FacebookEmail
Затваряне
Животът е в кръвта ми. 5 години ремисия в снимки - галерия.

Животът е в кръвта ми. 5 години ремисия в снимки - галерия.

Ден 0 на трансплантацията - 06.12.2013

Ден 0 на трансплантацията - 06.12.2013

Любовта е най-силната подкрепа

Любовта е най-силната подкрепа

Отново вкъщи

Отново вкъщи

Семейството

Семейството

ден 365x1

ден 365x1

ден 365x2

ден 365x2

ден 365x3

ден 365x3

ден 365x4

ден 365x4

ден365x5

ден365x5

Всяка година празнувам по два рождени дни

Подробности за моята среща с Ходжкин и как стигнах до ремисия, можете да намерите на страниците “Моят лимфом” и “Моят рецидив и трансплантация” . Разгледай галерията от снимки отгоре чрез стрелките в двете посоки.

Заболяване: лимфом на Ходжин.
Лечение: 8 курса химиотерапия BEACOPP, постигната ремисия. Рецидив 1 година по-късно.
Второ лечение: 2 курса химиотерапия DHAP и автоложна трансплантация на стволови клетки.
В ремисия от: декември 2013-та година.

“Два пъти се борих с лимфом на Ходжкин. Днес празнувам 5 години от трансплантацията на стволови клетки.”

 

– Г-н Монов, кога ви откриха заболяването лимфом на Ходжкин и трудно ли ви диагностицираха? Какви бяха симптомите?

– Подути лимфни възли месеци наред. Най-често това са лимфните възли зад ключицата – оттам започна при мен. Другите симптоми са нощните изпотявания, телесна температура малко над 37 градуса, необяснима загуба на тегло. За няколко месеца загубих десетина килограма. Един от най-неприятните симптоми беше необясним сърбеж по кожата на цялото тяло. Често хората не го свързват с нищо, а то може да се дължи на заболяване на кръвта.

  Отне повече от половин година да получа точната диагноза, защото имаше съмнения за различни други заболявания. Понеже преди това имах лаймска болест и съм се борил с нея, предполагах, че това, което се случва с мен, е в резултат на лаймската болест. Беше ходене напред-назад по лекари. Лятото мина и изведнъж състоянието ми се влоши. За първи път получих диагнозата лимфом на Ходжкин в края на 2012 г. след биопсия на лимфен възел. Заболяването вече беше напреднало – четвърти стадий. Осем месеца бях на химиотерапия и постигнах ремисия.

Но една година по-късно получих рецидив.

 Наложи се да премина повторно химиотерапия. Направиха ми и автоложна трансплантация на стволови клетки в Националната болница за лечение на хематологични заболявания в София. Това беше през декември 2013 г. Така че сега празнувам пет години нов живот.

– Вероятно шокът от диагнозата лимфом на Ходжкин, четвърти стадий, е бил огромен?

– Да, беше и шок, но беше и облекчение, защото най-после разбрах причината за това какво се случва с мен. Повече ме тормозеше, че месеци наред не знаех защо не се чувствам добре, защо се изтощавах ден след ден. Накрая вече научих с какво трябва да се боря.

– Кой ви беше лекуващ лекар и какво ви обясни той за лечението?

– Лекар ми беше д-р Васил Хрисчев, който тогава работеше в Хематологията в кв. “Дървеница”. Мога да кажа, че е изключителен лекар и диагностик. Пестелив е откъм думи, но казваше правилните неща в конкретния момент. Каквото трябваше да знаем, основно обясняваше на жена ми. Аз си ограничавах информацията до това, което в момента ме интересува. Избягвах да търся статистика и съответно информация с черни оттенъци, защото не исках да си натоварвам излишно психиката.

Отделният човек не е просто статистика. Не приемайте себе си като число, а като същество със своите специфични особености и нужди.  Подхранвайте надеждата си и винаги се борете за живота си. Заслужава си!

– А как приехте рецидива на заболяването?

– От психологическа гледна точка беше по-тежко да науча, че заболяването ми рецидивира. След като минеш лечението и постигнеш ремисия, у теб остава страхът, че е възможен рецидив. Той е възможен при всички хора с рак. Този страх понякога те хваща много силно за гърлото. Но когато наистина се случи връщане на заболяването, си казах: “Добре, има рецидив – трябва да се справя и с него. Няма място за предаване”. Знаех, че лечението ще бъде по-трудно. Трансплантацията е много тежка процедура и възстановяването след нея също е по-тежко. Няколко седмици прекарах изолиран в специална стая за трансплантация в отделението по трансплантации на болницата, след което се възстановявах вкъщи 2 – 3 месеца, но пак изолиран от външната среда. Трябваше да се пазя много, тъй като имунната ми система беше срината и се възстановяваше от нулата.

– Какво правите в момента, за да сте здрав?

– През цялото време след трансплантацията търсех информация как да помогна на тялото си. Насочих се към по-здравословен начин на живот. Движа се повече, спортувам, обожавам разходки в планините, намалих стреса, помагам на хората, което ми доставя удоволствие и хармонизира душата ми. Промених си диетата – изключих определени храни и наблягах на други, по-здравословни. С течение на времето диетата ми се нормализира и сега се опитвам да се храня балансирано. Не съм привърженик на крайните диети и не изключвам цели групи храни, с изключение на полуготовите и захарните изделия, от които съм се отказал на 99%.

