Споделеният страх е половин страх

Вики се свърза с за пръв път с мен през декември 2016-та година през facebook профила ми. Както много други хора, тя беше прочела историята ми на сайта и тъй като самата тя беше в началото на диагностицирането и лечението си, търсеше подкрепа и съвети от някого, който е минал през това и е излязъл от другата страна.

През 2017-та, се запознахме на живо на годишното събитие на Сдружение “Лимфом”, което тогава проведохме в хотел “Хемус” в София. Радвах се за нея, защото всичко беше наред. Сега споделя своята история пред медиите и тук, в секцията “Истории за надежда, от пациенти за пациенти”.

“Подаряваме надежда и вяра, че нищо не е толкова трудно, колкото изглежда първоначално. Особено, ако до теб е някой, минал по същия път.
Правим го, защото са го правили и за нас.”

Това е посланието на две млади жени – Ангелина Ангелова и Виктория Парушева, обединени в каузата за подкрепа на хората с онкохематалогични заболявания, представено пред medicalnews.bg

Виктория Парушева

Заболяване: Ходжкинов лимфом, тип нодуларна склероза, 2016 година
Лечение: химиотерапия BEACOPP в “Св. Марина”, гр. Варна
В ремисия от: 2016-та.

„Аз бях диагностицирана в края на 2016 година с Ходжкинов лимфом, тип нодуларна склероза. При мен заболяването се е развивало хронично, тихо, без никаква симптоматика. Шокът беше голям, защото в този период човек е активен, млад и подобна новина е доста трудна за възприемане“, споделя тя.

Допълва, че известно време преди това е имала вътрешно усещане, че нещо не е наред, без да може да определи причината за тревогата си.

Диагнозата следва сравнително бързо и й е съобщена в навечерието на Коледа. За поставянето й са били нужни около месец и половина, въпреки че, отбелязва тя, в потока на неизвестност дори и това време е дълго и трудно. „При мен много бързо казаха, че нещо сериозно се случва, но не се знаеше точно какво е“, спомня си Вики.

След диагнозата започва и лечение – време, за което от думите на Виктория си проличава, че е използвала истинския смисъл на името си на победител. „Мобилизирах се изцяло, вложих цялата си енергия и общо взето още по средата на лечението бях в ремисия.“, казва тя. Допълва, че в тези мигове се е стремяла да не си задава въпросите като „Защо на мен?“, „Защо сега?“, а вместо това да насочи цялата си сила към преодоляването на заболяването.

Подкрепата

Не крие, че вяра й е вдъхнала и срещата със сдружение „Лимфом“. Първоначално разговаря с един от неговите „мотори“ – Мартин Монов, който успява да й вдъхне много кураж, а след това и се запознава лично с дейността на пациентската общност. „Когато отидох там, се запознах с хора, които бяха на моето място опреди няколко месеца. Имаше много млади момичета и момчета, които бяха на прага на болестта – те също, както и мен в този момент, бяха изправени пред хиляди въпроси“, споделя тя.

Виктория е категорична, че нуждата от пациентски общности като сдружение „Лимфом“ е важна, както за първите мигове при съобщаването на диагнозата, така и впоследствие.

„За жалост, лекарите, които се занимават с лечението на тези диагнози, са много малко като специалисти и обикновено са много заети. Много пъти аз самата преди да се срещна с лекаря си, съм имала списък от 15 въпроси и впоследствие, след като видя колко е ангажиран този човек, голяма част от тях отпадат. Просто виждах как с всеки изминал въпрос, той все повече бързаше и това не е защото аз не съм му симпатична или не иска да ми отговори, а защото те са в така забързано ежедневие, че няма как да ми отделят толкова много време, колкото ми се иска. И това е проблем не само у нас, а в цял свят“, коментира тя.

👉 Вижте страницата “Пътят на пациента и най-важните въпроси, които да зададете на лекуващия лекар”

Днес Виктория допълва, че е пълноценен човек, който по нищо не се различва от останалите, освен с опита от трудностите, през които е минала. „Няма да забравя през какво съм минала, но съм сигурност съм на етап, през който си казвам – „Трябвало е да се случи“. “Да, беше шок, беше трудно, имаше и много тежки моменти, но пък премина. След тях човек е изградил личността си, помъдрял е, особено когато това се случи на хора на моята възраст“, посочва тя.

Споделеният страх е половин страх

Ангелина и Виктория са единодушни, че пътят към надвиването на болестта е по-лесен, когато е споделен с „другар“ по съдба.

Вики пред Иновация за Живот — Вики пред графити “Иновация за Живот” в София

„Бях много объркана, не знаех към кого да се обърна. Семейството ми винаги е било до мен, приятелите ми също – но как да ме разберат какво преживявам и какво чувствам? Нито един човек на този свят, нито един лекар, нито един психолог, не може да разбере твоята болка, ако не е минал през нея“, категорична е Ангелина.

“Ти имаш безусловната подкрепа на семейството си, на приятелите си, но истината е че каквото и да разкажеш на тези хора, никой не може да ти помогне, никой не може да те разбере така както човек бил в това положение“, допълва я и Виктория.

Именно това подтиква двете жени днес да не пестят от личното си време, за да помагат с информация, приятелски разговор и съвет на всеки, който потърси помощ заради болестта. Отговарят на запитвания в социалните мрежи, срещат се лично с пациенти и техни близки.

👉 Включете се в нашата поверителна “Група за подкрепа към Българско Сдружение Лимфом”

„За една майка да чуе такава диагноза, независимо дали детето й е на 10 или на 30 години, е най-големият шок на света, Тя също има нужда от подкрепа в тези моменти“, изтъква Виктория. „Понякога просто сядаме в едно кафе и говорим, говорим, говорим“, описва срещите си хора, обърнали се към сдружението, и Ангелина.

Посланието им към хората, които тепърва започват своята битка, също звучи по сходен начин.

„Бих им казала, че това е един етап. Няма нищо нелечимо, всичко може да се регулира, но най-важното е да не се предават духом. Да, страшно е, но това е тяхното лично изпитание, което ще премине“, убедена е и Виктория.

Световният месец за борба с рака на кръвта

През септември се отбелязва Световният месец за борба с рака на кръвта. Тази година мотото на информационната кампания „Иновация за живот“ е „Животът не спира на червено“.

Организатори на инициативата са Българско сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Повече за дейността на сдружение „Лимфом“ може да прочетете на страницата му или във Facebook.

Източник: Полина Тодорова от www.medicalnews.bg/2021/09/27/ангелина-и-виктория-които-връщат-наде

Прочетете и други истории на пациенти в раздел “Истории за надежда“.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!