Показания / Приложения
Плазмените и серумни стойности на β2 MG (бета-2 микроглобулин) са се очертали като маркери за активирането на клетъчната имунна система, както и туморен маркер при някои злокачествени хематологични заболявания. Значително повишени нива на бета-2 микроглобулин могат да бъдат намерени при лимфопролиферативни нарушения, като моноклонални гамопатии на имуноглобулин G (IgG) (множествен миелом), злокачествени лимфоми и хронична лимфоцитна левкемия. Показано е, че стойностите корелират с прогнозата. Въпреки това, сами по себе си повишени нива на бета-2 микроглобулина не са специфична находка и не могат да бъдат използвани, за да се установи диагнозата.
Бета-2 микроглобулинът се отделя от активирани или убити имунни клетки. Количеството му в кръвта може да баде измерено и това да послужи като показател за имунната активация. За анализа, той се отделя от повърхността на клетки с ядра в серум. Повишени нива могат да се наблюдават при широк спектър от нарушения, които включват увеличение на клетъчното обращение и /или активиране на имунната система. Като се има предвид, че това прави бета2 микроглобулина маркер за безброй заболявания, той също така го прави относително неспецифичен маркер. Това е довело до използването му като количествен прогностичен маркер много повече, отколкото като диагностичен маркер. Всъщност, на практика няма условия, при които бета2 микроглобулина може да бъде използван, за да се постави диагноза.
Въпреки това ограничение, бета2 микроглобулинът често е част от първоначалните панели за някои заболявания (множествен миелом, макроглобулинемия на Валденщрьом, миелодиспластичен синдром), при които изходната стойност на бета2 микроглобулин засяга постановката, прогнозата и лечението.
Тълкуването зависи от конкретната клинична индикация и контекст. Референтните граници на бета2 микроглобулин в серумни или плазмени проби е 0-0.3 мкг/мл (б.а. – при лабораторния анализ в НСБАЛХЗ референтните стойности са 1.0 – 2.4 мг/л.).
При условията, за които бета2 микроглобулин се използва като прогностичен маркер (мултипленен миелом, лимфом, левкемия), ниски серумни нива на бета2 микроглобулин по същество посочва намаляване на активността на заболяването или липсата на такова заболяване. Въпреки това, ниските нива на бета2 микроглобулина никога не се използват, за да се изключи определено заболяване (например лимфом) при липса на други, по-категорични тестове.
Повишените серумни нива на бета2 микроглобулина отразяват повишена активност на конкретния болестен процес и може да бъде изключително чувствителен маркер за тази цел в много хематологични заболявания. Абсолютната стойност е по-маловажна от историческите стойности, освен в някои ситуации, като например пациенти с множествен миелом, в които стойност по-малко от 4 мкг/мл (б.а. – при референтна нормална стойност 0-0.3 мкг/мл) е установено, че се съотнася към повишена преживяемост.
Повишените нива на B2M в кръвта показват, че има проблем, но те не са диагностика на конкретна болест или състояние. Те наистина отразяват активността на заболяването и туморния товар, и когато човек е бил диагностициран с множествена миелома, левкемия или лимфома, е вероятно те да имат по-лоша прогноза, ако нивата на кръвния B2M са значително повишени. Намаляване на концентрациите при пациент с множествен миелом, показват, че той реагира на лечението. Устойчиви или нарастващи нива показват, че лицето не реагира.
Многовариантен анализ, включващ вид на лечението, възраст, пол, Б симптоми, етап, наличие на bulk формации, албумин, натрий, алкална фосфатаза, аспартат аминотрансфераза, лактат дехидрогеназа (ЛДХ) и бета-2 микроглобулин, поставя бета-2 микроглобулина сред трите най-влиятелни независими променливи за прогнозиране на степента на отговор, продължителността на ремисия и общата преживяемост.
Нивата на ß2MG се анализират почти винаги в комбинация с нивата на лактат дехидрогеназата ЛДХ (LDH), а винаги в контекста на всички биохимични показатели.
Има ли нещо друго, което трябва да знам?
Състояния, свързани с повишено ниво на производство или унищожаване на кръвни клетки, тежки инфекции, вирусни инфекции като CMV (цитомегаловирус) и някои условия, които активират имунната система, като възпалителни заболявания и автоимунни заболявания, могат да доведат до увеличаване на B2M нива.
Лекарства като литий, циклоспорин, цисплатин, карбоплатин и антибиотици от групата на аминогликозидите могат да увеличат концентрацията на B2M в кръвта и / или урината.
Скорошни медицински ядрени процедури и рентгенови контрастни материи могат да повлияят на резултатите от теста за измерване на нивото на бета-2 микроглобулин.
Източници:
www.emedicine.medscape.com
www.ncbi.nlm.nih.gov
www.labtestsonline.org
www.cancernetwork.com
