска и регулира имунния отговор до оптимално за организма ниво.
Основните групи клетки, които изграждат имунната система са макрофагите, B- и T-лимфоцитите, NK-клетките, фоликулно-дендритните клетки и др. Главните групи белтъци са имуноглобулините, системата на комплемента, цитокини, лимфокини и др.
Макрофагите са клетки, получени при диференциацията на моноцитите в тъканите. Тяхната роля е да фагоцитират (поглъщат и смилат) клетъчни отломки (отпадъци), патогени, които са както стационарни клетки, така и мобилни. Те са професионалните фагоцитиращи клетки, които атакуват чужди субстанции, вкючително микроорганизми и туморни клетки, като ги разрушават и поглъщат остатъците от тях. Образуването на гранулом е реакцията на макрофагите срещу големите чужди частици, обикновено резистентни на фагоцитоза и ензимно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, прилепени плътно едни за други.
B-лимфоцити (бе лимфоцити) са лимфоцити имащи основна роля в хуморалния имунен отговор. Незрелите В-клетки се формират в костния мозък. Човешкото тяло всеки ден произвежда милиони различни видове В клетки, които циркулират в кръвообращението и лимфната система, изпълнявайки ролята на имунологично “куче пазач“. Докато не са напълно активирани, те не произвеждат антитела.
T-клетките / T-лимфоцитите принадлежат към групата на белите кръвни клетки известни още и като лимфоцити. Играят основна роля при клетъчно медиирания имунитет. Те се отличават от останалите типове лимфоцити като B клетки и NK клетки по наличието на специален рецептор на повърхността им, наречен Т клетъчен рецептор. Цитотоксични T-клетки унищожават вирусно инфектирани или неопластично трансформирани (ракови) клетки. Те са отговорни и за отхвърлянето на трансплантираните органи. Т клетки на паметта са подвид антиген-специфични Т клетки, които персистират в кръвообращението дълго време след преодоляване на инфекцията. Те бързо се делят и достигат голям брой ефекторни клетки при повторно експониране на антигена, към които са специфични. По този начин се осигурява памет на имунната система към минали инфекции. Регулаторните, известни в миналото и като супресорни T клетки, са жизнено важни за поддържането на имунния толеранс. Тяхната основна роля е да изключат Т клетъчно медиирания имунен отговор след края на имунната реакция.
Клетки естествени убийци (от английски: natural killers), по-известни като NK-клетки, са третата основна популация на лимфоцитите. Те не притежават маркери за Т-лимфоцити и В-лимфоцити и се отличават със способността си за спонтанна цитотоксичност спрямо голям брой туморни и вирусно инфектирани клетки.
Централни и периферни лимфоидни тъкани и органи
Имунната система се състои от милиарди клетки, които са организирани в централни и периферни лимфоидни тъкани и органи. В централните органи на имунната система се осъществява първичната пролиферация и деференциация на стволовите клетки на имунната система. Това са костния мозък, тимуса и фабрициевата торбичка.
Костният мозък (на латински: medulla ossea) бива червен и жълт. Червеният е основен кръвообразуващ имунен орган, който запълва спонгиозната тъкан на плоските и късите кости и епифизите на дългите кости. Най-голямо е количеството му в млада възраст, когато запълва и дифизите на тръбестите кости. Жълтия се среща в дифизите на тръбестите кости при възрастните животни и хора. Той е съставен от дегенерирала ретикуларна тъкан, чиито клетки са вмастени. Между червения и жълтия костен мозък не съществува рязка граница, защото и в червеният костен мозък част от клетките са вмастени. Между стромата и съдовете на червения костен мозък се разполагат хемопоезните клетки: стволови и полустволови, както и различни стадии на зреещи еритробласти, миелоцити, гранулоцити, лимфобласти, В-лимфоцити, макрофаги и др.
В периферните лимфоидни органи и тъкани на имунната система се осъществява съзряване на лимфоцитите и превръщането им в имунокомпетентни клетки. Това са далака, лимфните възли, сливиците, лимфните фоликули и дифузната лимфна тъкан.
