Тази статия разглежда накратко какво представляват CD маркерите върху клетките, защо са важни и каква роля играят при лечението на лимфомите. Статията не претендира за изчерпателност. Цели да даде основно знание на пациентите.
Всеки пациент, диагностициран с лимфом, минава през сравнително сходен път. Този път най-често включва биопсия на лимфен възел за твърдите лимфоми и кръвни изследвания за левкемиите. При биопсията се изваждат един или повече лимфни възли, които след това се дават на патолози за изучаване чрез различни методи, за да се достигне до конкретна диагноза.
👉 Вижте и страницата „Пътят на пациента“.
Един тип клетки – много видове лимфоми
Опитайте се да си представите един-единствен тип клетки, който поражда десетки различни видове рак – всичките с едно име. Различни видове лимфом могат да се развият в лимфните ви възли, в мозъка ви, като заболяване на стомаха или по цялата ви кожа. Не могат да бъдат различени само по местоположение – лимфом, открит на някое от тези места, може да бъде един от много видове. И изборът на най-доброто лечение зависи от познаването на конкретния тип.
Какво представляват CD маркерите?
На повърхността на лимфоцитите – клетките, които се трансформират в лимфоми – лежат някои уникални молекули. Те са кръстени CD (си ди) маркери. Тъй като нормалните лимфоцити се развиват от нови клетки до зрели клетки, тези маркери се променят. Установено е, че лимфомите, които преди са изглеждали сходни под микроскопа, имат различни маркери на повърхността си.
Какво е клъстер на диференциация?
CD е съкратено от cluster of differentiation (клъстер на диференциация). Това е повърхностен маркер, който идентифицира определена линия на диференциация на клетките. CD антигените са молекули, първоначално дефинирани като присъстващи на клетъчната повърхност на левкоцитите и разпознати от специфични молекули на антитела, но сега вече включват някои вътреклетъчни молекули и молекули, присъстващи в клетки, различни от левкоцити.
Следва се протокол, използван за идентифициране на молекули на клетъчната повърхност с цел имунофенотипизиране на клетките чрез имунохистохимия (ИХХ).
Имунохистохимия
Няколко болести или подтипове на болестта могат да изглеждат еднакви или изглежда да имат подобни клетки под микроскоп, но имат различни поведения и различни видове лечение. Един от начините да ги разграничим е да открием специфични молекули на тези клетки, които действат като маркери.
Имунохистохимията (ИХХ) е техника, която използва антитела – молекули, които могат да търсят, идентифицират и се прикрепят към тези маркери върху клетките. Самите антитела са проектирани да работят с тагове, които могат да бъдат открити или наблюдавани под микроскоп, като флуоресцентно оцветяване, което помага да се направи точна идентификация.
ИХХ намира многобройни приложения в медицината, особено при диагностицирането на рака. Лимфомите са сред раковите заболявания, които са най-зависими от ИХХ, за да бъдат взети правилни решения за и лечение.
Ето как изглежда примерна ИХХ от биопсия:
Ако при изследването не се открият положително маркирани CD20 клетки, то няма как да бъде използвано за лечение лекарство, което таргетира CD20, защото няма да е ефективно.
Значението на CD маркерите за лимфом
Определянето на CD маркерите е от решаващо значение при избора на най-доброто лечение за лимфомите, но не винаги е било на разположение. До преди няколко десетилетия патолозите разграничавали само няколко вида лимфом под микроскопа. Често обаче се оказвало, че поведението на един и същи вид тумор е различно при различните индивиди.
Днес диагнозата лимфом просто не е пълна, освен ако първо не бъдат идентифицирани няколко маркера. За да се постави определен лимфом в подходящата група, се използва имунохистохимия за откриване на тези специфични молекули върху клетки от биопсични проби. Това помага да се идентифицира специфичната линия и стадий на развитие на лимфома.
Как се използват маркерите при лечението
Някои лимфоми са В-клетъчни лимфоми (произлизат от B-клетките), а някои са Т-клетъчни лимфоми (произлизат от Т-клетките) (вижте класификацията на лимфомите). Но В-клетките и Т-клетките могат да изглеждат идентични под микроскоп. Въпреки че изглеждат идентични, раковите заболявания, включващи тези клетки, могат да се държат много различно и да реагират по различен начин на различни лекарства.
