Тази страница обяснява какво представлява терапията с антитела и как се използва за лечение на лимфом.

Какво представляват антителата?

 Антителата се произвеждат от имунната система на организма и са важна част от защитата му срещу инфекция. Всички клетки имат различни протеини на повърхността си, които са известни като антигени. Антителата се свързват (залепват) с антигени върху клетки, които не принадлежат към вашето тяло, например върху клетки от вируси или бактерии.

 Ако имунната ви система открие клетки, които не принадлежат на вашето тяло, тя може да произведе много различни антитела. Определено антитяло пасва само на определен антиген, като две части на пъзел. Когато се свържат с антиген, антителата привличат други клетки на имунната система, които помагат да се унищожат клетките, които не принадлежат на тялото ви.

 На картинката отгоре може да видите „моноклонално антитяло, прикрепящо се към антиген на клетка“. Терминът „моноклонални антитела“ означава, че антителата са абсолютно еднакви, така че се прикрепят към абсолютно същия антиген.

Какво представлява терапията с антитела?

 Терапията с антитела включва даване на антитела, които са специално създадени в лаборатория за прицелване в антиген върху ракова клетка. Понякога е известна като „имунотерапия“, защото помага на имунната система на организма да разпознава и реагира на рака.

 Терапията с антитела е вид прицелна (таргетна, насочена) терапия. Прицелната терапия има за цел да засегне по-ефективно и избирателно лимфомните клетки, отколкото химиотерапията и лъчетерапията, като намалява ефектите върху нормалните клетки. Увреждането на нормални клетки, като клетките в костния мозък (пореста тъкан в средата на някои от големите кости на тялото, където се правят кръвни клетки), космените фоликули и червата, причинява много от страничните ефекти от химиотерапията и лъчетерапията ,

Как действа терапията с антитела?

 Терапията с антитела може да работи по различни начини.

1️⃣ Независимо (самостоятелно) – антителата работят с имунната система на тялото, за да убиват раковите клетки по същия начин, както се унищожават инфекциите. Те могат директно да причинят смъртта на раковите клетки или да стимулират имунната система да ги убие:

• Антителата, които се свързват с антиген, наречен CD20 на повърхността на В-клетките (бе клетки), привличат клетките на имунната система, за да унищожат В клетките, към които са прикрепени. Те също помагат на В клетките да се унищожат. Тези лекарства включват ритуксимаб (Rituximab (MabThera®)) и по-нови анти-CD20 антитела, като офатумумаб (Ofatumumab (Arzerra®)) и обинутузумаб (Obinutuzumab (Gazyvaro®)). Тези видове антитела се използват при лечението на В-клетъчни лимфоми, които се развиват, когато В-клетките станат анормални.

• Антителата, които активират имунната система за унищожаване на анормални клетки, включват лекарства, наречени чекпойнт инхибитори, като ниволумаб (Nivolumab (Opdivo®)) и пембролизумаб (Pembrolizumab (Keytruda®)).

2️⃣ С химиотерапия – антителата правят раковите клетки да бъдат по-чувствителни към химиотерапията, което прави химиотерапията по-ефективна. Много видове антитела се дават заедно с химиотерапията като част от схема (режим).

3️⃣ Доставяне на други терапии – антитялото отвежда другата терапия директно към лимфомните клетки, което позволява да се назначат силни лечения с по-малко ефекти върху нормалните клетки (странични ефекти). Тези лечения включват:

• конюгат (съчетание) антитяло – лекарство: силно химиотерапевтично лекарство се съединява с антитяло, например брентуксимаб ведотин – brentuximab vedotin (търговско наименование Adcetris®);

• конюгат антитяло – токсин: токсин (естествено срещаща се отрова) се съединява с антитяло, например експерименталното лекарство денлевкин дифтитокс – denleukin diftitox (търговско наименование Ontak®);

• радиоимунотерапия: радиоактивна частица се съединява с антитяло, например 90Y-ибритумомаб тиуксетан – ibritumomab tiuxetan (Zevalin®);

Какви терапии с антитела се използват за лечение на лимфом?

 Ритуксимаб (продаван като MabThera®) е първото антитяло, използвано при лечението на лимфом. Това е моноклонално антитяло, предназначено да се свързва с антиген, наречен CD20. CD20 се намира на повърхността на специализирани бели кръвни клетки, наречени В-лимфоцити (или В-клетки). При повечето хора с лимфом, лимфомът се развива от В клетка.

 Ритуксимаб не действа при лимфоми, които са се развили от Т-лимфоцити (Т-клетъчни лимфоми). Въпреки това, раковите Т клетки в някои видове Т-клетъчен лимфом, като ангиоимунобластичен Т-клетъчен лимфом (AITL), могат да причинят анормален брой на В клетки. В тези случаи може да се даде ритуксимаб.

 Няколко терапии с антитела вече се използват за лечение на лимфом, а много други са в процес на разработване. Някои терапии с антитела са в клинични изпитвания, за да се провери колко безопасни и ефективни са те за лечение на определени видове лимфом.

👉 Вижте “Списък на таргетни терапии, одобрени за видове лимфоми”

👉 Научете повече за клиничните изпитвания на страница „Какво е клинично изпитване (проучване)“.

👉 Научете повече за таргетните (прицелни) лекарства на страница „Таргетни лекарства за лимфом“. Разберете кои терапии с антитела и други целеви лекарства са одобрени за лечение на вашия тип лимфом и дали са включени в лечението ви.

Източник: www.lymphoma-action.org.uk/about-lymphoma-treatment