Каква е ролята на имунохистохимията (ИХХ) при диагностициране на лимфома?

Въведение

Световната Здравна Организация класифицира общо лимфомите на лимфом на Ходжкин (HL) и неходжкинов лимфом (НХЛ). Неходжкиновият лимфом се подкласифицира допълнително въз основа на етапа на съзряване (незрели спрямо зрели) и клетката на произход [В-клетка, Т-клетка или естествен убиец клетка (NK)].

Морфологичната оценка взема предвид анатомичните архитектурни промени в лимфоидния орган [т.е. В-клетъчен фоликул (фоликуларен център, мантия или маргинална зона) или Т-клетъчни региони (интерфоликуларни или синусови области)].

Ако е налице анормална популация от клетки (в различна или еднаква морфологична форма), се прави определяне на модела (дифузен или нодуларен), размера на клетката (малка, средна, голяма) и ядрените характеристики (например кръгло ядро, неправилно, набраздени с кондензиран, диспергиран или бластичен хроматин).

Уникалната характеристика на лимфомите е фактът, че те се разглеждат като клонална пролиферация на лимфоцити, спрели в различни етапи на диференциация, като по този начин се обобщават етапите на нормалната диференциация на лимфоцитите.

Имунохистохимията (ИХХ) с различни антитела идентифицира специфичната линия и етап от развитието на лимфома.

Определя се кой панел от маркери ще се използва въз основа на морфологична диференциална диагноза (нито един маркер не е специфичен), който включва левкоцитен общ антиген (LCA), В-клетъчни маркери (CD20 и CD79a), Т-клетъчни маркери (CD3 и CD5) и други маркери като CD23, bcl-2, CD10, cyclinD1, CD15, CD30, ALK-1, CD138 (базирани на цитоархитектурен модел).

Роля на ИХХ при определянето на подтипа лимфом

Тъканта от биопсията на лимфния възел се подлага на изследване с антитела за проверка за определени антигени (маркери). Антителата обикновено са свързани с ензим или флуоресцентно багрило. След като антителата се свържат с антигена в тъканната проба, ензимът или багрилото се активират и антигенът може да се види под микроскоп. Така може да се разбере дали има или няма определен вид протеин върху повърхността на дадена клетка и се маркира с + при наличие и – при липса.  Комбинацията от налични и липсващи биомаркери (протеини, антитела) насочва патолозите към конкретна диагноза.

Насоките към конкретна диагноза за някои видове лимфоми са дадени в таблици 1–5. Наличието (+) на конкретен протеин дава възможност на лекарите да са сигурни, че могат да използват определено таргетно лекарство, което да се насочи към точно тези ракови клетки, които имат този биомаркер.

Таблица 1. Полиморфна популация

Легенда: +, >50%; −, <5%; −/+, 5–25%; +/−, 25–50%; (М) – мембрана; (C) – цитоплазмен; UK – неизвестен; кБХ – Класическа болест на Ходжкин; БХНЛП − Болест на Ходжкин с нодуларно лимфоцитно преобладаване; АЕКЛ – Анапластичен едроклетъчен лимфом; БКЛбТ/Х – В-клетъчен лимфом, богат на Т–клетки/хистиоцити; МЕБКЛ – Медиастинален едроклетъчен В-клетъчен лимфом;

*Важни предупреждения, които трябва да се съблюдават: CD15 – 30% от cHD може да бъде отрицателен; CD30 – може да се експресира в ембрионален карцином, меланом и рак на панкреаса; ALK-1- променливо оцветяване на базата на типа хромозомна транслокация.

