Силата ти е безкрайна, можеш всичко!

Име: Нели Григорова

Местоживеене: Горна Оряховица

За мен: Любимата ми дейност е пътуването и опознаването на нови и интересни места и четене на книги. Професията ми е графичен дизайнер и връзка с клиенти.

Роля: дъщеря, племенница, сестра, съпруга, любяща леля и вуйна!

Meчтае за: детенце и щастливо семейство.

Диагноза

Ходжкинов лимфом по типа на смесен целуларитет с преход към нодуларна склероза | B bulky kc

Диагностициране

Всичко започна в края на 2015 година. Бях на 18.

Предстоеше ми абитуриентски бал, имах мечти, планове и онова усещане, че целият живот е пред мен. Тогава дори не подозирах, че само няколко месеца по-късно ще трябва да науча толкова много за живота, за страха и най-вече за самата себе си.

През януари 2016 година чух диагнозата Ходжкинов лимфом. На 18 години думата „рак“ звучи нереално. Все едно говориш за някой друг. Не знаеш какво ще последва и колко дълъг ще бъде пътят. Няма и кой да ти обясни, да ти даде съвети.

А моят път се оказа дълъг.

Лечение

Последваха осем курса BEACOPP, първа ремисия през юни 2016 година и 20 дни лъчетерапия през ноември. Мислех, че всичко приключва. Но не приключи. През 2017 година заболяването остана в застой. Тогава започнах да търся други възможности и пробвах алтернативно лечение. Не защото не ме беше страх, а защото винаги съм вярвала, че има още какво да направя.

През май 2018 година, след плеврален излив, потърсих консултация в НСБЛХЗ. Там ми предложиха лечение, включващо автоложна стволовоклетъчна трансплантация. Приех. Следваха два курса високодозова химиотерапия DHAP, протокол BEAM и на 14 декември 2018 година – първата ми трансплантация. След нея лечението продължи с още 12 курса Brentuximab през 2019 година.

През тези години болницата се превърна в място, в което не просто се лекувах. Там срещнах хора.
Хора със същите страхове, със своите истории и своите надежди. Понякога се сближавахме за дни, но тези дни бяха достатъчни, за да станем важни един за друг.
Радвахме се заедно на малките победи.
Един добър резултат.
Един по-добър ден.
Понякога просто фактът, че някой днес се чувства малко по-добре.
В болницата научаваш, че малките неща всъщност никак не са малки.
И между всички лечения ние пътувахме. Много.
Това беше моят начин да не позволя на болестта да заеме целия ми живот. Исках да виждам места, да създавам спомени, да се смея и да имам снимки, които не са само от болнични стаи.
Не чаках да приключи лечението, за да започна да живея.
Живеех между леченията.
И мисля, че точно това ме съхрани.

През 2020 година преминах през още четири курса BeGEV и шест курса Nivolumab.

А светът междувременно се промени. COVID-19 направи тази година още по-страшна. Всичко се случваше по-бавно, по-трудно и с много повече неизвестни. Изолацията и страхът бяха част от ежедневието, а на фона на всичко това предстоеше още една огромна битка.

Алогенната трансплантация

Този път моят донор беше брат ми — 10/10 съвместим. През декември 2020 година преминах през подготовката по протокола TT-Flu-Mel + PTCy, а на 16 декември 2020 получих стволовите клетки от брат ми.

Още един шанс. Още едно начало.
И отново – напред.
Възстановяването след трансплантацията също не беше лесно. Имаше страхове, ограничения, физическа и емоционална умора. Трябваше отново да се науча да се доверявам на тялото си и постепенно да се върна към живота.
Но аз никога не съм се предавала.
И всъщност никога не съм се възприемала като „болна“.
Да, имах заболяване. Преминавах през лечение.
Но не съм казвала „аз съм болна“ като присъда.
За мен това винаги е било нещо, през което трябва да премина.
Част от историята ми. Но не и нейният край.
И вярвах в това, дори когато беше трудно да повярвам в каквото и да било друго. А после животът ми подари един ден, за който дори не съм смеела да си мечтая.
През 2022 година се омъжих. За човека, който беше до мен през целия този път.
След всички болници, лечения, страхове и неизвестни стоях в сватбена рокля до човека, когото обичам.
И в този момент разбрах колко далеч съм стигнала. Някога бъдещето ми е било въпросителна. А сега имах своя най-щастлив ден.
Имах любов. Имах семейство. Имах бъдеще.
Днес работя, развивам се, имам цели, мечти и планове. Пътувам и продължавам да създавам спомени.
И когато някой ме потърси с въпрос за заболяването, лечението или трансплантацията, се опитвам да бъда насреща. Знам колко много означава да имаш някого, който вече е минал по този път.
Говоря и за донорството на стволови клетки, кръвта и тромбоцитите. Защото знам какво означава да чакаш помощ.
Знам какво означава някой да ти даде шанс. Моят брат ми даде този шанс.
И ако моята история може да накара поне един човек да стане донор, да дари кръв или тромбоцити или просто да повярва малко повече, че има надежда – тогава всичко, през което съм преминала, има още по-голям смисъл.
Днес не мога да кажа, че забравям всичко, което се е случило.
Не искам и да го забравям.
То ме е направило човека, който съм.
Научи ме да ценя времето, хората, пътуванията, малките радости и най-обикновените дни.
Научи ме, че животът може да бъде страшно труден и въпреки това да бъде прекрасен.
И ако трябва да събера всичко в едно изречение, то е много просто:
Никога не съм вярвала, че това е краят на моята история.
Защото не беше. Това беше само една трудна глава.
А историята ми продължава. И аз продължавам с нея. ❤️

Лимфомът не е крайната точка на пътя ми, той е леко отклонение – препятствие, през което просто трябва да премина! – това беше мисълта, която ме водеше.

Ремисия

След преминатата алогенна трансплантация през 2020 съм в официална ремисия.

Послание

„Силата ти е безкрайна, можеш всичко, стига да го поискаш“

За проекта

Историята е публикувана със съгласието на автора. Разказът и думите са нейни.

Нели Григорова е участник в проекта „И днес сме тук!“ – изложба на снимки „Тогава и Сега“ на пациенти с онко-хематологични заболявания. Проектът се реализира със съдействието на Българско Сдружение Лимфом по случай 20 години от създаването на Сдружението. Премиерата на проекта е по време на Годишната среща на Сдружението на 17-18.10.2026.

Фотограф и реализатор на идеята е Станислава Иларионова – доброволец към Сдружението и съпруга на Мартин Монов – създател на този сайт.

Прочетете и други истории на пациенти в раздел „Истории за надежда„.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!