Подробности за моята среща с Ходжкин и как стигнах до ремисия, можете да намерите на страниците “Моят лимфом” и “Моят рецидив и трансплантация” . Разгледай галерията от снимки отгоре чрез стрелките в двете посоки.

Заболяване: лимфом на Ходжин.
Лечение: 8 курса химиотерапия BEACOPP, постигната ремисия. Рецидив 1 година по-късно.
Второ лечение: 2 курса химиотерапия DHAP и автоложна трансплантация на стволови клетки.
В ремисия от: декември 2013-та година.

“Два пъти се борих с лимфом на Ходжкин. Днес празнувам 5 години от трансплантацията на стволови клетки.”

– Г-н Монов, кога ви откриха заболяването лимфом на Ходжкин и трудно ли ви диагностицираха? Какви бяха симптомите?

– Подути лимфни възли месеци наред. Най-често това са лимфните възли зад ключицата – оттам започна при мен. Другите симптоми са нощните изпотявания, телесна температура малко над 37 градуса, необяснима загуба на тегло. За няколко месеца загубих десетина килограма. Един от най-неприятните симптоми беше необясним сърбеж по кожата на цялото тяло. Често хората не го свързват с нищо, а то може да се дължи на заболяване на кръвта.

  Отне повече от половин година да получа точната диагноза, защото имаше съмнения за различни други заболявания. Понеже преди това имах лаймска болест и съм се борил с нея, предполагах, че това, което се случва с мен, е в резултат на лаймската болест. Беше ходене напред-назад по лекари. Лятото мина и изведнъж състоянието ми се влоши. За първи път получих диагнозата лимфом на Ходжкин в края на 2012 г. след биопсия на лимфен възел. Заболяването вече беше напреднало – четвърти стадий. Осем месеца бях на химиотерапия и постигнах ремисия.

Но една година по-късно получих рецидив.

 Наложи се да премина повторно химиотерапия. Направиха ми и автоложна трансплантация на стволови клетки в Националната болница за лечение на хематологични заболявания в София. Това беше през декември 2013 г. Така че сега празнувам пет години нов живот.

– Вероятно шокът от диагнозата лимфом на Ходжкин, четвърти стадий, е бил огромен?

– Да, беше и шок, но беше и облекчение, защото най-после разбрах причината за това какво се случва с мен. Повече ме тормозеше, че месеци наред не знаех защо не се чувствам добре, защо се изтощавах ден след ден. Накрая вече научих с какво трябва да се боря.

– Кой ви беше лекуващ лекар и какво ви обясни той за лечението?

– Лекар ми беше д-р Васил Хрисчев, който тогава работеше в Хематологията в кв. “Дървеница”. Мога да кажа, че е изключителен лекар и диагностик. Пестелив е откъм думи, но казваше правилните неща в конкретния момент. Каквото трябваше да знаем, основно обясняваше на жена ми. Аз си ограничавах информацията до това, което в момента ме интересува. Избягвах да търся статистика и съответно информация с черни оттенъци, защото не исках да си натоварвам излишно психиката.

Отделният човек не е просто статистика. Не приемайте себе си като число, а като същество със своите специфични особености и нужди.  Подхранвайте надеждата си и винаги се борете за живота си. Заслужава си!

– А как приехте рецидива на заболяването?

– От психологическа гледна точка беше по-тежко да науча, че заболяването ми рецидивира. След като минеш лечението и постигнеш ремисия, у теб остава страхът, че е възможен рецидив. Той е възможен при всички хора с рак. Този страх понякога те хваща много силно за гърлото. Но когато наистина се случи връщане на заболяването, си казах: “Добре, има рецидив – трябва да се справя и с него. Няма място за предаване”. Знаех, че лечението ще бъде по-трудно. Трансплантацията е много тежка процедура и възстановяването след нея също е по-тежко. Няколко седмици прекарах изолиран в специална стая за трансплантация в отделението по трансплантации на болницата, след което се възстановявах вкъщи 2 – 3 месеца, но пак изолиран от външната среда. Трябваше да се пазя много, тъй като имунната ми система беше срината и се възстановяваше от нулата.

– Какво правите в момента, за да сте здрав?

– През цялото време след трансплантацията търсех информация как да помогна на тялото си. Насочих се към по-здравословен начин на живот. Движа се повече, спортувам, обожавам разходки в планините, намалих стреса, помагам на хората, което ми доставя удоволствие и хармонизира душата ми. Промених си диетата – изключих определени храни и наблягах на други, по-здравословни. С течение на времето диетата ми се нормализира и сега се опитвам да се храня балансирано. Не съм привърженик на крайните диети и не изключвам цели групи храни, с изключение на полуготовите и захарните изделия, от които съм се отказал на 99%.

