Светлината идва след нощта

Име: Антония Апостолова

Местоживеене: Асеновград

За мен: работя като консултант индивидуално банкиране в Банка ДСК. Имам две прекрасни дечица – момичета на 5 и 3 годинки.

Диагноза: лимфом на Ходжкин

Диагностициране: Бях диагностицирана преди 10 години – 18.03.2016 – няма да забравя тази дата!

Всичко започна от една обикновена настинка, която продължи повече от обикновено, майка ми забеляза подутина на шията ми съвсем случайно. Започна се с изследвания, прием на витамини и какво ли не, след което последва биопсия. Резултатът беше – лимфом на Ходжкин, нодуларна склероза. Бях чела в интернет за това заболяване и когато чух, си казах „имам рак, ще умра!„.

За щастие имах късмета да попадна на екипа на проф. Горанов в Клиниката по Хематология в УМБАЛ Св Георги – Пловдив. Последваха още изследвания, второ мнение на биопсията в Дървеница, София и ПЕТ скенер в тогава Сити клиник – София с резултат „лимфом на Ходжкин, смесен целуларитет, 2ри Б стадий„.

Лечение

Тъй като аз все още не бях семейна, нямах деца, от екипа ме пратиха при специалист, с който да обсъдим замразяване на яйцеклетки. В резултат на изследванията, обаче се оказа, че имам Трета Б група, което изискваше почти незабавна конизация, след която трябваше да имам период поне два или три месеца възстановяване, за да извършим процедурата, която така и не се състоя – лечението на лимфома трябваше да започне, нямаше как да чакаме.

В онзи момент имах чувството, че ударите нямат край, не виждах светлина.

Лечението започна, преминаха 4 курса химиотерапия ABVD, последва скенер, който обяви резултат: „пълен отговор от лечението„, но екипът реши да премина още два курса химиотерапия и лъчетерапия. Финалният ПЕТ скенер отново показа наличие на активност, последва нова биопсия, която за щастие показа отрицателен резултат.

Послание:

„Дори и след най-тъмната нощ, Светлината се появява!“

На 10.02.2017 година приключи лечението ми с пълна ремисия. Така вече 10 години. През 2021 станах майка за пръв път, а през 2023 се роди и второто ми дете. Горда майка съм на две момиченца и всеки ден благодаря на Господ, че беше до мен и ми помогна да се преборя…

За проекта

Историята е публикувана със съгласието на автора. Разказът и думите са нейни.

Антония Апостолова е участник в проекта „Все още сме тук!“ – изложба на снимки „Тогава и Сега“ на пациенти с онко-хематологични заболявания. Проектът се реализира със съдействието на Българско Сдружение Лимфом по случай 20 години от създаването на Сдружението. Премиерата на проекта е по време на Годишната среща на Сдружението на 17-18.10.2026.

Фотограф и реализатор на идеята е Станислава Иларионова – доброволец към Сдружението и съпруга на Мартин Монов – създател на този сайт.

Прочетете и други истории на пациенти в раздел „Истории за надежда„.

Искате ли и Вие да сте Посланик на надежда? Искате ли да сте човекът, който посява надежда в сърцата на хората, които преминават през лечение? Пишете ми на contact@limfom.info и разкажете историята си!