Спорт и физическа активност при лимфом

 Несъмнено лимфомът и другите видове малигнени хемопатии оказват съществено влияние върху качеството на живот на болните преди, по време и след лечението. Настоящата статия засяга конкретен аспект от човешкото благосъстояние в условията на подобно тежко хронично заболяване, а именно физическата активност и спорт.

 Тази тема обикновено не е от първостепенен интерес за болните или техните близки, но често наред с многото други неизвестности, рано или късно, изникват и следните въпроси: Възможно ли е спортът да има роля за намаляване на риска от появата на подобни заболявания? Възможно ли е спортът да окаже позитивно или негативно влияние на лечението? Възможно ли е физическата активност да ни помогне за увеличаване на преживяемостта след лечението и да предпази от рецидив? Настоящата статия няма как да си постави амбициозната цел да даде категоричен отговор на тези въпроси, но ще се опита да разгледа и систематизира достъпната информация по тази тема за лимфом.

 Нека започнем от там, че научната общност е обединена около консенсуса, че физическата активност се асоциира с намален риск от появата на рак изобщо, както и че страничните ефекти от лечението могат да бъдат благоприятно повлияни от подобна дейност¹.  Все още, обаче остават много неотговорени въпроси, като препоръчителен интензитет, вид на физическата активност и влиянието на спорта върху продължителността на ремисията.

 Физическа активност по време на лечение

 От особено значение е след като бъдете диагностицирани да се консултирате с вашия лекуващ лекар каква двигателна активност би била подходяща за Вас. Пътят от поставянето на диагнозата до така желаната ремисия е дълъг и от Вас ще се очаква да сте физически активни. Спортът може да помогне в битката със страничните ефекти и депресията, както и да повиши самочувствието и работоспособността. Упражненията могат да повлияят благоприятно и на евентуална умора. Физическата активност ще ви помогне да контролирате теглото си, да намалите риска от инфекции и тромбоза при продължително обездвижване. Ето защо тези въпроси ще са очаквани от вашия лекар. Задавайте ги без да се притеснявате. Не предприемайте нищо на своя глава, защото, както знаем, болестта протича различно при всеки човек. Някои елементи от физическата активност биха могли да бъдат ползотворни за даден пациент, но за друг да имат негативен ефект. Това зависи от много фактори, като вид на заболяването, какви лекарства са ви предписани и как се прилагат, вашата възраст, пол, тегло, анамнеза, възникнали усложнения от лечението и т.н.

 Едно от популярните изследвания в тази област² е завършено и публикувано през 2009 г. и е проведено от учени от университета в Алберта, Канада. Продължилото три години проучване обхващало 122 пациенти с ходжкинов или неходжкинов лимфом, които са разделени на под-групи спрямо тип на болестта, и това дали се лекуват в момента или не. След това участниците са били разделени на случаен принцип в програма за физически упражнения, насочени към подобряване на сърдечносъдовата дейност и в програма за стандартни грижи, която не включвала упражнения. Пациентите, които са завършили лечението си, тренирали три пъти седмично в продължение на 12 седмици, като се насърчавали и с допълнителни стимули, за да останат в програмата, като професионално екипиран фитнес, гъвкав график на тренировките, разнообразие на упражненията и др.

  Тези пациенти впоследствие дават обратна връзка за значително подобрена обща физическа кондиция, повишено качество на живот, по-малко умора, подобрение в настроението, по-малко изблици на депресия и контрол на телесното тегло.

  Сърдечносъдовата издръжливост се подобрила при 20% от пациентите. Същите данни се наблюдавали и в групата, която в момента се лекувала, но преминала през същата програма за упражнения. Наред с това едно от важните заключения на изследването е, че увеличената физическа активност не е попречила на пациентите да завършат лечението си и/или да бъдат повлияни от него. В групата на спортуващите и лекуващите се 46,4% процента са постигнали пълна ремисия, докато в групата на лекуващите се и неспортуващите процентът е бил 30,8%. Учените подчертават, че целта на проучването не е било да доказват по-добрата прогноза при спортуващите, а по-скоро, че физическата активност може да окаже важна роля за подобряването на здравето и качеството на живот при пациентите, които се лекуват, без да се притесняват, че спортът може да окаже негативно влияние върху изхода от лечението.

