FacebookEmail
Затваряне
Почивка и чилаут

Стрес, холестерол и кортизол

За стреса и рака

Сигурен съм, че повечето (ако не всички) пациенти с онкологично заболяване са се питали кое е причинило тяхното заболяване. Учените провеждат изследвания от десетилетия, за да идентифицират причините и механизмите на рака. Обикновено, причините са комплексни и са съвкупност от различни вътрешни и външни фактори. Върху някои от тях можем да влияем и стресът е един от тях.

Стресът оказва дълбоко влияние върху това как функционират системите на тялото ви“, казва д-р Лоренцо Коен, професор по обща онкология и поведенчески науки и директор на програмата за интегративна медицина в MD Anderson. Здравните експерти все още се опитват да докажат дали стресът всъщност причинява рак. Въпреки че има различни видове стрес и не всички са вредни за тялото, почти няма съмнение, че той насърчава растежа и разпространението на някои форми на болестта. Казано по-просто, „стресът прави тялото ви по-гостоприемно за рак“, казва Коен1.

Проучване в Япония показва, че мъже с постоянно високо ниво на стрес са имали 11% по-висок риск от рак в сравнение с лица с трайно ниски нива на стрес2. Няма конкретни доказателства, че стресът сам по себе си причинява рак, но има някои доказателства, че стресът може да има ефект върху съществуващия рак, като ускори растежа на тумора и метастазите. Метастазите възникват, когато ракът се разпространи от първоначалното си местоположение3. Вижте и статията “Стресът може да предизвика рецидив“.

Да разгледаме причинно-следствената връзка накратко. Следното е извадка от книгата “Геномът” на британския учен Мат Ридли4.

Холестерол и стероиди

Холестерол – дума, свързана с опасност. Причината за сърдечни заболявания; много вредно нещо; тлъсто месо. Ядеш и умираш. Нищо не е по-невярно от това приравняване на холестерола с отрова. Холестеролът е съществена съставна част от тялото. Той е в основата на една сложна система, включваща биохимия и генетика, която обединява тялото.

Холестеролът е органично вещество, което се разтваря в мазнини, но не се разтваря във вода. Тялото произвежда по-голямата част от собствения си холестерол от захарите, с които се храним, и не може да съществува без него.

Холестеролът е изходното вещество за синтезирането в организма на най-малко пет много важни хормона с различни функции: прогестерон, алдостерон, кортизол, тестостерон и естрадиол. Наричат ги стероидни хормони. Връзката между тези хормони и гените в тялото е много тясна, интересна и объркваща.

Имаме ген върху хромозома 10, наречен CYP17. Това е ген за ензим, с чиято помощ тялото превръща холестерола в кортизол, тестостерон и естрадиол. Без този ензим това не може да стане и единствените хормони, които тялото е в състояние да синтезира от холестерол, са прогестерон и алдостерон. Нека забравим половите хормони и да разгледаме само един.

Кортизол и стрес

Кортизолът се използва от практически всички системи на тялото. Той е хормон, който буквално обединява тялото и духа, като променя конфигурацията на мозъка. Кортизолът действа върху имунната система, променя чувствителността на слуха, обонянието и зрението и въздейства върху различни функции на тялото. По дефиниция, когато в кръвта ви има много кортизол, вие сте под напрежение (в стрес).

Кортизол и стрес
Стрес и кортизол 5

 Кортизол и стрес на практика са синоними.

Стресът се предизвиква от света, който ни заобикаля: от предстоящ изпит, загубата на любим човек, нещо страшно, прочетено във вестника, постоянното изтощение от грижи за болен от болестта на Алцхаймер и т.н..

Краткодействащите причини за стрес водят до моментално увеличение на хормоните адреналин и норадреналин в кръвта (това са хормоните, които карат сърцето да бие по-бързо и крайниците да изстиват). Те подготвят тялото за „борба или бягство“ в критични моменти.

Причините за стрес, които действат по-продължително време, активират друга система, при което по-бавно, но и по-продължително се увеличава концентрацията на кортизол. Едно от най-забележителните свойства на кортизола е, че той потиска действието на имунната система.

Установено е, че хора, които се готвят за важен изпит и имат симптоми на стрес, са много по-склонни от останалите да се простудят или заразят от инфекциозни заболявания, защото едно от действията на кортизола е намаляването на активността, броя и времето на живот на лимфоцитите – белите кръвни клетки.

Кортизолът върши това, като задейства определени гени. Той активира само гени в клетките, които имат рецептори за кортизол. Гените, които кортизолът активира, от своя страна отключват други гени и понякога тези други гени също активират гени, и т.н. Вторичните ефекти от кортизола могат да включват десетки, дори стотици гени. Но самият кортизол е бил произведен, защото серия от гени в кората на надбъбреците е била активирана, за да се произведат ензимите, които са необходими за синтеза му.

Това е една потресаващо сложна система. Достатъчно е да се каже, че за синтеза, регулацията и действието на кортизола са необходими стотици гени, почти всички от които взаимно се включват и изключват.

Кортизол и имунната система

Съвсем накратко да кажем за едно от действията на кортизола. В белите кръвни клетки кортизолът активира ген, наречен TCF, който също се намира върху хромозома 10. Кортизолът по този начин дава възможност на TCF да произведе своя белтък, който от своя страна потиска експресията на друг белтък – интерлевкин 2. Функцията на интерлевкин 2 е да активира белите кръвни клетки за борба с микроби. Така кортизолът потиска готовността на имунната система за борба и прави хората по-податливи на заболяване.

А кой е ръководителят на тази система? Мозъкът, външната среда или гените? Отговорът е – никой не носи цялата отговорност. Това е едно от най-трудните за възприемане неща, но светът е изпълнен със сложни и взаимнопреплитащи се системи, които нямат центрове за управление.

Човекът не е мозък, който управлява тялото, като активира или изключва хормони. Нито пък е тяло, което управлява генома, като задейства рецепторите на хормоните. Не е и геном, който управлява мозъка, като активира гени, които задействат хормони. Човек е всички тези неща едновременно. Важното е, че можем да влияем чрез съзнанието си върху тялото.

Тялото е това, което активира определени гени, когато има нужда от тях, често в отговор на нервна, а понякога дори и на съзнателна реакция на външни събития. Човек може да повиши нивото на кортизола си само като си мисли за неприятни, дори и въображаеми събития. Мозъкът и тялото са части от една и съща система. Ако мозъкът, реагирайки на психичен стрес, стимулира отделянето на кортизол, а кортизолът потиска имунната система, то някаква дремеща или пък нова вирусна инфекция може да се възползва от положението.

Тази проблематика е известна като психоневроимунология и тя постепенно си пробива път въпреки съпротивата на лекарите и рекламата, която ѝ правят всякакъв вид лечители. Доказателствата обаче са налице. Медицински сестри, които са вечно нещастни, по-често страдат от простудни заболявания, отколкото други, които също са изложени на вируси. По-тревожните хора по-често страдат от генитален херпес, отколкото вечните оптимисти. Във военната академия в Уест Пойнт студентите, които най-често се разболяват от мононуклеоза (инфекциозно възпаление на лимфните възли), са тези, които са най-тревожни и потиснати от работата си.

Хората, които се грижат за болни от болестта на Алцхаймер (дейност, която е свързана със силен стрес), имат много по-малък брой Т-лимфоцити (лимфоцитите, които се борят с болестите) в кръвта си от нормалното. Имунната система на хора, съкрушени от загубата на любим човек, е отслабена поне няколко седмици след смъртта му. Деца, в чиито семейства е имало скандал между родителите, са много податливи на вирусни инфекции в продължение на една седмица след това. Хората с повече стресови състояния в миналото си по-често боледуват от простудни заболявания от тези, които са имали спокоен и щастлив живот. Ако ви е трудно да повярвате на този род изследвания, имайте предвид, че повечето от тях са били повторени по един или друг начин и върху мишки или плъхове6.

Гените трябва да бъдат задействани и външните събития или съзнателното поведение могат да правят това. Много често не ние сме в ръцете на своите всемогъщи гени, а те са в нашите ръце. Ако се занимавате с бънджи скокове или имате опасна работа, или непрекъснато се страхувате от нещо въображаемо, вие ще повишите нивото на кортизола си и той ще се втурне из тялото ви да активира гени.

Трябва да се подчертае нещо много съществено. В никакъв случай не е вярно, че поведението на човека е подвластно на биологията му; по-често биологията на човека зависи от неговото поведение.

Съзнанието ръководи тялото, което от своя страна ръководи генома7.

Неоспорим факт е, че човек може да задейства така наречените „центрове за щастие“ в мозъка чрез нарочна усмивка по същия начин, както приятните мисли предизвикват усмивка. Човек наистина се чувства по-добре, когато се усмихва. Физическото състояние може да бъде изцяло под разпореждането на поведението.