Нека видим конкретен пример: CD20 е маркер или антиген, открит на повърхността на В-клетките, но не и Т-клетките. Дифузният едроклетъчен В-клетъчен лимфом (рак на В-клетките) може да изглежда идентичен с анапластичния едроклетъчен лимфом (рак на Т-клетките) под микроскоп.
Тестът за имунохистохимия може да потвърди наличието на CD20 – антигенът, открит върху В-клетките, за да потвърди, че ракът е DLBCL, а не анапластичен едроклетъчен лимфом. Анапластичният едроклетъчен лимфом, за разлика от него, може да се разграничи чрез наличието на CD30 антиген.
Маркери и лекарства
Днес имаме специфични лекарства, които атакуват CD молекули на повърхността на някои лимфомни клетки. Тези лекарства – наречени моноклонални антитела – атакуват само клетки, които имат определен CD маркер.
Примери за CD маркери, насочени към лечението на лимфом, включват моноклонално антитяло Rituxan (ритуксимаб), което е насочено към CD20 антигена, присъстващ на повърхността на някои клетки на лимфом, както и някои клетки на хронична лимфоцитна левкемия.
Списък с лекарства и таргетираните им CD маркери
Rituximab (MabThera) ⇒ CD20
Ритуксимаб (познат като мабтера) е терапия с моноклонални антитела, която се прикрепва към протеин, наречен CD20. Вижте повече за мабтера тук – „Rituximab (MabThera)“.
Мабтера се използва в схемите за лечение на дифузен едроклетъчен В-клетъчен лимфом (DLBCL), хронична лимфоцитна левкемия / дребен лимфоцитен лимфом (CLL/SLL) или фоликуларен лимфом в напреднал стадий. Също така се използва широко за лечение на други видове В-клетъчен неходжкинов лимфом и нодуларен лимфоцитно-преобладаващ лимфом на Ходжкин (NLPHL).
Brentuximab vedotin (Adcetris) ⇒ CD30
Брентуксимаб ведотин е вид терапия с антитяло, наречена конюгат антитяло. Брентуксимаб може да се използва само, ако вашите лимфомни клетки произвеждат протеин, наречен CD30. Клетките от вашата биопсична проба може да бъдат тествани за CD30, преди да можете да приемате брентуксимаб ведотин.
Използва се при лечение на лимфом на Ходжкин, системен анапластен едроклетъчен лимфом (ALCL) и Т-клетъчен кожен лимфом.
👉 Вижте страницата „Какво е Брентуксимаб“
Obinutuzumab (Gazyvaro) ⇒ CD20
Обинутузумаб е терапия с моноклонални антитела, която се прикрепва към протеин, наречен CD20. Използва се при лечение на хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ), дребен лимфоцитен лимфом (ДЛЛ), фоликуларен лимфом.
Ofatumumab (Arzerra) ⇒ CD20
Офатумумаб е терапия с моноклонални антитела, която се прикрепва към протеин, наречен CD20. Използва се при лечение на хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ).
Polatuzumab vedotin (Polivy) ⇒ CD79b
Полатузумаб ведотин е вид терапия с антитяло. Той се прикрепя към протеин, наречен CD79b. Одобрен е за лечение на възрастни с дифузен едроклетъчен В-клетъчен лимфом (DLBCL), който е рецидивирал или не се е повлиял от предишно лечение, и които не могат да имат трансплантация на стволови клетки.
Tafasitamab (Monjuvi) ⇒ CD19
Тафаситамаб е терапия с моноклонални антитела, която се прикрепя към протеин, наречен CD19. Одобрен е за лечение на възрастни с дифузен едроклетъчен В-клетъчен лимфом (DLBCL), който се е върнал или не е отговорил на предишно лечение, и които не могат да минат трансплантация на стволови клетки.