Физическа активност след лечение

 Видът на упражненията и натовареността след края на лечението също зависи от редица фактори – общото ви физическо състояние, евентуални усложнения и/или увреждания от приетите медикаменти, анамнеза, възраст и др. Общото уверение е, че ако се чувствате добре, може да спортувате, така както сте го правили и преди диагнозата. Това е и препоръката на Британското здравно министерство. Същия орган препоръчва на всички, които се чувстват добре да спортуват поне 30 мин. пет пъти седмично. Тук е важно да се отбележи, че под спортуване не трябва да се разбира задължително присъствие във фитнес зала или стадион. Под спортуване се разбира ходене, джогинг, изкачване на стълби и други упражнения с умерена натовареност.

 Отново подчертаваме, че е важно да се консултирате с подходящите специалисти, за да се предпазите от последствията от упражнения, които биха могли да ви навредят във вашия конкретен случай.

Съществуват различни класификации, но ние ще използваме следното условно разделение на физическите упражнения:

1. Упражнения със съпротивление – при тежи упражнения тялото ви само или посредством уреди се движи срещу силата на гравитацията. Те се разделят на такива с по-силно влияние (тичане, гребане, плуване, вдигане на тежести) и по-слабо влияние (ходене, йога). Този вид физическа активност, освен всичко друго, може да допринесе за изграждането на костната плътност, което е фактор за превенция на остеопороза. Някои групи болни от лимфом са застрашени от това заболяване, особено жените, които са в менопауза. От друга страна подобни упражнения може да са неподходящи за вас, например ако заболяването се е разпространило в костната система, когато има увеличен риск от фрактури.
2. Упражнения за мускулна сила – включват лицеви опори, набирания, преси и т.н. Тези упражнения помагат за регулиране на кръвното налягане и нивата на кръвната захар. По време на лечението е много вероятно да сте се обездвижили и затова този вид физическа активност ще ви помогне да си възвърнете силата и да се борите по-ефективно с умората.
3. Аеробни/анаеробни упражнения – всяко едно от гореизброените упражнения може да се превърне в аеробно/анаеробно в зависимост от интензитета и натоварването. Подобни тренировки са много полезни за здравето на сърдечно-съдовата система.

 Един от водещите показатели за това какви упражнения и в каква степен на натоварване са подходящи, е кръвната ви картина и по-специално нивото на тромбоцитите, хемоглобина и хематокрита. При ниво на тромбоцитите между 5.00-10.00 G/L, не се препоръчват физически упражнения освен ходене. Ако са между 21.00-30.00 G/L, упражненията с тежести или голямо съпротивление могат да са противопоказни. При равни други условия, ако нивата са над  50.00 G/L (нормални нива: 142-440 G/L), не се препоръчват изрично ограничения при упражненията. Ако нивата на хематокрит и хемоглобин в кръвта ни са ниски, тялото няма да може да посрещне ефективно нарасналата нужда от кислород за мускулуте и органите. За хемоглобина не се препоръчват други упражнения, освен ходене, при нива под 80. Между 80 и 120 упражненията трябва да са умерени, а за над 120 няма изрични ограничения (нормални нива за мъже: 140-180, жени: 120-160). При хематокрит под 25% се препоръчват умерени упражнения (нормални нива за мъже: 40-54, жени: 37-47).

 Изследване по тази тема бе публикувано през юни 2017³ . Учени от департамента по хематология към университетската болница в Бърно, Чехия, доказват важността на физическата активност при пациентите с лимфом, които са завършили лечението си. Между 2013 и 2016 г. 33 пациенти с ходжкинов и неходжкинов лимфом са били подложени на тримесечна програма, която включвала тренировки три пъти седмично с 30 мин аеробна активност, 15 мин. упражнения за мускулна сила и 10 мин стречинг. Учените достигат до извода, че макар и с кратка продължителност, програмата е довела до положителни резултати при пациенти с лимфом, които са преминали през лечение с интензивни прот0коли, като се наблюдавало повишаване на издържливостта, вегетативния баланс и несъществено подобрение на мускулната сила.

 В края на 2017 г. учени от водещия световен медицински център „Майо“ публикуват проучване⁴, според което физическата активност може би подобрява преживяемостта при пациентите с лимфом. Проучването се провело чрез анкета сред 4087 пациенти, които са се лекували в центъра между 2002 и 2012 г. Пациентите, които са декларирали по-висока физическа активност преди диагнозата са имали по-висока преживяемост в сравнение с тези с по-занижена физическа активност по същото време. Подобни резултати се наблюдавали и при пациенти, които са имали намалена активност, но впоследствие са я увеличили. Д-р Приянка Похали от екипа споделя, че:

“Открихме, че физическата активност може да има положителен ефект върху преживяемостта при пациентите с лимфом. Нещо повече – проучването ни показва също позитивния ефект върху пациенти, които увеличават физическата си активност. Ето защо, предвид факта, че физическата активност може да бъде индивидуализирана, лекарите трябва да консултират пациентите и приключилите с лечението за важността на физическата активност и да ги насърчават да я поддържат или увеличат“.

