FacebookYouTubeEmail
Затваряне
Диана Гошева със семейството си
Диана Гошева със семейството си

Не мога да повярвам, че това се случва с мен…

Диана Гошева

Диана Гошева по време на диагнозата
Диана Гошева по време на диагнозата

Това е разказ за мислите и емоциите на Диана Гошева, когато  бива диагностицирана с хематологично заболяване. Текстът и думите са предадени така, както тя ги сподели с нас.

Разказът е публикуван с нейно разрешение.

Заболяване: Дифузен Б-едроклетъчен лимфом на тонзила, 2014 година
Лечение: 8 курса химиотерапия
В ремисия от: 2015-та.

Не мога да повярвам, че това се случва с мен…

17.11.2014 г.

 Смятам, че е сън, кошмар…. онкоболница – колко е огромна и мирише на смърт!!!

Стоим с Лъчо пред кабинета… и чакаме… вече втори час…Чакаме да дойде кабинетната сестра…Тесен коридор, въздуха не стига. Не само от пространството…. И хора, много хора пред съседния кабинет….. Учудих се, че никой не роптае. Всеки си чака реда. По-късно ги разбрах тези хора и спрях да се учудвам….

Мъж в инвалидна количка, не може да ходи, не може да говори….Пише нещо на лист…….

Казах си – Ооооо, защо така се е получило с този човек? Как така не може да говори? Самата аз имах пресипнал глас…. И самата аз само след около 4 месеца ще започна да пиша на лист……

Идва докторът

Първи въпрос – Кой те изпраща? Следва преглед……. Дълъг, досаден….. Отвори по-добре устата….. Не мога, толкова си мога….. Излизаш и чакаш да дойде сестрата, ще оформи документите и ще вземем биопсия…..

Докторе, ще живея ли?

Без биопсия нищо не мога да кажа……. Воала, най-накрая сестра! Обикаляш малко етажа. Даваш кръв – процедура, която ще се окаже част от моя живот в следващата 1 година. Плащаш цели 4 лв. за един здравен картон, върху който са написали името ти – същия в книжарницата струва 60 ст.

Отиваш на кардиолог – пред мен в кабинета дядо… Без да искаш виждаш годините – 84 г.!!! А твоите – 41!!! Дори не са наполовината. Той е с рак на простата, а ти…. и ти ще си с рак, макар и двойно по-млада.

Тези няколко реда се вместват между 7 и 12,30ч. За да стигнеш финала – биопсията.

Биопсията

Поне сестрата в отделението е мила и прави неприятната процедура поносима. Лично доцента взе проба. Друг доктор гледа и се учи….. Все още не знам, че колелото за мен вече се върти и Онкоболница и Хемонкология – Дървеница ще станат непоискани от мен, но необходими за живота ми дестинации……..

1 година по-късно….

Все още съм в сън, кошмари ме връхлитат на моменти… Онкоболницата е все така огромна, но мирише и на сила. Дори на живот!

Научих се да чакам пред кабинета за прием… Опознах докторите, сестрите, персонала – дори ги обикнах!…. Въпросната биопсия излезе с отрицателен резултат. Същият доцент дори се обади на патоанатома да го пита сигурен ли е..

И като закъснял подарък за нова година ме сурвака с думите – Ще взема нова биопсия, големината на сливиците не отговаря на добрия резултат. И тази – втората биопсия – излезе с отрицателен резултат. Обикновено биопсиите излизат за 10 работни дни….. Аз и за първата, и за втората чаках по 1 месец. Защото и двата пъти пробата бе изпращана за повторна хистология. Втората биопсия бе изпратена за второ мнение в Онкохематологията….. Не чаках дълго…..

Запознах се с един натрапник, който разби дарбата ми за гостоприемство. Един неканен гост влезе в живота ми, с претенция да стане домакин.

Дифузен Б-едроклетъчен лимфом на тонзила, четвърти, последен, стадий! И това за стадия късно го разбрах….. И добре, че не знам всичко… Много знание – много печал!

На 17.11.2014 г. започна пътуването ми към себе си!

Започна пътя към израстването ми, започна пътя към промяната в мен и около мен! Никой вече не е същият у дома! За добро или лошо! Обичам до полуда Рая, Самуил, Йоан, Вилизар и Лъчезар (четирите деца и съпругът)!!!

Не съм силна…. Не съм бяла и добра. Искала съм да си сложа край на живота. Колко пъти явно и скрито съм ревала….. Добре, че леглото ми не може да приказва….Когато бях едно с него – колко неща чу от мен…..

17.11.2015 г…… Усмихвам се, радвам се… И повече от всичко искам да живея!!! 

И…..чакам…. със свито сърце PET скенера на 03.12.2015 г….. И с вяра – че Този, Който бе до мен през цялото време, ще бъде с мен и в тунела на скенера. И най-вече, че ще довече до добър край войната, която водим с Него! Благодаря ти, Господи, че съм жива!

Благодаря и на вас, приятели верни. На всички приятели, които не ме изоставиха. Всички приятели – нови и стари – които отделихте време, средства, мили думи и сърце за мен!

Подкрепата значи много за мен! И е неизменна част от войната! Защото нахранената с добро душа – помага на тялото да бъде победител! Силно вярвам, че ще бъдем победители!!!

Но и вече се чувствам победител… Защото победих в мен неща, които смятах за непобедими!

Благодаря!!!!!!

П.П. Малко по-рано започна всичко за мен. На 13.11.2014 г., когато доктор Гаврилов, УНГ след преглед от 10 сек. ми каза, че имам злокачествен тумор. И той ме изпрати в Дървеница. Както се казва – останалото е история.

Прочетете и други истории на пациенти в раздел “Истории за надежда“.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!

Свързани материали:

Споделете знанието
Създател на сайта. Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2012 и постигнах ремисия, но през 2013 получих рецидив. Тогава минах през 2 курса химиотерапия DНАР и aвтoлoжнa тpaнcплaнтaция нa cтвoлoви клетки. Сега съм доброволец към Българско Сдружение Лимфом, подкрепям други пациенти и поддържам този сайт. Повече за мен можете да прочетете в меню "За мен". Аз съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес contact@limfom.info

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Вижте още:
С Ани и семейството ѝ…