Важна роля на имунната система е да идентифицира и премахва тумори. Преобразуваните туморни клетки излъчват антигени, които не се намират върху нормалните клетки. За имунната система, тези антигени се явяват чужди, и тяхното присъствие кара имунните клетки да атакуват преобразуваните туморни клетки. Антигените, изразени от тумори, имат няколко източника: някои са получени от онкогенни вируси като човешкия папилома вирус, причиняващ рак на шийката на матката, докато други са собствени протеини на организма, които са налични в ниско ниво в нормалните клетки, но достигат високи нива в туморните клетки.
Пример е един ензим, наречен тирозиназа, който, когато се излъчи в най-високи нива преобразува определени клетки на кожата (напр. меланоцити) в тумори, наречени меланоми. Трети възможен източник на туморни антигени са протеини, обикновено важни за регулиране на клетъчния растеж и оцеляване, които често мутират в раково индуциращи молекули, наречени онкогени.
Основният отговор на имунната система към туморите е да унищожи анормалните клетки с помощта на Т-клетките убийци, а понякога с помощта на помощни Т-клетки. NK (natural killer)-клетките също убиват туморни клетки. Понякога се образуват антитела срещу туморните клетки, които позволяват тяхното унищожаване от допълнителната система.
Как имунната система убива раковите клетки? Ето как:
Имунната система чисти тялото от вируси и ракови клетки. Тази работа се извършва от Т-клетки убийци, които ловят и унищожават тумори и вирусно заразени клетки.
Когато Т-клетката убиец осъществи контакт с клетка-мишена (таргетна клетка), клетката-убиец се прикрепя и разстила върху опасната цел. След това клетката убиец използва специални химикали, поместени във везикули (пъпчица, сакче), за да нанесе убийствения удар.
Заради това, събитието е наречено „целувката на смъртта“. Тези химикали влизат в целта и я принуждават да претърпи програмираната клетъчна смърт (апоптоза), която в крайна сметка я убива. След като целевата клетка бъде убита, клетките-убийци се придвижват, за да намерят следващата цел.
Ясно е, че някои тумори успяват да избегнат имунната система и се развиват, за да станат рак. Някои туморни клетки често успяват да се скрият от откриване от Т-клетките убийци. Други туморни клетки могат да излъчат продукти, които потискат имунния отговор, например като тези, които секретират цитокини TGF-β, които потискат дейността на макрофагите и лимфоцитите. В допълнение, може да се развие имунологична толерантност срещу туморни антигени, така че имунната система вече не атакува туморните клетки.
Лимфна система на човешкия организъм
Лимфната система е част от защитната система на организма. Тя предпазва организма от заболявания и инфекции и е една от най-важните части на имунната система. Лимфната система е изградена от мрежа от лимфни съдове из цялото човешко тяло. Лимфните съдове са изпълнени с лимфа. Лимфата представлява течност съдържаща мазнини, малко белтъци, фибриноген (може да се съсирва) и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 – 2,5 л. лимфа. Тя изпълнява следните функции:
- Транспортна – пренася хранителните вещества, които са всмукани от стените на червата;
- Защитна функция;
- Хомеостатична функция – отвежда излишната течност в междуклетъчното пространство;
В мрежата от лимфни съдове се намират и лимфните възли – подобни на бобено зърно структури. Хиляди лимфни възли се намират в нашето тяло, включително по шията, под мишниците, в слабините. Лимфата циркулира през лимфните възли и специализираните лимфни структури като далак (слезка), костният мозък, тимусната жлеза.
Лимфните възли филтрират лимфата, очиствайки я от бактерии, вируси и други чужди субстанции. Ако голямо количество бактерии премине през един или група от лимфни възли те могат да се подуят и станат болезнени при допир. За пример, ако имате възпалено гърло, лимфните възли под челюстта и по шията могат да се подуят. Голяма част от уголемените и болезнени лимфни възли се дължат на реакция към различни инфекции и не са злокачествени (ракови).
Лимфните възли са особено многобройни в медиастинума в гърдите, врата, таза, аксилата (мишницата), ингвиналната област (слабините), както и свързаните с кръвоносните съдове на червата. Някои групи от тях са: супраклавикуларни (по шията), аксиларни (под мишниците), ретростернални (зад гръдната кост), паратрахеални (по трахеята), аортопулмонални (по аортата), бифуркационни, хилусни, ретроперитонеални (зад корема), параилиачни (долната част на гърба) и др.
Повече информация можете да намерите и на www.abritvs.com, какато и в това видео: