Моралната подкрепа е половината от пътя на лечението
Днес се говори все повече за нуждата от клиничен психолог, който да бъде насреща за пациентите с хематологични и онкологични заболявания.
В световен мащаб работата на клиничния психолог е свързана с предоставянето на психологическа подкрепа на един пациент и неговите близки. Пациенти с по-специфична диагноза или такава, която наистина влияе и върху нашето психично здраве. Онкологичните заболявания са едни от тях. Освен самата сриваща диагноза, тежките лечения с химиотерапия и лъчетерапия нанасят понякога непоправими вреди върху психиката ни.
Тъй като знаем и от личен опит колко стресови могат да бъдат тези дни, знаем и каква силна нужда от подкрепа имаме в най-трудните моменти. Клиничният психолог може и да подготви пациента за предстоящите интервенции, с които вероятно е слабо запознат, а някои от тях чува за първи път.
Смятам, че тази подкрепа е жизненоважна не само заради самата подкрепа, но и поради това, че лекуващите ни лекари са заети със самия план на лечение. Често, те почти нямат отделно време за разговор с нас, освен за моментното ни състояние и какво предстои като следваща крачка от лечението.
Един разговор с клиничен психолог би ни дал отговори, които не можем да получим от лекуващия лекар. Би ни спестил допълнителен стрес, който така или иначе трупаме в себе си с началото на лечението. Аз усетих нуждата от такъв тип разговор още по време на лечението си в клиниката. Тогава най-много се нуждаеш от търпелив и разбран човек отсреща, който да разбере емоциите ти.
Много хора подценяват този път на лечението, но те са тясно свързани – лечението с медикаменти, насочено към тялото и лечението, свързано с нашата психика и психично здраве. Ситуацията, в която сме в този момент, е крайно натоварваща и стресираща. Хиляди въпроси минават през ума ни, нуждаем се от търпение и успокоение. Работата на клиничния психолог е именно такава – да ни подготви за тези преживявания и емоциите, които предстоят.
В световен мащаб все повече се говори именно за нуждата от тази професия, от един комплексен метод на лечение. Половината от пътя, който трябва да изминем, за да постигнем ремисия, е свързан с емоционалната му част. Както казват – първо се разболява духът на човек, а след това тялото. Когато душата боледува, всичко се отразява върху нашата физическа обвивка. Все пак, ние сме предимно “дух” и “тяло” – обвивката, която пази всичко ценно отвътре.
Затова не бива да забравяме духа, да се грижим за него така усилено както и за тялото по време на цялото лечение.

Вярвам в силата на подкрепата, вярвам и в силата на положителната мисъл. По време на своето лечение се стараех колкото и да ми е тежко физически, да си повтарям положителни “мантри”, четях литература, която повдига духа за трудни периоди от живота. Настройката е изключително важна за крайния резултат, ако не винаги, то в повече случаи.
Не бих могла да кажа със сигурност до каква степен това е повлияло на лечението ми, но вярвам, че е било половината от положителния резултат от него. Представях си добрите “агенти” в мен, които се борят с “лошите” и как се появява “светлина в края на тунела”. Колкото и нелепо да звучи на част от хората, а от разстоянието на времето можи би и за самата мен, това наистина ми помагаше психически страшно много.
Надявам се за в бъдеще в България да се говори все повече за работата на клиничния психолог. Надявам се това да има широк отзвук и да бъде практика в много онкологични и хематологични центрове. Взаимната подкрепа, както в по-тесен кръг като семейството и приятелите, така и от професионалисти в областта е страшно силна енергия, от която не бива да се лишаваме.
Защото заедно можем повече. <3
Велислава Велева*
Съвет: можете да се включите безплатно към груповите срещи с психолог и други пациенти. Повече за тях можете да прочетете тук: “Среща на група за взаимопомощ“
Страници:
- Животът след лечението
- Реч на д-р Питър Харви, консултант клиничен психолог „След като лечението приключи – тогава какво?„.
* Автор е Велислава Велева, която създава записите в категория “Мисли и чувства“. Това са размисли за живота и чувствата ѝ по време на, и след лечението, през което е преминала. Нейната история можете да прочетете тук – “След буря трябва да успееш сам да се изправиш“.
Сега тя е #ПосланикНаНадежда.
Можете да се свържете с нея на мейл адрес velislava_galinova@abv.bg .