FacebookEmail
Close
Д-р Донкина

Психологична подкрепа в Хематологията

Споделете знанието

Програма за психосоциална, медицинска и правна подкрепа на пациенти със злокачествени заболявания на кръвта

Звено за психологична и немедицинска грижа

 Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в гр. София (Хематологията в Дървеница) създаде „Звено за психологична и немедицинска грижа„, което разработва „Програма за психосоциална, медицинска и правна подкрепа на пациенти със злокачествени заболявания на кръвта“. Ръководителят, д-р Велислава Донкина, е клиничен психолог с дългогодишен опит в тази сфера.

 Програмата е създадена в контекста на световната клинична практика, включваща визията за холистичен подход към пациента и многопластова подкрепа в хода на лечебния процес при завършен цикъл – от диагностициране до края на лечението и след него.

 Цели се подпомагане адаптирането на пациентите към процеса на боледуване и създаване на адекватната правна, социална и медицинска ориентация, което би улеснило пациентското съдействие в терапевтичния процес.

 Дейностите, свързани с психологичната подкрепа и рехабилитация, със социалното приспособяване и подпомагане остават извън обсега на непосредствената медицинска грижа, гарантираща запазването на живота. Те обаче повлияват директно процеса на оздравяване или адаптиране към болестта. Това може да е повишена тревожност, дългосрочни реакции на скърбене, проблеми в личните отношения, сексуални проблеми или понижено настроение.

 Подкрепата, която такава програма предлага, се свързва с възможността да се предостави пространство за мислене и споделяне на онези чувства и преживявания, които съставляват част от процеса на боледуване или терапия, както и реална помощ при справянето в трудния момент след получаването на диагнозата, при избора на възможните стратегии за лечение, очакваните последствия и правата на пациентите, връщането към нормалния живот.

Участници:

 Всички пациенти, диагностицирани с хематологично заболяване, чието лечение предстои да стартира или вече е стартирало. Лекционните модули ще се провеждат всяка последна седмица на месеца и ще са тематични. Очаква се да започнат в началото на 2020.

Тематични кръгове

1. Диагнозата “Рак на кръвта и лимфните възли”
2. Преди и след диагнозата
2. Българско сдружение лимфом – кои сме ние
3. Какво трябва да знаем за химиотерапията
4. Как можем да се справим със страничните ефекти на химиотерапията
5. Специфика на храненето на пациентите с хематологични заболявания
6. Грижа за кожата по време на химиотерапия
7. Рехабилитация и възстановителни процедури. Йога.
8. Нашите права: временна нетрудоспособност, закрила от уволнение и дънъчни облекчения.
9. Жалби и сигнали
10. Стволовоклетъчна транплантация
11. Арт-терапия и психоанализа
12. Психологична рехабилитация и групи

Психологична  криза

Насоки  за  психологична  подкрепа  за  пациенти, диагностицирани с хематологично заболяване

 Поставянето на диагноза, свързана с хематологично заболяване или дори самото съмнение за такава, представлява емоционален и психичен шок за всеки човек. Потенциалната възможност да бъде болно или застрашено тялото, благосъстоянието или живота ни, е трудна мисъл за всяко човешко същество. Затова преживяванията по време на този шок са в повечето случаи изненадващи и изглеждат неочаквани, но те са характерни за т. н. психологично състояние на криза, което представлява естествен опит на човешката психика да реагира нормално на една ненормална и много пъти неочаквана ситуация.

Какво представлява психологичната криза?

 Психологичната  криза  е  емоционално  състояние  на  обърканост  и  шок, което представлява отговор на стресово или травматично събитие, което потенциално може да застраши нашето съществуване. Такова събитие може да бъде природно бедствие, война, катастрофа, загуба на близък, раздяла или болест. Етапите, през които преминава психиката при подобно състояние, ѝ позволяват  тя  да  реорганизира  психичния  ни  ресурс,  за  да  можем  да приемем събитието и да се справим с него.

Как да я разпознаете?

 Обичайният начин, по който можете да разпознаете такова състояние е неговата нетипичност. Напр. човек току-що е бил диагностициран с тежко заболяване, а има усещането, че не изпитва нищо – нито тревога, нито тъга и има преживяването, че сякаш това „се случва на някой друг“. Човек по принцип е контактен и активен, а сега е отдръпнат, без мотивация и желание за нищо, избягва да говори и да се вижда с хора. Човек е спокоен и комуникативен, а сега е сприхав, раздразнителен дори агресивен. Или обратното.

Колко време може да продължи?

