Химиотерапии за ХЛ - Всичко за лимфом

Ходжкин е наричан “добрият рак“. Под това трябва да се разбира, че в по-голям процент е лечим, с продължителни ремисии и не толкова често срещани рецидиви. Лечението му както в Европа, така и в САЩ е еднакво и се използват както лъчетерапия, така и химиотерапия, като при химиотерапията се назначават няколко основни вида: ABVD, BEACOPP и Stanford V.

Пациенти с ранен стадий на болестта (I A или II A) се третират ефективно с химиотерапия или лъчева терапия. Изборът на лечението зависи от възрастта, пола, големината на тумора и хистологичния подтип на заболяването. Пациенти с по-късен стадий (III, IV А, IV B) се третират само с комбинирана химиотерапия. Пациенти, в който и да е стадий, но с широка маса в гръдния кош се третират обикновено комбинирано с химиотерапия и лъчетерапия. В България се използват няколко терапии.

Meждyнapoдният прогностичен индeĸc (Іntеrnаtіоnаl Рrоgnоѕtіс Ѕсоrе (ІРЅ) – https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9819449/) e изпoлзвaният cтaндapт зa оценка нa pиcĸa нa нaпpeднaлитe фopми нa зaбoлявaнeтo и може да се използва от лекарите при избор на конкретна терапия спрямо друга.

ABVD химиотерапия

ABVD химиотерапевтичен режим е стандартното лечение на болестта на Ходжкин в САЩ. Съкращението е акроним от четирите лекарства включени в него: Adriamycin (Doxorubicin), Bleomycin, Vinblastine, Dacarbazine. Разработена в Италия през 1970 г., лечението с ABVD обикновено отнема между шест и осем месеца, въпреки че понякога може да са необходими още терапии.

Един цикъл на ABVD химиотерапия се прави в продължение на 4 седмици. Обикновено, с две дози при всеки цикъл (ден 1-и и ден 15). Всички лекарства се прилагат интравенозно. ABVD химиотерапия обикновено се дава в амбулаторни условия, не се изисква болничен престой.

Типични дози за един 28-дневен цикъл на ABVD, са както следва:

Adriamycin (Doxorubicin) 25 mg/m2 интравенозно в ден 1 и ден 15
Bleomycin (Bleocel) 10 units/m2 интравенозно в ден 1 и ден 15
Vinblastine 6 mg/m2 интравенозно в ден 1 и ден 15
Dacarbazine (Dacbin) 375 mg/m2 интравенозно в ден 1 и ден 15

Общият брой на циклите зависи от стадия на болестта и как пациентът толерира химиотерапия. Дозите могат да бъдат забавени поради странични ефекти.

BV-AVD химиотерапия

В последните години излезе подобрена версия на горния режим, като Блеомицин е заменен от Брентуксимаб Ведотин. В европейско проучване фаза II (BREACH, последно актуализирано през 2022) се установява, че брентуксимаб ведотин (BV) плюс доксорубицин, винбластин и дакарбазин (BV-AVD) подобрява постигането на негативен ПЕТ скенер след два цикъла на лечение спрямо ABVD при нелекувани преди това пациенти с ранен стадий на неблагоприятен лимфом на Ходжкин.

В проучването се доказва, че:

PET-негативност се наблюдава при 82,3% от групата с BV-AVD срещу 75,4% от групата с ABVD след два цикъла на лечение;
Пълен отговор се наблюдава при 86,7% спрямо 78,9% в края на лечението.

Stanford V химиотерапия

По-новият Станфорд V режим е наполовина по-кратък от ABVD, но включва по-интензивен химиотерапевтичен график и лъчетерапия. В рандомизирано контролирано проучване в Италия е достигнат извода, че Станфорд V е по-лош вариант от ABVD. Терапията включва лекарствата: Doxorubicin, Bleomycin, Vinblastine, Vincristine, Mechlorethamine, Etoposide, Prednisone.

BEACOPP химиотерапия

BEACOPP е терапия, която се използва главно в Европа, за стадии, по-късни от II. Процентът на излекуване с BEACOPP схемата на лечение е приблизително с 10-15% по-висока от стандартна терапия с ABVD, при лечение на напреднали стадии. Това беше доказано на хартия в The New England Journal of Medicine (Diehl et al.), но лекарите в САЩ все още фаворитизират ABVD, може би защото някои лекари мислят, че BEACOPP индуцира повече вторична левкемия. Това не е доказано след 10 години опит с този режим. Все пак, това изглежда пренебрежимо в сравнение с по-високата честота на излекуване.

Лечението с BEACOPP е по-скъпо поради изискването за съпътстващо лечение с GCSF (растежен стимулиращ фактор) за увеличаване на производството на бели кръвни клетки. Терапията включва лекарствата: Doxorubicin, Bleomycin, Vincristine, Cyclophosphamide, Procarbazine, Etoposide, Prednisone. BEACOPP обикновено се дава в амбулаторни условия, не се изисква болничен престой. При по-високорискови пациенти, терапията се засилва като escBEACOPP.

Обикновено лечението на пациента е в цикли през 21 дни.

BEACOPP стандартен режим включва:

(B)leomycin: 10 mg/m² интравенозно през ден 8
(E)toposide: 100 mg/m² интравенозно през дни 1-3
(A)driamycin: 25 mg/m² интравенозно ден 1
(C)yclophosphamide: 650 mg/m² интравенозно ден 1
Vincristin =(O)ncovin: 1,4 mg/m² (макс 2 мг) интравенозно през ден 8
(P)rocarbazine (Натулан): 100 mg/m² перорално от ден 1 до 7
(P)rednisone (Медрол): 40 mg/m² перорално от ден 1 до ден 14

Спасителни режими химиотерапия

Спасителните режими химиотерапия (Salvage Therapy) се прилагат след рецидив на болестта и при подготовка за автоложна трансплантация. Дозата на медикаментите е по-висока и страничните ефекти по изявени. Такива схеми са:

ICE (ifosfamide, carboplatin, etoposide)

Ifosfamide: 5 g/m2, ден 2
Carboplatin: AUC 5, ден 2
Etoposide: 100 mg/m2, дни 1-3

DHAP (cisplatin, cytarabine, prednisone)

Cisplatin: 100 mg/m², ден 1
Cytarabine: 2 g/m², даван 2 пъти в ден 2
Dexamethasone: 40 mg, дни 1-4

BeGEV (Gemcitabine, Bendamustine, Vinorelbine)

Vinorelbine: 20 mg/m², ден 1
Gemcitabine: 800 mg/m², ден 1 и ден 4
Bendamustine: 90 mg/m², ден 2 и ден 3

Има и други режими, като например BEAM, IGEV, ESHAP, GVD, както и нови лекарства, които се използват за поддържане на пациентите след трансплантация. Пълен списък можете да намерите в този файл – “Hodgkin’s lymphoma treatments“, свален от www.cancertherapyadvisor.com.

Поради факта, че аз бях диагностициран с IV B стадий на болестта, моето лечение се проведе с 8 курса BEACOPP през 2012. Повече за него и как минаваше един цикъл на терапията можете да прочетете на страницата “Моят лимфом”.

През август 2013 контролен ПЕТ скенер показа наличие на увеличени лимфни възли в медиастинума. Лимфомът ми беше рецидивирал. Преминах през 2 курса с терапия DHAP и последваща автоложна трансплантация на стволови клетки през декември 2013та година. За това пиша на страницата “Моят рецидив и трансплантация.“

Споделете знанието