Таблица 2. Мономорфни малки клетки (често срещани В-клетъчни новообразувания)

Легенда: +, >50%, –, >5%; −/+, 5–25%; +/−, 25–50%; ФЛ– Фоликуларен лимфом; ХЛЛ/ДЛЛ – Хронична лимфоцитна левкемия/дребноклетъчен лимфом; МКЛ – Мантелноклетъчен лимфом; МЗЛ – Маргинално-зонов лимфом;

Таблица 3. Мономорфни клетки със среден размер и дифузен модел

Легенда: +, >50%, –, >5%; −/+, 5–25%; +/−, 25–50%; 

Таблица 4. Мономорфни големи клетки с дифузен модел

Легенда: +, >50%; –, >от 5%; −/+, 5–25%; +/− 25–50%; Предупреждение: CD20 може да е отрицателен при лекуван с Ритуксимаб (мабтера) Дифузен едроклетъчен Б-клетъчен лимфом; позитивността на CD79a е потвърждаваща;

Ето пример как изглежда една имунохистохимия, направена в Онко-хематологията в Дървеница, София:

Таблица 5. Бластна морфология

Легенда: +, >50%; –, >5%; −/+, 5–25%; +/− 25–50%; ОЛЛ/ЛБЛ – Остра лимфоцитна левкемия/лимфобластен лимфом; МКЛ – Мантелноклетъчен лимфом; ФЛ – Фоликуларен лимфом; Предупреждение: ОМЛ и CD56 хематодермална неоплазма са други два тумора в диференциалната диагноза;

Роля при прогностицирането

Накратко, прогнозата е това, което можете да очаквате след завършване на лечението. Вашата специфична прогноза зависи от вашата ситуация, като например вида на лимфома, който имате, вашата възраст и цялостното ви здравословно състояние. Лекарите използват различни подходи за прогностициране, има различни инексни калкулатори, но ето някои примери:

• Експресията на CD10, BCL6 и MUM1 разграничава две различни прогностични групи на първичен нодален ДЕБКЛ – тип с герминативен център и активиран тип, който се свързва с по-дълга преживяемост:
  
• BCL-2 позитивност с MYC генна транслокация при фоликуларен лимфом – насочва към агресивен ход на заболяването;
• ALK позитивен анапластичен лимфом е с по-добра прогноза от ALK негативен анапластичен лимфом (5-годишна преживяемост 80% срещу 48%);

Роля при използването на таргетна терапия

Както вече писах по-горе, наличието (+) на конкретен протеин дава възможност на лекарите да използват определено таргетно лекарство, което да се насочи към точно тези ракови клетки, които имат този биомаркер. Някои примери са:

Вижте повече за това на страниците: „CD маркери при лимфом„, „Таргетни лекарства за лимфом„.

• Ритуксимаб (Мабтера) има добре установена роля при лечението на В-клетъчни лимфоми. Проучва се и използването му при лимфом на Ходжкин, заедно с CD25 (IL-2 рецептор);
• CD22 – IgG 1 антитяло (Епратузумаб) при рецидивиращ и рефрактерен, индолентен и агресивен НХЛ;
• CD30 – Анти CD30 при лимфом на Ходжкин и CD30 позитивни Т-клетъчни лимфоми;
• CD40 – Анти CD40 при рецидивиращ В-клетъчен НХЛ;
• CD80 – Анти CD80 (Галиксимаб) при рецидивиращ и рефрактерен ФЛ във връзка с Ритуксимаб;
• и много други;

В заключение, разумното използване на панел от антитела в светлината на характерните цитоархитектурни характеристики помага за разпознаване на характерния имунофенотип при повечето лимфоми. Успешният резултат с Ритуксимаб създаде интерес към търсене на по-нови моноклонални антитела като потенциални терапевтични мишени. По-добро разбиране на патогенезата на лимфомите е възможно с помощта на имунохистохимична хроматография (IHC).

  Свързани страници:

• „Диагностициране и изследване на биомаркери„,
• „CD маркери при лимфом„,
• „Таргетни лекарства за лимфом„,
• „Роля на имунохистохимията при лимфома„.

Текущата статия е базирана на следната публикация от 2010 година: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3089924/

Не е изчерпателна, идеята е да предоставя кратко обяснение на всеки пациент каква е ролята на имунохистохимията и защо е важно да се направи в голяма лаборатория с пълен пакет маркери. Преведена и съставена през  април 2025.