Да лекува лимфом с по-малко дългосрочни странични ефекти
Д-р Дейвид Щраус, онколог, който специализира в лечението на различните видове рак на кръвта, включително лимфом, при Мемориален Онко-център Слоун-Кетеринг в Ню Йорк, САЩ (Memorial Sloan-Kettering Cancer Center (MSKCC)), се фокусира върху откриването на схеми на лечение на лимфом на Ходжкин, които водят до по-малко странични ефекти, без да се прави компромис с тяхната успеваемост.
Работата му е продиктувана от проучвания, които показват, че докато повечето пациенти с ЛХ живеят дълъг и здравословен живот, значителен брой от тях, десетилетия по-късно, страдат от усложнения в следствие на лъчелечение и химиотерапия, включително вторичен рак и сърдечни проблеми.
Лимфомът, най-често срещания вид рак на кръвта, има два основни варианта: лимфом на Ходжкин (HL) и неходжкинов лимфом (NHL), които от своя страна се делят на подвидове.
Обикновено се използва химиотерапия, лъчева терапия, или комбинация от двете за лечение на лимфома, който често се диагностицира при млади хора, където напредъка при намаляване на дългосрочните странични ефекти от лечението е особено важно. При специални обстоятелства или рецидивираща болест, трансплантацията на стволови клетки или костен мозък също се използва като опция за лечение.
В статия, публикувана 20 януари на сайта на MSKCC, медицинският и научен писател Джули Гришам съобщава, че д-р Щраус е провел проучване за изследване на това как пациенти с ранен стадий на болестта реагират на по-слабо интензивно лечение, отбелязвайки, че ранните резултати показват, че тези пациенти се справят добре и без лъчетерапия и с по-малко агресивна химиотерапия. Д-р Щраус предупреждава обаче, че е необходимо повече време, за да потвърди тези първоначални заключения.
През декември, д-р Щраус представи заключенията си на годишната среща на Американското дружество по хематология (ASH). При фаза 2 на многоцентрово проучване се използва PET скенер за установяване на наличието на остатъчно заболяване след първоначалното лечение, за да помогне да се определи дали е нужно допълнително лечение По този начин може да се избегне прилагането на ненужно високи дози химиотерапия, ако това не е необходимо, за да се постигне положителен резултат при лечението на конкретния пациент.
Д-р Щраус е клиничен лекар към Отделението за лимфома към Департамента по медицина на MSKCC и има сериозна клинична практика в продължение на повече от 30 години, като предимно е лекувал пациенти с малигнени (злокачествени) лимфоми, хронична лимфоцитна левкемия и мултиплен миелом.
Неговият сайт отбелязва дългогодишния му изследователски интерес към злокачествените лимфоми и съобщава, че той е автор на повече от 150 публикации по темата, и че рецензира публикации в тази сфера. Провеждал е клинични проучвания сред пациенти с лимфом на Ходжкин, кожен Т-клетъчен лимфом, както и HIV-свързани лимфоми, а е правил и проучвания за оценка на качеството на живот и пост-терапевтични проблеми в дългосрочен план при пациенти с лимфоми.
Централен фокус на изследванията на д-р Щраус е документирането и опит за подобряване на резултатите в дългосрочен план на пациенти, преминали през лечение. Д-р Щраус обяснява на Гришам, че средната възраст на пациентите в последното изследване е между 25 и 30, което е типично за хора с лимфом на Ходжкин. Той отбелязва, че докато пациенти, излекувани чрез стандартни схеми на лечение, се очаква да живеят дълго време, проучванията също така показват, че 40 години след лечението, само 25 на сто от оцелелите са все още живи, като най-много преждевременни смъртни случаи са свързани с по-късно проявяващи се усложнения на лечението и по-специално онези лечения, свързани с лъчева терапия.
Д-р Щраус отбелязва, че водещите причини за смъртността сред пациентите с лимфома са вторичните тумори, които обикновено са свързани с радиационна терапия, с допълнително усложнение от остатъчни странични ефекти от химиотерапията в някои случаи.