  По време на лечението избягвах да пия билки, защото те могат да взаимодействат с химиотерапията. Но година след края на лечението започнах да приемам комплект билки. Купувам си ги от билкова аптека, подготвени от магистър-фармацевт фитотерапевт, всеки има достъп до тях. Те ми помагат да се изчистя от химията и да поддържам баланс в организма. От време на време подпомагам тялото си и с различни добавки.

– Налагаше ли се да доплащате за нещо през двата цикъла на лечение?

– Не съм доплащал за нищо. Единствено първия път за едно от лекарствата, включени в съответната химиотерапия BEACOPP, което липсва в България от много години – Натулан. Налагаше се да го купуваме от чужбина. Струваше около 100 евро за два месеца, което значи, че сме дали няколкостотин евро за целия курс на лечение. В Националната специализирана болница по хематология винаги имат лекарства. Но понеже общувам с много хора, които се лекуват в момента, знам, че в други болници и в други градове на България нямат всички необходими лекарства и на пациентите се налага да търсят медикаменти в Турция, Гърция, Румъния или Русия. Това е излишно натоварване за пациентите в такъв момент, въпреки че не става въпрос за много скъпи медикаменти. Цената им е от порядъка на 30 – 50 лева, но не се доставят.

– Какво е проследяването ви, след като вече сте в ремисия?

– След трансплантацията през определени периоди от време ми правеха скенери на цяло тяло. Вече е време да си направя още един контролен преглед. В последните две години за всяко нещо си общувам с д-р Пенка Ганева, която ме лекуваше и по време на трансплантацията. Д-р Ганева е изключително отзивчива. Не мога да не й бъда благодарен, защото бе до мен и близките ми в най-трудните моменти. Не отказваше консултация и след като преминах курса на лечение, никога не е пренебрегвала проблемите, с които се сблъсквах в периода на възстановяване. Знаех, че винаги мога да разчитам на съветите и  помощта й.

– Кой ви подкрепяше по време на лечението? Потърсихте ли някъде психологическа помощ?

– Не потърсих психологическа помощ от специалист. До мен през цялото време беше семейството ми – съпругата и детето, които безкрайно обичам и им благодаря. Блогът на съпругата ми за нейните емоции като Подкрепа е “Тук и сега“. Всичките ми приятели също бяха неотклонно до мен и нея. Не съм крил от никого заболяването си. Веднага говорих с всички хора от моето обкръжение. Получих подкрепа и от работодателя си, което е много важно. Защото знаем, че обикновено работодателите не проявяват разбиране към  хора в моето положение и това често е голям проблем.

 Въпреки че аз самият не съм се обръщал за помощ от други хора и от психолог, в момента помагам на хора с онкохематологични заболявания като доброволец към Българско сдружение “Лимфом”. Стартирахме група за взаимопомощ на пациенти, които си обменят информация и си вдъхват надежда. Такива като мен, които вече са минали лечение и са постигнали успех, дават кураж на пациенти, които наскоро са диагностицирани и тепърва започват терапия. Групата общува ежедневно във фейсбук страницата на сдружението. Отделно през 2 – 3 месеца организираме срещи на пациенти с участието на психолог.

– В личен план кое друго постижение искате да споделите, освен победата над болестта?

– Това, че създадох този сайт, който е полезен на много хора като мен. През 2012 имах свободно време по време на лечението и го използвах, за да събера и преведа актуална информация за лимфомите. Поддържам го с желание и съм убеден, че от него имат полза всички, които го посещават, а те не са малко. Така ме намери и Пиринка Петрова от Българско Сдружение Лимфом, към което съм доброволец от тогава. Това е начин на споделяне, който освен информация, дава и чувство за подкрепа и емоционална сигурност. Така страхът и трудностите се преодоляват и преживяват много по-леко.

И когато ме попитат за какво мечтая…

– Мечтая за това, в България да има групи за подкрепа и взаимопомощ на пациенти с онкохематологични заболявания в големите градове, защото в момента има само в София и е крайно недостатъчно.

Интервюта на Мара Калчева от “Здравето” и Невена Попова от “REDMedia”:

1. https://zdrave.to/zdravni-novini/martin-monov-5-godini-sled-transplantatsiyata-na-stvolovi-kletki-praznuvam-nov-zhivot
2. https://www.redmedia.bg/statii/martin-monov-kogato-ima-podkrepa-strahat-ot-bolestta-ostava-samo-spomen-5422