 Може би ще е от интерес за читателите да разберат как се справят болните от лимфом, за които спортът е професия и начин на живот. Учени от университета във Фрайбург, Германия публикуват изследване⁵ през 2008 г., което проследява последствията от лимфом при 22 годишен професионален атлет от световна класа, който е диагностициран с ходжкинов лимфом стадий 3A. Първата особеност се наблюдава при диагностицирането. Въпреки напредналия стадий атлетът нямал абсолютно никакви оплаквания, нито спад в представянето.

 За лечение е назначена химиотерапия шест курса по протокол escBEACOPP. Непосредствено след лечението, аеробният капацитет на изследвания е намалял с 42% поради понижените нива на хемоглобин. Само два месеца обаче след края на лечението, атлетът възстановява всичките си функционални показатели и се връща към нормалния си тренировъчен режим от 22 часа седмично. Учените синтезират два основни извода от проучването:

1. болестта на Ходжкин може да протече без проявления при професионалните атлети, дори в напреднала фаза;
2. възстановяването е осезаемо по-бързо, въпреки проведения агресивен режим на химиотерапия.

 Много професионални спортисти преминават успешно през заболяването, именно благодарение на физическата и психическата устойчивост, които са придобили. Може би най-известният спортист, страдащ от лимфом, е хокейната легенда Марио Лемьо. Таранът на Питсбър e диагностициран с лимфом на Ходжкин в начален стадий през януари 1993 г. когато е на 27 години и с ранг на суперзвезда. Лемьо преминава през тежко лечение от 22 курса лъчетерапия. Много експерти поставят под съмнение не само кариерата, но и живота му. Лемьо обаче разбива на пух и прах скептиците и се завръща на терена още през март същата година и то същия ден, когато е бил последният му курс лъчетерапия. В този ден Лемьо дори отбелязва гол и асистенция в мач срещу Филаделфия Флайърс, но отборът губи с 4 на 5. С Лемьо начело, Питсбърг завършват сезона с рекордните 17 поредни победи и заслужена купа Стенли. Големият спортист остава съпричастен към болните и създава фондация и център за борба с болестта към болницата в Питсбърг, като участва в различни инициативи и до ден днешен.

Цитирани изследвания:

1  Cancer, Physical Activity, and Exercise – Justin C. Brown, Kerri Winters‐Stone, Augustine Lee, Kathryn H. Schmitz, 10.1002/cphy.c120005. Physical Activity and Cancer Jessica Clague and Leslie Bernstein† Curr Oncol Rep. 2012 Dec; 14(6): 550–558.

2 Randomized Controlled Trial of the Effects of Aerobic Exercise on Physical Functioning and Quality of Life in Lymphoma Patients Journal of Clinical Oncology, 2009; 27 (27): 4605 DOI: 10.1200/JCO.2008.20.0634

3 The importance of physical activity in adult lymphoma survivors—Single center’s experience with the supervised aerobic and resistance training program  7 June 2017,  DOI: 10.1002/hon.2439_43

4 The Level of Physical Activity before and after Lymphoma Diagnosis Impacts Overall and Lymphoma-Specific Survival, Session: 904. Outcomes Research—Malignant Conditions: Survivorship and Quality of Life in Lymphoid Malignancies, 59th ASH Annual Meeting

5 Case Studies Clinical Hodgkin’s Lymphorna in, an’Elite Endurance Athlete, 2 1 YORCK OLAF SCHUMACHER’, KLAUS’ MUSER , BARBARA HIRSCHBERGER , KAI ROECKER, Medicine&Science in Sport &Exercise 2008 DOI: 10.1249

Други използвани източници:
www.lymphoma-action.org.uk
www.upmc.com
www.oncnursingnews.com – Physical Activity Raises Survival Rates of Patients With Lymphoma

Благодарности към Л. С. – приятел и доброволец, който преведе и състави статията, докато се въстановяваше успешно след трансплантация.

Ако искате да помогнете и Вие с нещо за развитието на този сайт или обогатяване на общественото знание за тази болест, научете повече тук.