10 октомври е Международен ден на психичното здраве.

Диагностиката и лечението на рака обикновено се свързват с множество физически проблеми. Но не по-малко важно е да се споменат психологическите проблеми като депресия, тревожност, умора или посттравматично стресово разстройство.

Всички знаем, че психологическата подкрепа от специалисти, предоставяна на пациенти, подложени на лечение, е недостатъчна спрямо техните нужди. Има значителен брой хора, които остават извън обхвата на специалистите и групите за подкрепа. Длъжни сме да достигнем до тях и да им предложим надежда.

Наскоро прочетох изключителна книга – “Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл, който описва живота си в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване.

Докато я четях, неизбежно направих някои паралели с психологическото състояние на диагностициран с рак пациент. При сблъсък с такава диагноза, пациентите губят усещане за бъдеще, защото рязко им бива отнета вероятността да имат такова. Животът се свежда до един конкретен момент – тук и сега, и цялата психологическа тежест на диагнозата може да доведе до отчаяние.

Въздействащ цитат от книгата:

“Нека си припомним например какво става понякога в екстремни ситуации. Тогава изкристализира поведенчески модел, наричан „отписване“. В концентрационните лагери това поведение се дублираше от онези, които сутрин в пет отказваха да станат и да отидат на работа, а наместо това оставаха в бараката върху мократа от урина и изпражнения слама. Нищо – нито предупреждения, нито заплахи – не можеше да ги накара да променят решението си.

И тогава се случваше нещо типично – те изваждаха цигара някъде от дъното на джоба, където я бяха крили, и започваха да пушат. В този момент знаехме, че в разстояние на следващите четиридесет и осем часа ще ги видим да умират. Ориентацията към смисъла бе отминала.

…

Онези, които знаят колко тясна е връзката между състоянието на човешкото съзнание – неговата смелост и надежда или липсата им – и състоянието на телесния имунитет, ще разберат, че внезапната загуба на надежда и кураж могат да имат смъртоносен ефект.“

Франкъл обича да цитира Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да мине почти с всякакво как.“.

Ако минавате през тежък момент, намерете своето защо и не палете още последната си цигара.

По всяко време можете да направите следните неща:

Да се присъедините към Facebook групa за взаимопомощ и подкрепа – limfom.info/facebook-групи-за-взаимопомощ-и-подкрепа

Да се свържете с Българско Сдружение Лимфом – www.lymphom-bg.com

Да потърсите помощ на Зелената линия на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания – www.oncobg.info

Да потърсите професионална психологическа помощ. Все повече болници разполагат със звено за психологическа грижа за пациентите, попитайте за психолог в клиниката, в която се лекувате.

Материали по време на лечение:

Емоционалното въздействие на лимфома – Библиотека (електронна книга): limfom.info/емоционалното-въздействие-на-лимфом

Моралната подкрепа е част от лечението – limfom.info/морална-подкрепа-е-част-от-лечението

Полезни неща по време на лечение – limfom.info/6-полезни-неща-по-време-на-лечение

Как да постигнем добруване и спокойствие на ума – limfom.info/благосъстояние-чрез-щедрост

За грижовниците – хората, които са ежедневно до пациентите – limfom.info/как-да-сте-подкрепа-и-грижовник

Прочетете моята история и вижте защо празнувам по 2 рождени дни всяка година – limfom.info/празнувам-два-рождени-дни-годишно

Истории на пациенти. Те разказват за своя път през тъмнината, болката и страха и колко важна е емоционалната подкрепа, за да могат да продължат напред. Колко важно е да са заедно и да споделят, защото когато си сред братя по съдба, ти се чувстваш разбран и защитен. – limfom.info/истории-за-надежда-от-пациенти