Научете се да реагирате на стреса по здравословен начин8

Почивка

Стресовите събития са факти от живота. И може да не успеете да промените текущата си ситуация. Но можете да предприемете стъпки за управление на въздействието, което тези събития имат върху вас.

Можете да се научите да идентифицирате какво ви стресира и как да се грижите физически и емоционално за себе си в лицето на стресови ситуации.

Стратегиите за управление на стреса включват:

  • Хранене със здравословна диета, редовни упражнения и много сън;
  • Практикуване на техники за релаксация като опитване на тай-чи, йога, практикуване на дълбоко дишане, масажиране или научаване на медитация;
  • Отделяне на време за хобита, като четене на книга или слушане на музика;
  • Насърчаване на здрави приятелства и смеха;
  • Разходки сред природа, прегръщане на дървета;
  • Доброволчество във вашата общност;
  • Постигнете “Благосъстояние чрез щедрост“;
  • Професионално консултиране, когато е необходимо;

Вижте и съветите как да се справим със “Стреса преди контролно изследване.

Основни препоръки за бързо премахване на влиянието на стреса в организма включват9:

1. Физиологичен метод – най-ефективният

След стресова ситуация трябва да дадете на тялото добро физическо натоварване – до изпотяване. Тоест трябва да вършите нещо толкова интензивно, че да се изпотите. Не е важно какво точно ще правите: дали ще сте на тренажора, или ще миете пода. Щом сте се изпотили, значи сте отработили отделените в кръвта хормони. След това можете да се изкъпете и спокойно да се отдадете на почивка.

2. Отпускане на челюстта – ако няма възможност да поработите физически

Трябва да издърпате с пръсти долната челюст надолу и да я задържите в това положение две минути. Това ще отпусне дъвкателните мускули и значително ще облекчи състоянието ви. При това рефлекторно ще се отпуснат и други мускулни групи.

3. Ароматерапия

Етеричните масла въздействат върху обонятелните рецептори. А пътищата на обонянието преминават към таламуса в мозъка, като създават множество превключвания помежду си. Тази физиологична особеност допринася за влиянието на някои аромати върху тялото. Най-добре е да изберете сами своя аромат за терапия на стреса. Но има и общи препоръки: маслото от иланг-иланг е подходящо за почти всички жени, а маслото от розмарин – за повечето мъже. Маслото може просто да се помирише, да се намаже под носа или на челото или да се добавят две-три капки във ваната.

Наградата за това да се научите да се справяте със стреса е спокойствието и вероятно по-дълъг, по-здравословен живот.

Източници:

  1. How stress affects cancer risk – https://www.mdanderson.org/publications/focused-on-health/how-stress-affects-cancer-risk.h21-1589046.html
  2. Perceived stress level and risk of cancer incidence in a Japanese population – https://www.nature.com/articles/s41598-017-13362-8
  3. Can Stress Cause Cancer? – https://www.healthline.com/health/can-stress-cause-cancer
  4. “Геномът” – Мат Ридли. Сиела, 2019. Глава 10 – „Хромозома 10“;
  5. Колаж за кортизол – https://www.ausmed.com.au/cpd/articles/cortisol-production-use-body
  6. Martin, P. (1997). The sickening mind: brain, behaviour, immunity and disease. Harper Collins, London;
  7. Sapolsky, R. M. (1997). The trouble with testosterone and other essays on the biology of the human predicament. Touchstone Press, New York;
  8. Chronic stress puts your health at risk – https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/stress-management/in-depth/stress/art-20046037
  9. Как да премахнем вредата от стреса – https://www.gnezdoto.net/kolekcia-zdrave/3207-kak-da-preodoleem-vredata-ot-stresa-evgenii-bojiev
  10. Photo cover by Karolina Grabowska from Pexels
Споделете знанието
Създател на сайта. Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2012 и постигнах ремисия, но през 2013 получих рецидив. Тогава минах през 2 курса химиотерапия DНАР и aвтoлoжнa тpaнcплaнтaция нa cтвoлoви клетки. Сега съм доброволец към Българско Сдружение Лимфом, подкрепям други пациенти и поддържам този сайт. Повече за мен можете да прочетете в меню "За мен". Аз съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес contact@limfom.info

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *

Вижте още:
Оценяване на живота (лична история)…