  По време на лечението избягвах да пия билки, защото те могат да взаимодействат с химиотерапията. Но година след края на лечението започнах да приемам комплект билки. Купувам си ги от билкова аптека, подготвени от магистър-фармацевт фитотерапевт, всеки има достъп до тях. Те ми помагат да се изчистя от химията и да поддържам баланс в организма. От време на време подпомагам тялото си и с различни добавки.

– Налагаше ли се да доплащате за нещо през двата цикъла на лечение?

– Не съм доплащал за нищо. Единствено първия път за едно от лекарствата, включени в съответната химиотерапия BEACOPP, което липсва в България от много години – Натулан. Налагаше се да го купуваме от чужбина. Струваше около 100 евро за два месеца, което значи, че сме дали няколкостотин евро за целия курс на лечение. В Националната специализирана болница по хематология винаги имат лекарства. Но понеже общувам с много хора, които се лекуват в момента, знам, че в други болници и в други градове на България нямат всички необходими лекарства и на пациентите се налага да търсят медикаменти в Турция, Гърция, Румъния или Русия. Това е излишно натоварване за пациентите в такъв момент, въпреки че не става въпрос за много скъпи медикаменти. Цената им е от порядъка на 30 – 50 лева, но не се доставят.

– Какво е проследяването ви, след като вече сте в ремисия?

– След трансплантацията през определени периоди от време ми правеха скенери на цяло тяло. Вече е време да си направя още един контролен преглед. В последните две години за всяко нещо си общувам с д-р Пенка Ганева, която ме лекуваше и по време на трансплантацията. Д-р Ганева е изключително отзивчива. Не мога да не й бъда благодарен, защото бе до мен и близките ми в най-трудните моменти. Не отказваше консултация и след като преминах курса на лечение, никога не е пренебрегвала проблемите, с които се сблъсквах в периода на възстановяване. Знаех, че винаги мога да разчитам на съветите и  помощта й.

– Кой ви подкрепяше по време на лечението? Потърсихте ли някъде психологическа помощ?

– Не потърсих психологическа помощ от специалист. До мен през цялото време беше семейството ми – съпругата и детето, които безкрайно обичам и им благодаря. Блогът на съпругата ми за нейните емоции като Подкрепа е “Тук и сега“. Всичките ми приятели също бяха неотклонно до мен и нея. Не съм крил от никого заболяването си. Веднага говорих с всички хора от моето обкръжение. Получих подкрепа и от работодателя си, което е много важно. Защото знаем, че обикновено работодателите не проявяват разбиране към  хора в моето положение и това често е голям проблем.

На среща на Сдружението
На среща на Сдружението

 Въпреки че аз самият не съм се обръщал за помощ от други хора и от психолог, в момента помагам на хора с онкохематологични заболявания като доброволец към Българско сдружение “Лимфом”. Стартирахме група за взаимопомощ на пациенти, които си обменят информация и си вдъхват надежда. Такива като мен, които вече са минали лечение и са постигнали успех, дават кураж на пациенти, които наскоро са диагностицирани и тепърва започват терапия. Групата общува ежедневно във фейсбук страницата на сдружението. Отделно през 2 – 3 месеца организираме срещи на пациенти с участието на психолог.

– В личен план кое друго постижение искате да споделите, освен победата над болестта?

– Това, че създадох този сайт, който е полезен на много хора като мен. През 2012 имах свободно време по време на лечението и го използвах, за да събера и преведа актуална информация за лимфомите. Поддържам го с желание и съм убеден, че от него имат полза всички, които го посещават, а те не са малко. Така ме намери и Пиринка Петрова от Българско Сдружение Лимфом, към което съм доброволец от тогава. Това е начин на споделяне, който освен информация, дава и чувство за подкрепа и емоционална сигурност. Така страхът и трудностите се преодоляват и преживяват много по-леко.

И когато ме попитат за какво мечтая…

– Мечтая за това, в България да има групи за подкрепа и взаимопомощ на пациенти с онкохематологични заболявания в големите градове, защото в момента има само в София и е крайно недостатъчно.

Ако някой иска да сподели историята си и да бъде вдъхновение и извор на надежда за други хора, може да ми пише тук или на contact@limfom.info . Разказът ще бъде добавен в секцията “Истории за надежда – пациенти разказват“.

Ако някой прояви интерес да бъде доброволец към Българско Сдружение Лимфом, нека също ми пише.

Десет години ремисия

На Годишната среща на пациентите и техните близки през септември 2023 бяха представени видеа на пациенти, които са лекувани преди десетилетие и повече, част от кампания “Ето ни днес”. Едното от тях беше моето, което можете да гледате отдолу. Повече за събитието и кампанията прочетете тук: “Ето ни днес!

Интервюта на Мара Калчева от “Здравето” и Невена Попова от “REDMedia”:

  1. https://zdrave.to/zdravni-novini/martin-monov-5-godini-sled-transplantatsiyata-na-stvolovi-kletki-praznuvam-nov-zhivot
  2. https://www.redmedia.bg/statii/martin-monov-kogato-ima-podkrepa-strahat-ot-bolestta-ostava-samo-spomen-5422
Споделете знанието
Създател на сайта. Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2012 и постигнах ремисия, но през 2013 получих рецидив. Тогава минах през 2 курса химиотерапия DНАР и aвтoлoжнa тpaнcплaнтaция нa cтвoлoви клетки. Сега съм доброволец към Българско Сдружение Лимфом, подкрепям други пациенти и поддържам този сайт. Повече за мен можете да прочетете в меню "За мен". Аз съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес contact@limfom.info

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.

Вижте още:
  През втората половина на…