 Продължителността на такова състояние е индивидуална, свързана е с предишния ни опит, темперамента ни и стила, с който обичайно се справяме с трудностите в живота. В общия случай се приема, че общото време за адаптиране е до около месец, като след острия етап на криза може да последва период на тъга или депресивност. Добра идея е човек да си даде време, за да премине през определени състояние и чувства, знаейки, че това е естествен процес и да не насилва себе си да „влезе веднага във форма”.

Как да се справим?

 Често болестта е повод да се замислим над това как протича живота ни. Има голям клъстър теории, които свързват телесните заболявания с определен дисонанс между необходимото качество на живот, включително емоционално и онова, което човек осигурява на себе си в контекста на личния си живот, връзките и отношенията си. Много пъти грижата и вниманието, които човек дава на самия себе си са недостатъчни или некачествени, свързани с грубо неглижиране на неговите собствени потребности и интереси.

 Когато определена  неудовлетвореност,  болка  или  недостиг  се  поддържа  твърде дълго, тя започва да влияе на различни аспекти от живота ни, като след определен етап на натрупване това влияние започва да има дори физиологичен, „видим” аспект. Напр. продължителния стрес може да доведе до различни соматични (телесни) проблеми, да кажем язва. Така, качествени аспекти на дисхармоничност в житейски и емоционален план, добавени към вредни навици и отсъствие на грижа и внимание към соматичното здраве, могат да имат неблагоприятен ефект.

 Осмислянето на тези липси и опита човек да положи добра грижа за самия себе си подпомагат тялото в процеса на борба и възстановяване от заболяването.

Какво може да помогне?

 Говорете с Вашия лекар. Той, заедно с целия медицински екип, е там за Вас – това са хората, които ще Ви подкрепят в моментите, в които се чувствате объркани и които ще бъдат с Вас във всяка стъпка от хода на лечение. Това са хората, които имат знанието и опита да полагат за Вас добра грижа в онези моменти, в които се чувствате объркани и безпомощни. Доверената връзка с тях може да Ви подкрепи много.

 Попитайте за възможността да поговорите с психолог. Психолозите са тези специалисти, с които човек разговаря за начина, по който се чувства, за страховете, опасенията, емоциите, които преживява, за това какво мисли. Лекарите и сестрите в едно отделение са призвани да подсигурят добруването на едно страдащо тяло. За човешките аспекти на споделяне се грижат психолозите и социалните работници. В повечето специализирани хематологични клиники и болници има на разположение такъв специалист и е Ваше право да се обърнете към него. Ако болничното заведение, в което се намирате, не може да Ви предложи такава консултация, контакт с психолог можете да получите от пациентските организации или самостоятелно – напр. от сайта на Българската асоциация по психотерапия, където се намира Националния регистър на психотерапевтите.

 Поинтересувайте се за съществуването на група за споделяне за пациенти. Там ще имате възможност да се срещнете с хора, сблъскали се или сблъскващи се с подобно нещо, на това, което преживявате. Да чуете какво им е помогнало и да поставите своите въпроси. Откритието, че човек не е сам, че не е единственият, който преминава през подобно заболяване и че има какво да се направи, представлява голяма подкрепа, особено в моментите, когато човек е объркан и не е сигурен какво да предприеме. Готовността да има други хора, които са готови да чуят Вашите естествени въпроси  и  тревоги,  е  възможност  да  ги  поставите  и  изясните  и  ще  Ви помогне в съставянето на реалистичен план за действие.

Припомням, че група за подкрепа има и към Българско Сдружение Лимфом във Facebook на този адрес: Група за взаимопомощ към БСЛ

Отделно, Сдружението организира последна за тази година среща на пациентите с лимфоми и левкемии и техните близки в група за взаимопомощ с психолога д-р Марги Тарейн.

👉 Къде? София, бул. „Фритьоф Нансен“ 23, до Торакс 2, сградата вдясно, среден вход, звънец с надпис „д-р Тарейн“.

👉 Кога? Събота, 30-ти ноември, 14:00 часа.

👉  Събитието във Facebook: www.facebook.com/events

Credit: Photo by Andrew Neel on Unsplash


Споделете знанието
Създател на сайта. Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2012 и постигнах ремисия, но през 2013 получих рецидив. Тогава минах през 2 курса химиотерапия DНАР и aвтoлoжнa тpaнcплaнтaция нa cтвoлoви клетки. Сега съм доброволец към Българско Сдружение Лимфом, подкрепям други пациенти и поддържам този сайт. Повече за мен можете да прочетете в меню "За мен". Аз съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес contact@limfom.info

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *

Вижте още:
"Профилактиката е право, но и…