Лъчетерапия в областта на врата и гърдите може да доведе до увреждане на сърдечно-съдовата система, стесняване на артериите на врата, което може да причини инсулт, коронарна артериална болест и повреди на сърдечните клапи – като рисковете се увеличават при използване на радиация и химиотерапия.
ABVD е схема на химиотерапия, използвана като първа линия на лечение на начални стадии на лимфома на Ходжкин, съдържаща A: доксорубицин (Adriamycin), B: блеомицин (Blenoxane), V: винбластин (Velban) и D: дакарбазин (DTIC-Dome). В презентацията си пред Американското Общество на Хематолозите, д-р Щраус съобщава резултатите от фаза 2 на проучването си, в което се използва PET сканиране като биомаркер за промяна на лечението според състоянието на конкретния пациент. Проучването установява рецидив на болестта в едва осем от 131 пациенти, които са получили по-малко интензивно лечение само с ABVD, при средно проследяване на пациентите от две години. Тази ставка, съобщава той, е толкова добра или дори по-добра от това, което може да се очаква от пациенти, приемащи по-продължителни курсове химиотерапия и лъчелечение. Освен това, той очаква пациентите с негативен резултат от PET-скенера, т.е. на които не се открива рак при сканирането, да имат много ниска вероятност от поява на заболяването.
Д-р Щраус обръща внимание, че това са първите резултати, и че екипът ще продължи проследяването при тези пациенти. Но в същото време, тези предварителни заключения са основание за предположение, че подход с по-малко интензивно лечение може да бъде също толкова полезен за пациентите колкото и стандартното или по-интензивно лечение, но с по-малко дългосрочни странични ефекти.
Относно пациенти, които се нуждаят от лъчетерапия, д-р Щраус и колегите му търсят начини как това може да бъде направено по по-безопасен начин, и планират съвместно проучване с радио-онколога от MSKCC Орен Калон за съществено намаляване на размера на тъканите, облъчвани със стандартна лъчетерапия, и за използването на нови, по-прецизни техники, като протонна терапия например, за да се намали ненужно облъчването на други органи и тъкани.
Д-р Калон отбелязва, че в Мемориалния Център Слоун Кетеринг, той и други радиационни онколози използват модерни радиационни техники, които включват лечение в положение на пациента легнал по корем, дълбоко задържане на дъха при вдишване, частично облъчване на гърдата, лъчелечение с модулиран интензитет (IMRT) и протонна терапия. Протонната терапия доставя високи дози радиация до лъче-резистентни тумори за подобряване на дългосрочния контрол върху заболяването при минимизиране на количеството на радиация, доставено до здрави тъкани, разположени в непосредствена близост до тумора.
Най-новата протонна технология за терапия е облъчване със супер тесен и насочен лъч (PBS – pencil beam scanning) – ултра-тесен протонен лъч, който дозира радиацията още по-прецизно в самия тумор. PBS позволява лекарите да “оцветят” тумора с радиация, което допълнително намалява до минимум радиационното облъчване на здрави тъкани и намалява риска от нежелани реакции.
Д-р Калон участва в няколко клинични изпитвания, за да се определят по-добре потенциалните ползи от протонната терапия, както и за оптимизиране на облъчването.
Д-р Щраус има конкретно основание за фокуса на неговите изследвания. Той споделя: “Много ми е тъжно, когато пациенти, които съм лекувал от рак, се връщат да ме видят години по-късно и виждам как страдат от всички тези странични ефекти. Много е разочароващо да излекуваш лимфома на някой пациент, само за да почине по-късно от усложненията от лечението. И, въпреки че лъчевата терапия днес е много по-безопасна от онази, която се е използвала, когато много от тези пациенти, които днес вече са на средна възраст са били лекувани, ние смятаме, че тя може да се прилага още по-безопасно, ако е необходима. “
Източници: Memorial Sloan-Kettering Cancer Center (MSKCC), Американското онкологично дружество – American Cancer Society
