FacebookGoogle PlusEmail
Close
Радостта от живота

Най-голямата ми амбиция…

Най-голямата ми амбиция… е да живея самия живот!*

 Когато бях малка, имах много мечти.

 Знаете, стандартните за момичетата неща. Първо искаш да си „принцеса“, после идват по-големите мечти. Обожавах да рисувам, исках да стана моден дизайнер. Посещавах курсове в гимназията и се сдобих с умения и по това.

 Хубаво е да има амбиции, цели, мечти. След време имаме още и още. Нови, някои по-лесни, а някои по-трудни.  Днес, 2 години след моето изпитание с лимфома, се замислих за един цитат от Джон Ленън:

„Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.“

 Това е красиво послание.

 Замислих се, вече и аз искам това. Просто да живея живота. Такъв, какъвто е. Красив, несъвършен. Понякога забавен, понякога тъжен. С всички негови обрати. След моя обрат, наречен лимфом на Ходжкин, не искам нищо друго.

Сега, най-голямата ми амбиция е… просто да живея самия живот.

 Нямам амбиции непременно да имам професионална и успешна кариера, не искам да спечеля милиони, или да стана звезда. Вече ми стига всичко малко, което може би преди не съм забелязала. Или съм подминавала с лека ръка. Искам просто да се радвам на слънцето, на разходките сред природата. На студеното питие през лятото, и на морския бриз. На птиците, които предвещават началото на пролетта.

 Искам да живея живот, който ми носи радости, макар и малки. Който носи усмивка на любимите ми хора. Амбициите са хубаво нещо, но всичко трябва да бъде с граница. Нямам големи амбиции.

Искам просто да Живея!

Да бъда здрава – аз и моите близки. Да живеем на пръв поглед един обикновен живот, но всъщност по най-красивия начин – а именно да се будим всяка сутрин и да очакваме с надежда изгрева на слънцето. Да носим надеждата в себе си, че всичко ще бъде наред. Това е най-доброто, което можем да направим…

 А сега…

 Сега отивам да допия ароматното си кафе и да се насладя на… Живота. Такъв, какъвто е за мен в момента.

  И да благодаря за чудото на новия ден.


* Автор е Велислава Велева, която създава записите в категория „Мисли и чувства„. Това са размисли за живота и чувствата ѝ по време на, и след лечението, през което е преминала. Нейната история можете да прочетете тук – „След буря трябва да успееш сам да се изправиш„.

 Сега тя е #ПосланикНаНадежда.

 Можете да се свържете с нея на мейл адрес velislava_galinova@abv.bg .

Преминах лечение за лимфом на Ходжкин през 2015. Сега подкрепям други пациенти и пиша в категорията "Мисли и чувства". Тук са споделени моите размисли и емоции по време на и след лечението. Повече за мен можете да прочетета на страницата "След буря трябва да успееш сам да се изправиш" в категорията "Истории за надежда". Сега съм Посланик на надежда. Можете да ми пишете на мейл адрес velislava_galinova@abv.bg

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуванЗадължителните полета са маркирани с *

Вижте още:
  Всяка година на 4…