Ценка Пеева

Сдружение „Лимфом“ отбеляза месеца на рака на кръвта с традиционната си годишна среща на пациентите с лимфом. Срещата се състоя на 30.09-01.10 в хотел „Хемус“, София. Специално за в. „Доктор“ Ценка Пеева разказа своята история. Тя е на 41 г., от Габрово, майка на две деца, преминала през лечение на лимфом

Заболяване: Дифузен Б-едроклетъчен лимфом, 2019 година
Лечение: 8 курса химиотерапия и автоложна трансплантация на стволови клетки
В ремисия от: 2019-та.

Имах огромен лимфом – 10 на 14 см!

– Г-жо Пеева, кога и как стигнахте до диагноза лимфом?

– Бях диагностицирана на 36-годишна възраст през август 2018 г. след ходене по мъките от началото на същата година. Изследваха ме за болести на щитовидната жлеза, на сърцето, за паник-атаки и други. Мотаха ме почти осем месеца. Изпотявах се обилно нощно време, задъхвах се, бях постоянно уморена. Моят личен лекар в Габрово се чудеше какво да ме прави.

Докато през юли аз вече не можех да спя легнала. Спях в ъгъла на дивана, защото лимфомът в гръдната кухина до белия дроб нарасна толкова, че притискаше белия дроб.

Не можех да дишам и затова спях седнала!

Всички негативи от моето тежко състояние бяха понесени от семейството ми. Голямото ми дете тогава беше на 9 години, а малкото на 4 г. Съпругът ми беше в пълен ужас от това какво се случва с мен.

Докато накрая в многопрофилната болница в Габрово ми назначиха скенер, от който се видя голямата формация в гърдите ми. Те видяха лимфома и предишния ден на обикновен рентгенов апарат, защото формацията беше огромна. Когато ме диагностицираха, имах литър и половина течност в белия дроб. Лимфомът беше 10 на 14 см. В Плевен ми взеха биопсия и я разчетоха. Установиха В-дифузен едроклетъчен нехочкинов лимфом.

– Къде ви лекуваха и как?

– Разговарях с единствения хематолог в Габрово – д-р Баева. Тя видя разчетената хистология и се обади в София на д-р Ганева, която завеждаше отделението по трансплантации на хемопоетични стволови клетки в Специализираната болница по хематология в квартал Дървеница. Със съдействието на д-р Баева и д-р Ганева на другия ден постъпих за лечение в Хематологията.

Бях с много задържана лимфа, отекла и подпухнала. Лечението ми започна с един курс химиотерапия. После ме поставиха на високодозова химиотерапия. Вливаха ми я четири денонощия. Преживях още седем курса високодозова химиотерапия, но нямаше пълен отговор след тези общо осем курса. Затова трябваше да мина на автоложна трансплантация. За мое щастие, нямах засягане на костния мозък и трансплантацията можеше да се осъществи.

Когато постъпих в клиниката, д-р Попова ми каза: „Бъди спокойна, не си изтеглила късата клечка“.И досега говоря на всички, че мен животът ме иска и грабя с пълни шепи от него.

– Как мина автоложната транспантация?

– За мое щастие, през април 2019 г. взеха здрави стволови клетки от мен и през юли постъпих за трансплантация. Тогава един млад лекар в отделението – д-р Петров, беше много позитивен, което за мен беше важно. Трансплантацията не беше лека. Вероятно няма такава. Само ние, които сме минали през това нещо, знаем какво е.

Габровската хематоложка д-р Баева веднага ме предупреди: „Няма да те лъжа – това изобщо не е лека манипулация. Не е просто да ти прелеят кръв.

Първо ще те „убият“ и после сама ще се „съживиш“.

Действително така и стана. Един месец бях затворена в бокса, в пълна изолация, в стерилна среда. Спазвах всички процедури – сутрин баня, смяна на чаршафите, даване на кръв и т.н. Накрая се върнах.

– Как се чувствате след цялото лечение на лимфома?

– Четири години минаха след трансплантацията, така че четири години съм в ремисия. Вече съм жива, здрава, щастлива. Работя. Продължавам да живея със семейството си в Габрово. Забавляваме се, пътуваме. Болестта е вече спомен за нас. Беше изпитание, през което преминах. Сега оценявам живота по друг начин, гледам с други очи на нещата, радвам се на всеки миг.

Ценка и Пламен Пееви са доброволци към Сдружението — Ценка и Пламен са доброволци към Сдружение Лимфом

– Откога сте в Сдружение „Лимфом“ и как то ви помогна?

– Когато се лекувах, не знаех за Сдружението. Разбрах за него миналата година и тогава дойдох на традиционната среща на пациентите с лимфом. Радвам се, че срещнах тези хора по пътя си. В началото на септември ходихме заедно в Ниш по покана на Сръбската асоциация на пациентите с лимфом и се опознахме повече.

Чувствам необходимост да идвам на срещите на Сдружение „Лимфом“, защото тези хора са извървели същия път като мен, защото са оценили живота.

Тези хора знаят какво е да си жив и какво е да си се борил за живота си. Който е тук, в тази зала, мисли по същия начин като мен, има същия дух. И ще идвам всяка година.

Сега ще взема информационни материали да занеса в Габрово на хематоложката и да я помоля да насочва пациентите към Сдружението, защото то може много да помогне на новодиагностицираните.

Аз постоянно публикувам във фейсбук за Сдружение „Лимфом“. Затова една жена от Габрово ми се обади. Тя още чака да установя каква й е диагнозата – какъв точно тип лимфом има. Сега дойде с мене на срещата в София. За хора като нея е изключително важно да сме до тях, да ги подкрепяме. Аз не съм имала тази възможност, но

се радвам, че сме заедно с хора, които сега лекуват лимфоми, и могат да видят, че лечението е възможно, че има надежда.

Интервюто е на Мара Калчева за в. “Доктор”.

Прочетете и други истории на пациенти в раздел “Истории за надежда“.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!