Има много видове маркери, но за момента само някои от тях могат да бъдат таргетирани чрез лекарства. Пълен списък на маркерите, свързани с лимфомите и информация за тях може да бъде открит например тук: CD markers for lymphomas – https://www.pathologyoutlines.com/lymphoma.html
👉 За подробности вижте страницата “Таргетни лекарства за лимфом”
Маркери при опр/таргетни-лекарства-за-лимфомеделяне на прогнозата
Развитието на медицината не спира до тук. Някои специални маркери (един от тях наречен bcl-2) могат дори да кажат на лекаря колко добре ще се развие заболяването ви.
Тук примерът е свързан с фоликуларния лимфом (FL): той е вторият най-разпространен подтип на неходжкинов лимфом (дифузен едър B-клетъчен лимфом (DLBCL) е най-често срещаният). FL също е пример за това, което е известно като индолентен лимфом, което означава, че това е рак, характеризиращ се с по-бавен растеж и продължително преживяване дори без терапия. Има доста различни варианти за лечение за FL, но болестта се различава от човек на човек.
Съществуват прогнозни индекси, като Международния прогностичен индекс и по-конкретно Международният прогностичен индекс на фоликуларния лимфом (FLIPI), който може да ви помогне да дадете представа с какъв тип FL имате работа и как той може да се държи. BioFLIPI е по-нов и по-точен индекс, който включва и наличието или липсата на CD4 маркер.
Биспецифични антитела
В проучвания е и нов тип терапия с антитела. Тя използва така нареченото „биспецифично антитяло“. Биспецифичните антитела се придържат към два различни целеви протеина – един върху лимфомната клетка и един върху здрава Т клетка (това са имунни клетки, които могат да убиват други клетки). Това помага на Т-клетките да намерят и унищожат лимфомните клетки.
Например CD20-CD3 биспецифично антитяло, което фирмата Рош проучва.
Свързването на T-клетъчно биспецифично антитяло с CD20 върху злокачествени B клетки и CD3 върху T клетки ангажира T клетките и пренасочва тяхната активност срещу B клетките. T-клетъчното активиране, резултат от взаимодействието CD20-CD3, стимулира пролиферацията / разпространението на предварително съществуващите T клетки, които могат допълнително да допринесат за изчерпването на злокачествените B клетки.
Тъй като все повече изследвания се насочват към тези маркери, през цялото време се появяват нови приложения. Може да се каже, че лечението на лимфомите вече е навлязло в ерата на молекулите.
В следното видео можете да видите обяснено нагледно какво е CD в имунологията. Можете да добавите автоматичен превод на субтитрите на български език от настройките.
Източници:
- Имунохистохимия (IHC) – https://bg.approby.com/имунохистохимия-ihc
- Корично изображение CD антигени – (2011) CD Antigens. In: Schwab M. (eds) Encyclopedia of Cancer. Springer, Berlin, Heidelberg. https://doi.org/10.1007/978-3-642-16483-5_947
- Изображение Cluster-of-Differentiation – https://www.creativebiomart.net/Cluster-of-Differentiation.htm
- Immunophenotyping – https://www.creativebiomart.net/Cluster-of-Differentiation.htm
- Targeted treatments and antibody therapy – https://lymphoma-action.org.uk/about-lymphoma-treatment-lymphoma/targeted-treatments-and-antibody-therapy
- Targeted treatments and antibody therapies available for lymphoma – https://lymphoma-action.org.uk/about-lymphoma-treatment-lymphoma-targeted-treatments-and-antibody-therapy/targeted-treatments-and
- B cell cluster differentiation antigens (4th International Workshop and Conference on Human Leukocyte Differentiation Antigens – Vienna, 1989) – https://www.semanticscholar.org/paper/Human-B-cells%3A-differentiation-and-neoplasia.-Mulligan/f61ad0cbb0da8bf3453f8f28663bf81fc94d1a70/figure/1
- Stains (IHC & special) & CD markers / Hemepath – https://www.pathologyoutlines.com/stains.html
- CD markers for lymphomas – https://www.pathologyoutlines.com/lymphoma.html
- Human full CD markers chart – https://www.abcam.com/primary-antibodies/human-cd-antigen-guide
